Том Мартин
Пирамида (11)

9.

Секретарят Милър се изправи и потупа с пръст микрофона на катедрата пред себе си. Жуженето на гласове в огромната заседателна зала постепенно заглъхна. Той прочисти гърлото си и каза:

— Господа, представям ви сенатор Кърц.

Почтително постави микрофона пред сенатора и седна обратно на мястото си. Кърц се изправи, а из залата се разнесе одобрителен шепот. Сенаторът взе микрофона в ръка и заговори:

— Благодаря ви, секретар Милър, благодаря и на вас, господа, че се събрахте тук днес. Вярвам, че дори и в ерата на видеоконферентната връзка нищо не е в състояние да замени личните контакти и общуването лице в лице, а защо не и бирата с приятели след работа. Надявам се секретарят да ни позволи това малко удоволствие по-късно.

Из залата се разнесе вълна от одобрителен смях. Сенатор Кърц погледна покровителствено надолу към секретаря, преди да продължи:

— Някои от вас са изминали доста дълго разстояние, за да бъдат днес тук, и искам още в началото да ви уверя, че усилията, които сте положили, в никакъв случай не са напразни. Днес ще преминем точката, от която няма връщане назад.

Аудиторията замлъкна.

— В понеделник сутрин, в осем часа и пет минути, ще бъде дадено началото на събития, които напълно ще унищожат глобалното статукво и ще проправят пътя ни към световно господство. Говоря ви за окончателната стъпка.

Из залата се разнесе възбуден шепот. Секретарят Милър огледа множеството и установи, че сенатор Кърц вече ги държи в ръката си. Нямаше никакво съмнение, че е професионален оратор. Не беше трудно да си го представи човек по телевизията, където най-напред също вцепенява аудиторията си от ужас, за да й прости благородно миг по-късно.

Секретарят погледна дискретно часовника си, измъкна се тихичко от стола и се прокрадна към изхода. Никой не го забеляза. Всички бяха завладени от речта на сенатора и внимаваха в обясненията му. Щом Милър се приближи до вратата, един едър охранител му отвори и той безшумно се изниза в коридора.

Въпреки личните си съмнения относно премахването на професор Кент и преследването на сътрудниците му, той имаше работа за вършене. Картите на професора все още липсваха и може би точно в този момент някой някъде ги разглеждаше. Време беше да задейства агентите си в Англия.