Том Мартин
Пирамида (43)

41.

Манхатънският офис на „Сотбис“, световноизвестната агенция за търговия със старинни произведения на изкуството, се намира на авеню „Йорк“. Точно в тази сграда привлекателна, добре поддържана млада дама въвеждаше секретаря Милър в тъмна стая без прозорци. Изящно оформените с маникюр пръсти на дамата заопипваха вътрешната страна на стената в търсене на ключа за осветлението и след миг светлината обля стаята.

— Това е помещението, в което съхраняваме картите. Както виждате, то е без прозорци, така че няма никаква опасност естествената светлина да повреди вашето съкровище. Моля, седнете. По стената са окачени някои екземпляри от колекцията ни, които може би ще ви заинтересуват. Господин Силвър ще се присъедини към вас след минутка.

Секретарят огледа просторното и подредено с вкус помещение. В средата му се мъдреше кръгла заседателна маса с удобни кожени столове около нея. Над масата висеше интересна лампа, която можеше да стои на различна височина, както и да се мести във всички възможни посоки. Стените бяха украсени с поставени в рамки карти.

Младата дама продължи с разясненията:

— Ето там виси оригиналната карта, изготвена от Христофор Колумб по време на първото му пътешествие до Америка. Тя е буквално безценна, поради което е защитена с бронирано стъкло, поставена е в корпус от неръждаема стомана и е вградена в стената на сградата.

Тя озари Милър със снежнобяла усмивка.

— Да ви предложа нещо за пиене? Чай, кафе?

Секретарят изръмжа сърдито насреща й.

— Не, благодаря. Както вече споменах, аз самият не съм колекционер или ценител на карти, освен това смятам, че моята е копие, а не оригинал. Искам просто да я разгледате.

В този момент младата дама, която все още стоеше права в рамката на вратата, се извърна и възкликна:

— А, ето го и него.

Байрон Силвър, световно признат авторитет по въпросите на древната картография, влезе в стаята. Беше почти шейсетгодишен, но изглеждаше по-стар. Носеше раиран костюм с жилетка и бе напълно плешив. Тънкото му изпито лице говореше за множество години, прекарани в изучаване на старинни карти и ръкописи в сумрачните читални на стари библиотеки. Силвър протегна ръка.

— Здравейте, вие сигурно сте господин Милър.

— Да. Благодаря, че се отзовахте на молбата ми за среща толкова бързо, господин Силвър.

Антикварят се усмихна леко налудничаво, но тренираният му глас прозвуча мек като коприна.

— Няма проблем. За хора като вас, които оценяват по достойнство експертните ми знания и са готови да платят щедро, за да се възползват от тях, съм готов да се отзова на минутата.

Младата дама излезе от стаята и дискретно затвори вратата зад гърба си. Силвър кимна към масата:

— Ще започваме ли? Няма смисъл от излишни церемониалности.

Секретарят Милър приближи до масата, бръкна в джоба на сакото си и измъкна кафявия плик. Безгрижно го скъса от едната страна, извади лист хартия отвътре и го сложи пред Силвър. На челото на експерта се появи дълбока бръчка. Той зарови из джоба си, извади чифт сгъваеми очила и ги закрепи на края на носа си. После се присегна над главата си, включи лампата над масата и я нагласи така, че светлината да пада точно върху картата. Секретарят Милър го гледаше като ястреб и дебнеше всяко изражение по лицето му. След около минута взиране Силвър вдигна глава и свали очилата от носа си.

— Е, знаете ли каква е картата?

Силвър кимна достолепно.

— Да, това е копие от картата на Пири Рейс. А вие знаете ли каква е тя?

Секретарят Милър поклати раздразнено глава.

— Това е карта, изработена през Средновековието — заобяснява Силвър — от турски адмирал на име Пири Рейс. Съставена е въз основа на по-ранни, доста по-ранни карти (или поне така твърди той) и предназначението й е да служи за навигация на турския флот, ако му се наложи да плава из южните морета.

Секретарят Милър не разбра нищо. Какво общо има това с неговата работа? Защо сенаторът бе поискал да убият професора и изрично бе настоял картата да бъде унищожена?

Байрон Силвър обаче явно сега започваше с обясненията:

— Тук е картографиран континентът Антарктика, но без да е покрит с лед, поради което документът е доста странен и обект на засилен колекционерски интерес.

— Искате да кажете, че Антарктика е картографирана прецизно? Как е възможно това? Поправете ме, ако бъркам, но нали Антарктика е покрита изцяло с лед?

Байрон Силвър се усмихна.

— Е, това никой не знае. Точно там обаче се крие притегателната сила на картата, като оставим настрана историческата й стойност, разбира се. Колекционерите обожават предмети със загадъчни характеристики. Когато извадим късмет да се доберем до странни находки като картата на Пири Рейс, например, винаги ставаме обект на небивал интерес.

Байрон Силвър се пресегна над главата си, за да загаси лампата, и добави някак между другото:

— Е, разбира се, винаги получаваме и гневни оплаквания от клиенти, които са, как да се изразя, малко по-религиозно настроени.

Секретарят Милър замръзна.

— Моля? Защо?

Байрон Силвър бързо се извърна да го изгледа, явно доловил безпогрешно напрежението в гласа на клиента си.

— Просто исках да кажа, че на света има и хора, които не одобряват документи или вещи, поставящи под съмнение библейската история на света.

Секретарят Милър усети, че кръвта в жилите му се смръзва. Той погледна ужасено разстланата на масата карта. Значи професорът никога не е бил заплаха за Корпорацията. Очевидно Кърк бе използвал мрежата й от агенти за свои лични цели. Това беше нечувано. Възможно ли бе самият той, Милър, да е просто оръдие в лапите на сенатора? Нима беше възможно цялата Корпорация да е заблудена, за да изпълни религиозните цели на сенатора?

Секретарят Милър не смееше и да си помисли какви може да са последствията от предположението му. Във всеки случай трябваше да изготви резервен план за действие. Операцията за понеделник сутрин вече беше в ход и щеше да му се наложи да изпълни ролята си там, просто нямаше друг начин.

Преди това обаче щеше да постави ребром и лице в лице въпроса на сенатора. Трябваше грижливо да подбере момента. В противен случай бързо щеше да го постигне съдбата на професор Кент.