Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pyramid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2020)

Издание:

Автор: Том Мартин

Заглавие: Пирамида

Преводач: Петко Петков

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 08.02.2010

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-090-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8206

История

  1. —Добавяне

18.

Дълбоко в утробата на сградата на Обединените нации секретарят Милър крачеше забързано обратно към залата на Генералната асамблея. Когато наближи вратата, от другия край на коридора му подвикна добре облечен мъж:

— Сър, спешно ви търсят по телефона.

Секретарят се завъртя на пети и последва младия мъж в просторен офис без стени, пълен с бюра и компютри, пред които не седеше никой. На една от стените висяха четири гигантски плазмени екрана, очевидно предназначени за видеоконферентна връзка, а на отсрещната стена бе окачена голяма карта на света. Над картата имаше надпис със съответстващи на размера й букви:

РЕЗЕРВНА СВЪРЗОЧНА

ЩАБКВАРТИРА НА ООН

В далечния край на помещението посредством стъклена стена бе обособена стая с голяма заседателна маса в нея. Секретарят Милър се запъти натам, затвори стъклената врата зад гърба си, приближи се до масата и вдигна телефона. Асистентът му бързо прехвърли разговора.

— Да? — изстреля нервно в слушалката секретарят.

Обаждаше се ректорът на колежа „Ол Соулс“:

— Ужасно съжалявам, че ви притеснявам, секретар Милър, но го правя единствено защото ме инструктирахте да ви докладвам, ако се натъкна на нещо подозрително.

По лицето на секретаря се изписа нарастващо раздразнение.

— Казвайте. Защо се обаждате?

— Професорът имаше приятелка. Много близка приятелка. Тя е преподавател в колежа.

— И?

— Нещо ми подсказва, че е подозрителна.

— Хората винаги са подозрителни. Има ли някакви доказателства в ръцете си?

— Това все още не знам. Един от агентите ви обаче току-що ме осведоми, че е направила резервация за полет до Перу за себе си и за свой познат. Вероятно просто отива да вземе тялото на професора или да говори с местната полиция. Ужасно е разстроена. Просто си помислих да го спомена пред вас, така, за всеки случай.

Последва продължително мълчание. Секретарят се загледа в голямата карта на света, украсила отсрещната стена. Имаше толкова много работа, трябваше да завърши такава подготовка, че бръщолевенията на тези учени му идваха в повече. Думите на сенатор Кърц обаче отново прозвучаха в главата му: „Няма нищо по-опасно на света за каузата ни от личната инициатива.“.

По лицето на секретаря пробягна измъчено изражение. Той разтърка чело със свободната си ръка и се вторачи в онази част от картата, изобразяваща Южна Америка. Как може един-единствен човек, без значение от решителността му, да провали плановете на управителния съвет за нов световен ред?

Макар и доверието му в сенатор Кърц постоянно да намаляваше, той все пак не можеше да не признае мъдростта в думите му: „Трябва да довършим всичко в Перу. Не можем да си позволим грешки там“.

Милър въздъхна нетърпеливо и отново насочи вниманието си към телефонния разговор:

— Погрижете се да е под непрестанно наблюдение до момента, в който се качи на самолета. Записвайте всеки, с когото разговаря. Ако още нещо привлече вниманието ви, звъннете ми.

— Разбира се, господин секретар.

Милър вече го нямаше.

 

 

Съдбата на учените обаче не беше единственото нещо, което занимаваше секретаря Милър. Колкото повече разсъждаваше върху думите на сенатора на излизане от сградата на ООН, толкова по-големи подозрения го обхващаха. Какво всъщност щеше да се случи в понеделник?

Вземането на властта щеше да докара много кръв и насилие — това за съжаление не можеше да се избегне. Но светът в никакъв случай нямаше да свърши, нали? Напротив, събитията щяха да отбележат началото на нова ера. Старите корумпирани, демагогски форми на управление щяха да изчезнат и на тяхно място да се появи Корпорацията. Поне такъв беше планът.

Изглежда обаче се беше случило нещо ужасно и секретарят трябваше да вземе решение. Може би сенатор Кърц действаше сам? Може би следваше Милър да опита да се свърже с управителния съвет зад гърба на сенатора? Не. Това беше равносилно на лудост — нямаше да остане жив дори до края на деня, да не говорим пък за понеделник.

Имаше обаче и още една, все още неизчерпана възможност. Секретарят Милър не беше напълно откровен в разговора си със сенатора…

Той много бавно вдигна поглед от бюрото и се извърна към ъгъла на стаята, в който стоеше елегантен шкаф от тиково дърво. Заключената му врата прикриваше ъгловатия грозен личен сейф на Милър. „Не — помисли си той. — Все още не. Прекалено е рисковано. Това ще е последното ми спасение. Първо трябва да се опитам да науча повече за сенатора, да разбера какъв е истинският му мотив“.