Том Мартин
Пирамида (36)

34.

Катрин скочи уплашено в леглото. Някой тихичко се опитваше да отключи вратата на хотелската стая. Докато напрягаше слух в мрака, у нея не остана и капчица съмнение, че той съвсем скоро щеше да проникне в стаята. Огромна доза адреналин се стрелна по цялото й тяло.

„О, боже, сигурно е Безумов! Дошъл е да ме убие!“

Тя чу завъртането на топката на вратата и усети нечие присъствие. Дали пък не можеше да използва нещо за оръжие? Възможно ли беше да се измъкне оттук?

Опита се да преодолее паниката, напрегна очи в тъмнината и успя да различи дребно мускулесто тяло, което се приближаваше към нея. Инстинктите й я посъветваха да се изтърколи от леглото на пода и да се отдалечи от приближаващата се сянка. Още с първото изшумоляване на чаршафите обаче сянката в стаята й прошепна:

— Катрин, не се страхувай, това съм аз, Ернан.

Гласът му прозвуча напрегнато, дори паникьосано.

Тя си отдъхна с облекчение и едва не се разсмя.

— Ернан! Какво ги вършиш! Да не искаш да ме умориш от страх?

Часовникът до леглото й показваше 2:37 след полунощ. Преди обаче да успее да добави нещо друго или да попита какво става, Ернан задъхано прошепна:

— Шшшшшт! Трябва незабавно да се махнем оттук.

Влиянието на адреналина попремина и Катрин се опита да проумее какво точно се случва.

— Какво… защо?

— В Куско има двама мъже, които разпитват за вас. Не знам дали някой от хотела им е казал, че сте тук, но трябва незабавно да се махаме.

— Двама мъже? Но кои са?

Ернан се приближи до прозореца, за да провери дали пердетата са дръпнати плътно, и включи настолната лампа на бюрото.

— Точно от това се страхувам. Никой не знае кои са. Обикалят хотелите и пансионите из Куско и се опитват да разберат кой е спал там през последните две нощи. Знам със сигурност, че не са от тайната полиция, макар и да имат вид на военни. Опитват се да провеждат издирването си дискретно, но аз познавам всички в Куско. Търсят теб и Джеймс. Нямаме дори минута за губене. Рано или късно ще стигнат до гарата, ще разберат, че сте хванали влака за насам, и ще дойдат да ви търсят. Може би дори вече са на път…

Ледените тръпки, предизвикани от неподправен ужас, отново плъзнаха по гърба на Катрин.

— О, господи. Какво да правим?

— Ще ви отведа до боливийската граница, ще я пресечем и ще идем в Ла Пас. Оттам нататък ще трябва да се оправяте сами. Главното е да ви изведем от Перу възможно най-бързо. Дайте ми самолетните си билети и ще променя датите им в някоя туристическа агенция. Това ще ги обърка и може би ще спечелим малко време. Съгласна ли си?

Катрин започна да осъзнава сериозността на положението и в този миг се сети за руснака.

Тя се понамести в леглото и каза:

— Ернан, има и още един проблем.

— Какъв?

— Срещнахме един познат от Оксфорд.

Ернан я погледна изумено.

— Моля? Какво искаш да кажеш?

Катрин се почувства леко гузна.

— Виж, знам, че звучи невероятно, но един тип от Оксфорд, който също е познавал професора, е дошъл в Мачу Пикчу да ни издири.

— Сигурно се шегуваш. Явно половината свят се е събрал в Мачу Пикчу. Кой е той?

— Руски учен. Казва се Иван Безумов.

При споменаването на името на Безумов тялото на Ернан се изопна и той едва не подскочи.

— Безумов е тук, в хотела?

Сега беше ред на Катрин да се изплаши до смърт.

— Ъъъ, да. Познаваш ли го?

Преди да успее да зададе следващия си въпрос, Ернан грабна най-близкия стол и залости вратата с него. Метна й студен поглед през рамо и допря пръст до устните си. После бръкна в раницата, която носеше, и измъкна пистолет. Катрин не бе в състояние да продума. Ернан се промъкна на пръсти до вратата, долепи ухо до нея и се заослушва за шумове по коридора в продължение на цяла вечност. Най-сетне се извърна към нея, прекоси стаята на пръсти и приклекна до леглото й.

— Веднага си събирай багажа — изсъска той. — В коя стая е Джеймс?

Катрин му отвърна със същия напрегнат шепот:

— В двайсет и трета. Какво става, Ернан?

— После ще ти кажа. Повярвай ми, Иван Безумов не е просто учен. Трябва да действаме бързо. Той е много, много опасен човек. Знаеш ли в коя стая е отседнал?

— Мисля, че е в номер три.

— Добре, стой тук, връщам се сред минута.

Без да изпуска пистолета от дясната си ръка, Ернан премести стола от вратата и я отвори много внимателно с лявата си ръка. Катрин изгледа с ужас как индианският им приятел се измъква от стаята и изчезва в непрогледния мрак на коридора.