Том Мартин
Пирамида (38)

36.

Беше седем и половина в петък сутринта в анонимна сграда във финансовото сърце на Ню Йорк. Секретарят Милър седеше на голяма заседателна маса с десет други добре облечени мъже от различни националности.

— Господа — каза той, — първо искам да изкажа благодарността си за старанието и предаността ви през последните няколко години. Това ще бъде последната ни сутрешна среща. Всъщност е последната ни възможност за среща въобще. Остават само седемдесет и два часа до зората на пролетното равноденствие. Нека направим кратка равносметка.

Той взе очила за четене, сложи ги и погледна в бележника пред себе си. Мъжете около кръглата маса чакаха мълчаливо. Можеха спокойно да минат за влиятелни директори на средна възраст и също като Милър излъчваха власт и ерудираност. Секретарят надзърна над рамката на очилата си и започна:

— Добре — за Близкия изток ще имат грижата пряко сенатор Кърц и съветът на директорите. Да започнем с Япония.

Той огледа тримата представители на жълтата раса, настанени от другата страна на масата. Японският делегат се поклони лекичко и заговори:

— Както знаете, господин секретар, Японската централна банка се контролира от Корпорацията още от Втората световна война. Когато в понеделник сутрин започне световният срив, банката, противно на официалната правителствена политика, ще ликвидира всички позиции в чуждестранна валута и ще продаде чуждестранните и националните активи. Пазарът няма да има никаква възможност да се възстанови. Освен това съветът на директорите е решен да изчисти всякакви следи от ликвидност, ако въобще се появят такива.

Японецът отново се поклони и млъкна.

Секретарят насочи вниманието си към китайския представител, седнал от лявата страна на японския. Китаецът кимна и каза:

— Господин секретар, действията на японците, в комбинация със световното разпродаване, организирано от съвета на директорите, ще предизвикат банкова криза в Китай, в резултат на която финансовите пазари ще се сринат. В основните индустриални центрове повече от двеста милиона човека ще останат без работа в рамките на двайсет и четири часа. Ще избухне широко социално недоволство и в следващите десет дни националната ни валута напълно ще се обезцени. Агентите ни в китайската армия са подготвили планове за едновременно нападение на Корейския полуостров и Тайван. Сигурни сме, че правителството ще приведе в действие тези планове в опит да отвлече вниманието на легионите безработни от проблемите им. Вече знаем от братята ни в Америка, че американският флот също ще атакува континентален Китай с флота си от ядрени подводници, преди да предприеме контранастъпление в Тайван и Корея. По този начин Китай ще бъде обезвреден и теренът за действие на Корпорацията ще е разчистен.

Секретарят кимна. Индонезийският делегат го изгледа и на свой ред докладва:

— Още с първите признаци за американска агресия индонезийският флот ще минира проливите на Малака, най-натоварения търговски път в света, което ще доведе до потапянето на всеки кораб, опитал да премине оттам. Световната търговия ще замре. Всички доставки на храни ще бъдат прекратени. Очакваме до седмица след минирането да избухне социално недоволство, което ще бъде последвано от широкомащабно нападение срещу Малайзия и Австралия.

Секретарят насочи вниманието си към останалите седем делегати, един, от които беше африканец, двама — азиатци, и четирима представители на европоидната раса.

— Кой ще говори за Евразия и Африка?

Блед англичанин с продълговато лице и вид на гробар кимна към секретаря Милър в знак, че ще вземе думата.

— Световният крах ще започне с нашите агенти, които ще бъдат в челните редици на продавачите. Нито Европейската централна банка, нито пък Банката на Англия ще подкрепят пазара, което ще предизвика масова паника. В допълнение във всички европейски столици ще бъдат организирани бомбени атентати. Европейската и особено руската нефтена промишленост ще бъдат съсипани, но по такъв начин, че да могат бързо да се възстановят в момента, в който Корпорацията вземе властта. — Англичанинът направи малка пауза, след което продължи: — Малко преди полунощ в понеделник пред резиденцията на индийския министър-председател ще бъде взривена бомба с достатъчна мощност, че да убие него и семейството му. Група ислямисти от Кашмир, сформирана от нас, ще поеме отговорността за нападението и ще въвлече Индия и Пакистан в продължителна война. Междувременно ще предизвикаме гражданска война в Нигерия. От известно време финансираме и въоръжаваме три военни групировки там. Доставките на нефт от района ще секнат. Ще спрат и хуманитарните помощи и вносът на храни. По целия континент ще се разразят война и глад.

— Добре — установи секретарят. — Аз ще координирам действията в Съединените щати заедно с членовете на съвета на директорите. Ще получите окончателните си заповеди лично от сенатор Кърц, който в момента представлява съвета на директорите, но съм сигурен, че сте напълно наясно с всички кодове и пароли и грешки няма да бъдат допуснати. От доста време чакаме този ден…

Събраните около масата мъже кимнаха тържествено. Секретарят промени тона си и внезапно прозвуча по-предпазливо:

— Мисля, че няма смисъл да изтъквам, господа — от този миг нататък не следва да има никакво отклонение от плановете ни. Редът на действията е от съдбоносно значение за крайния ни успех. Нищо, повтарям, нищо не следва да се предприема, преди сенаторът да даде нареждане. Не действайте, докато не получите окончателни инструкции. Ясно ли е всичко?

Мъжете около масата промърмориха утвърдително. Секретарят събра материалите пред себе си и се изправи.

— Благодаря ви, господа, и успех. Децата и внуците ви ще четат за вас в учебниците си по история. От пепелищата на стария свят ще се роди нов. Да живее Корпорацията.

Срещата приключи, делегатите се разотидоха, а секретарят Милър се отпусна обратно в стола си. В стаята с него остана единствено най-довереният му помощник — агент Диксън. Секретарят Милър го изчака да затвори вратата отвътре и му кимна да седне.

Младият агент се подчини и постави пред себе си купчина документи.

— Сър, направих проучването за сенатора, което поискахте.

— Казвай, Диксън, вече сме сами.

Агентът изглеждаше сериозно притеснен. Той често правеше проучвания по нареждане на секретаря за тайния живот на различни хора, но за пръв път му се случваше да се занимава с член на съвета на директорите.

— Ами, сър, изглежда сенатор Кърц членува в изключително радикална евангелистка църква, наречена Църква на оповестената истина. Седалището й е в неговия избирателен район, а той принадлежи към църквата още от рождението си. И двамата му родители произхождат от семейства, които в продължение на няколко поколения са давали свещеници за църквата.

Агент Диксън замълча, за да разбере дали думите му звучат приемливо за Милър.

Секретарят му кимна да продължи.

— Сенаторът не дава гласност на принадлежността си към Църквата на оповестената истина, макар че не го крие, ако е запитан директно. Обикновено предпочита да се определя като „ревностен християнин“. Повечето от християните евангелисти обаче считат възгледите на църквата за прекалено крайни.

В очите на секретаря проблеснаха пламъчета.

— Какви са възгледите им? — попита любопитно той.

Агент Диксън си пое дълбоко дъх.

— Ами, сър, изглежда Църквата на оповестената истина с цялото си сърце и душа вярва в Армагедон. Всичките й последователи чакат края на света и в интерес на истината усърдно работят за настъпването му. Смятат, че всяка дума от Откровението на свети Йоан е чиста истина. Когато настъпи последният ден, последователите на църквата ще бъдат прибрани в рая, а останалата част от човечеството ще стане жертва на последната битка между доброто и злото.

Секретарят рязко се изправи в стола си. За момент помисли, че се задушава. Съветът на директорите със сигурност не знаеше за истинската принадлежност на Кърц. Въпреки че работеше за световен хаос и унищожение, Корпорацията определено нямаше намерение да нанесе непоправими щети, а просто да промени баланса на силите в своя полза.

Милър осъзна, че агент Диксън очаква отговора му и го гледа неспокойно. Взе се в ръце. Беше време да действа.

— Благодаря, агент Диксън. Сигурен съм, че няма нужда да напомням да не даваш никаква гласност на тази информация. Моля те, погрижи се да приготвят колата ми. Ще се кача след пет минути.

Веднага щом Диксън излезе от стаята, секретарят Милър се изправи и се приближи до шкафа от тиково дърво в ъгъла. Извади ключ от джоба си, отключи шкафа и с вдървени пръсти набра комбинацията на сейфа. Ключалките щракнаха и десетсантиметровата стоманена врата се отвори. Милър бръкна и измъкна невзрачен кафяв плик отвътре. Прегъна го на две, прибра го във вътрешния джоб на сакото си и отново затвори и заключи сейфа.

Сърцето му биеше като барабан. Той приглади коса. По слепоочията му избиха капчици пот. Милър пооправи сакото си и поклати невярващо глава при мисълта за безотговорната си постъпка. Ако някой разбереше какво прави, ако някой дори заподозреше за действията му, нямаше да дочака залез-слънце. Всъщност, колкото и да му бе неприятно, щеше да се наложи да се избави от агент Диксън. Благодарение на упоритата си работа младежът се бе превърнал в прекалено сериозна заплаха.

Секретарят Милър се отправи към вратата на заседателната зала и постави ръка на дръжката. Положението въобще не беше розово. Единственото му успокоение бе, че двамата учени в Перу вече трябваше да са мъртви.