Том Мартин
Пирамида (17)

15.

Ръдърфорд отвори вратата на апартамента си и подкани Катрин с жест да влезе.

— Моля, заповядайте.

— Благодаря. Страхотен апартамент — направи му комплимент Катрин, която се чувстваше объркана и се опита да го прикрие с тривиални любезности. — Божичко, ти имаш повече книги и от мен.

— Според мен колкото повече книги има един преподавател, толкова по-послушни са студентите му. Кажи какво да ти предложа?

— Нищо, само чаша вода, благодаря.

Ръдърфорд се промъкна край нея и се спусна към кухнята. Катрин се настани на канапето и огледа отрупаните с книги лавици, половината от които бяха на старогръцки, латински и други древни езици. Тя измъкна сборник с поезия на Катул в превод и го прелисти, но не успя да съсредоточи вниманието си върху написаното. Междувременно Ръдърфорд се върна с чаша вода, настани се на канапето до нея и остави чашата, лист хартия и химикал на малката масичка пред тях.

— Докъде бяхме стигнали? До гематрията. Хмм… — Той се почеса по главата, замисли се за момент и заговори изключително сериозно: — В много отношения гематрията наподобява игра. Изключително интелигентна и сложна игра. Но е нещо повече от това — в интерес на истината е много сериозна. Представлява таен код, използван от древните прорицатели. Смятало се е, че въпросният код притежава магическа сила. Преди обаче да стигнем до мистичната част на проблема, искам да ти кажа нещо повече за литературната му страна — обясни Ръдърфорд. — Философите на древния свят не са делили познанието на дисциплини като нас, защото са смятали, че всички разклонения на науката са свързани посредством тайна формула, на която е основан целият Космос. Ако ни видят как преподаваме науката като отделни предмети, сигурно ще останат ужасени, защото са поддържали тезата, че една от основните цели на образованието е да покаже целостта на познанието. Посредством наблюденията си върху природния свят установяват, че определени числа се появяват натрапчиво често — например в нотите на музикалната стълбица и в движението на планетите. Същите няколко числа и формули образували база, която се забелязвала във всичко. Чрез определянето на най-важните числа и формули могат да се извлекат космическите закони и да се предадат на другите по много ясен и прост начин.

В повечето от случаите тези числа и съотношения, които изразяват скрития замисъл на Вселената, са били скрити в писмени произведения. Всяка буква в древногръцката азбука, както и в иврита и арабското писмо, има цифрово съответствие. Приказки, поеми и религиозни текстове са писани чрез използване на букви и думи със специфични стойности. Това, което на пръв поглед изглежда обикновена история, всъщност е своеобразен съд, в който е събрано по-задълбочено знание за формулите, които обясняват същността на Вселената.

Катрин го слушаше като омаяна.

— Искаш да кажеш, че съществуват стари книги със закодирани тайни послания в думите на повествованието си? — попита тя.

— Да, точно така. Точно това имам предвид.

— А аз дали съм чела някоя от тези книги? Можеш ли да ми дадеш пример?

Ръдърфорд не сдържа усмивката си.

— Чела ли си Библията?

— Библията! Наистина ли?

— Абсолютно. Първоначално Библията е написана на гръцки. Повечето хора не знаят, но цели пасажи са съставени чрез гематрия. Така онези, които владеят гематрия, са били в състояние да разчетат истинското послание зад разказваната история. Такъв например е случаят с авторите на евангелията, които са избрали имената на героите в тях и ключовите им фрази така, че гематричната им цифрова стойност да предава определено послание. Предавали са познанието си с помощта на код.

— Значи искаш да ми кажеш, че историята на живота, смъртта и възкресението на Исус не е просто история на живота, смъртта и възкресението му, така ли?

— Е, прекалено много опростяваш нещата, но принципно — да.

Катрин не можеше да повярва на ушите си.

— Но ако това е вярно, Библията трябва да е пълна с думи, които имат по-дълбок смисъл.

— Да, така е. Ето, ще ти дам няколко примера. Но нека първо се върнем там, откъдето започнахме разговора: Питагоровото възклицание „еврика“ или εύρηκα на гръцки. То всъщност се отнася към размерите на страните на правоъгълния триъгълник, използван от Питагор за доказателство на теоремата му — пет, три и четири.

Ръдърфорд набързо надраска гръцката азбука на листа пред тях и постави числа и цифри под всяка буква.

α	β	γ	δ	ε	ζ	η	θ	ι	κ	λ	μ	ν
1	2	3	4	5	7	8	9	10	20	30	40	50
ξ		ο		π	ρ	σ ς	τ	υ	φ	χ	ψ	ω
60		70		80	100	200	300	400	500	600	700	800

— Ако използваш цифровата стойност на буквите, които току-що написах, и ги събереш, получаваш някаква стойност. Ако пък събереш буквите на думата „еврика“ или εύρηκα на гръцки, получаваш 534. Дали е случайно съвпадение? Не мисля.

Ръдърфорд се усмихна на удивлението, изписано по лицето на Катрин.

— Питагор всъщност просто е искал да изрази знанията си по лесен за помнене начин, а също и да се пошегува! Това е съвсем типично за начина, по който хората тогава са разсъждавали. Цялата световна история ще стане различна, ако хората престанат да приемат митовете и религията напълно буквално и открият скритото им значение. — Ръдърфорд се зае да драска енергично по листа, без да престава да говори: — Ето ти още един пример: Исус „Ιησονς“, което е 888, плюс Мария „Μαριαμ“, което е 192, е равно на Светия Дух „το Πνεύμα Αγιον“ или 1080. Хиляда и осемдесет на свой ред е точният радиус на Луната в мили. Това, разбира се, не е съвпадение. Луната се преражда на всеки двайсет и седем дни, поради което е перфектният символ на възкресението. Мария също така се изобразява чрез Луната и прераждането.

Или да вземем например цифрата 1746. Тя е нещо като символ на Новия завет. Никой не знае защо, но евангелията буквално са изпъстрени с ключови фрази, чиято цифрова стойност е 1746. Ето например синапено семе „κοκκυσ σιναπεωσ“ или богатството на Исус „ο Θησαυρός Ιησονς“. Мога да продължавам и с други примери.

Тялото на Катрин просто трепереше от възбуда.

— Това означава ли, че Библията е написана така, че да разкаже друга история с цифри?

— Определено не! — отвърна Ръдърфорд. — Самият аз съм редовен посетител на параклиса в колежа. Евангелията са пълни с Божествена мъдрост, стига да позволим на посланията им за любов и мир да достигнат до нас. Искам просто да кажа, че е възможно авторите на евангелията да са подбрали имената на главните персонажи, както и определени фрази така, че да се впишат в схемата на гематрията. По този начин предават и други послания за същността на Вселената и на цифровите системи, които я управляват.

— Но защо са скрили тези послания?

— Ако предположим, че прадедите ни са били високоинтелигентни, а те трябва да са били такива, сигурно са предвиждали, че през годините някои от прекалено ревностните поддръжници на идеите на Исус могат да изгубят истината от погледа си. Ето защо са взели предпазни мерки и са скрили посланията в текста, така че да надживеят праха на времето.

Главата на Катрин се въртеше. Тя се взираше в странния списък от числа и думи, всички изписани с грижливия почерк на Джеймс.

Сега обаче нямаше време да разсъждава върху последствията от неговите обяснения. Нещо й подсказваше, че няма никакво време за губене.

Беше сигурна, че гематрията е ключът, който й трябва, за да разгадае загадъчното послание на професор Кент.