Том Мартин
Пирамида (70)

68.

От непрогледния мрак на кладенеца се появи Иван Безумов.

— Извинете ме — каза той с неприкрит сарказъм. — Да не би да ви прекъснах?

С белия си костюм приличаше на призрак, появил се в сенките на подземната пещера.

Той пъхна ръка под сакото си и когато отново я извади, Катрин забеляза, че в нея държи нещо. Сърцето й запрепуска от страх.

— Безумов, какво е това?

— Това, Катрин, е пистолет. По-точно „Хеклер и Кох“.

Руснакът запъна револвера с добре тренирано движение. Катрин, Ръдърфорд и египтянинът замръзнаха по местата си.

— Какво правиш? Да не си полудял? Махни веднага това нещо.

— Не, Катрин, не съм полудял. Искам всички да се отдръпнете от скалата, ей там. И моля без глупости, както се казва по филмите. Не сте първите, които ще застрелям, и силно се съмнявам, че ще сте последните.

Ръдърфорд също се намеси с изключително уплашен глас:

— Защо правиш всичко това, Безумов?

Руснакът отметна глава и се разсмя презрително, но револверът остана насочен към тримата.

— Най-сетне един умен въпрос, доктор Ръдърфорд. Честно казано, усилията, които полагате в изучаването на астрономията, леко ми досадиха. Сега ще ви обясня защо съм насочил револвер към вас. Време е големите просветители от Оксфорд също да научат някой урок.

Той махна многозначително с дулото на револвера и ги накара да се изтеглят в задния край на островчето.

— Правя всичко това, защото един забележителен научен инструмент очаква някой да го задейства.

Без да ги изпуска от мушка, Безумов приклекна и вдигна няколко камъчета от земята. Приближи се към водата и разхвърля камъчетата напосоки из нея. Онези, които паднаха върху прикрития под повърхността мост, можеха да се видят. Безумов тръгна по него към островчето.

— Въпросният инструмент е най-гениалното технологично изобретение, създадено от човечеството. То е толкова изпипано и същевременно сложно, че е в състояние да впрегне силите от въртенето на планетата ни около Слънцето и да ги използва за предпазване на Земята. В сравнение с въпросния механизъм начините, измислени от нас за производство на енергия, са невероятно примитивни. Ти си права, Катрин, механизмът е паметник на прецесията, но заедно с това е създаден, за да задоволява човешките нужди. Енергията от въртеливото движение на Земята може да бъде овладяна и използвана.

Той вече беше само на няколко крачки от тях. Катрин ясно виждаше очите му. Сториха й се почти празни, сякаш действаше на автопилот. Явно беше потънал в мислите си и нищо друго не го занимаваше. И въпреки всичко по устните му играеше усмивка.

— Сега най-сетне имам камъка Бенбен и ще го върна на мястото му, на върха на Голямата пирамида, и невидимите потоци енергия, които непрестанно кръжат около света, отново ще бъдат подчинени от човешка ръка.

Катрин вече не можеше да се сдържа, независимо от насочения към нея пистолет.

— Не! Безумов, правиш огромна грешка. Древните неслучайно са махнали камъка Бенбен от върха на пирамидата. Не знаеш с какво си се захванал.

Руснакът не й обърна никакво внимание и пристъпи към египтянина.

— Господин Поамандре, искам да благодаря за изнесената беседа. Стори ми се доста интересна, но единствената полза от нея беше, че потвърждава резултатите от работата ми. Сега, ако нямате нищо против, моля дайте ми камъка. — Усмихна се мазно и направи още една крачка към тях. — Само като си помисля, че вече бях започнал да се притеснявам дали ще успея да го открия навреме.

Поамандре притисна камъка към гърдите си.

— За нищо на света! Само през трупа ми…

Безумов вдигна дясната си ръка, прицели се внимателно в гърдите на египтянина и отвърна сухо:

— Подозирах, че ще чуя нещо подобно. Е, щом настоявате…

Когато изстрелът отекна в затвореното пространство на подземната пещера, шумът беше толкова силен, че Катрин се уплаши да не би тъпанчетата на ушите й да се пукнат. Тя инстинктивно приклекна на земята и покри главата си с ръце. Когато след секунда се съвзе и отвори очи, забеляза, че Ръдърфорд е последвал примера й и е заел същата поза — наполовина клекнал, готов всеки миг да се хвърли на земята. В ъгъла тялото на Поамандре лежеше в неестествена поза, но Катрин не успя да забележи дали египтянинът още диша. Безумов го беше прострелял съвсем отблизо и може би бе успял да го убие с един изстрел. Катрин усети, че през тялото й пробягва гневен спазъм. Както и в случая с професора, целият й здрав разум я напусна благодарение на една-единствена жестока и глупава постъпка.

Миризмата на барут раздразни ноздрите й. По бузите й потекоха сълзи, тя скръцна със зъби и се опита да се сдържи да не се нахвърли със зъби и нокти върху злия Безумов.

Когато руснакът проговори отново, тонът му прозвуча хладно и безмилостно:

— Вие двамата не мърдайте от местата си. Нямам желание да наранявам никого, ако не се налага, разбира се.

Ушите на Катрин все още пищяха. Тя се извърна и изгледа сгърченото тяло на Поамандре. Кръвта му тихичко се стичаше по каменните плочи на пода. Трябваше да направи нещо — заради Поамандре и професора, и всички онези пазители на древното познание, последната преграда срещу лудостта, олицетворявана от Безумов и още по-зловещата от него Корпорация.

— Безумов, това, което вършиш, е истинска лудост — каза Катрин с пресипнал от вълнение глас.

— Глупости! Аз съм единственият човек, който е в състояние да сложи ръка върху руля на земното кълбо и да го изведе в безопасни води. Единствено аз разбирам великата машина. Ако не бъда оставен да осъществя голямата си амбиция, земята ще бъде унищожена.

Той претегли камъка в дланта си. Очите му блестяха, а лицето му излъчваше маниакална енергия. Гласът му беше ужасно нисък и плътен, като че ли шепнеше, вместо да говори:

— В продължение на пет хиляди години сме живели в сравнително спокоен период от развитието на планетата. Това обаче е по-скоро изключение от правилото. Много скоро светът отново ще се превърне в жестокото място, каквото е всъщност, и всички ние ще бъдем заличени от лицето му. Можете ли да си представите какво ще се случи при изригването на супервулкан, което вече е въпрос на дни? Изригването на подобни вулкани е доста често срещано явление в живота на планетата ни и едно нещо е напълно сигурно — то ще се случи отново. И когато се случи — светлината ще изгасне. Пепелта и скалните отломки ще изпълнят небето, както се е случвало и преди, и ще скрият Слънцето. Реколтите ще загинат, индустрията незабавно ще се срине, ще се възцари хаос. Съмнявате ли се, че този сценарий ще се реализира? Наистина ли не вярвате в думите ми? Историята на миналото всъщност е история и на бъдещето. Дори господин Поамандре щеше се съгласи с мен по този въпрос. Съществуват както миналите, така и бъдещите събития. Никое от тях не може да бъде предотвратено или променено, освен ако отново не задействам машината и не откарам земното кълбо в безопасни води.

Катрин го изгледа ужасена — мракобесните му предсказания можеше и да са верни, но той все пак си оставаше напълно луд човек. Трябваше да го спрат.

— Това не е вярно. Ще унищожиш всичко.

Безумов й се усмихна, а зъбите му проблеснаха в сумрака. Самоувереността му почти можеше да се напипа с ръка.

— Нямам намерение да стоя тук и да се карам с вас, все едно сме глупави учени на конференция. Имам прекалено много работа.

С тези думи той се извърна и тръгна обратно по мостчето. Плъзна се като призрак по повърхността на водата, преди да се обърне към тях за последен път:

— Не се опитвайте да ме следвате. Ако все пак ви хрумне да тръгнете по петите ми и нагоре по стълбата, няма да се поколебая да ви застрелям. Ще заключа вратата, от която сте влезли. Не се страхувайте, няма да се задушите и вероятно ще имате късмет да ви освободят, преди да сте умрели от жажда или глад! Довиждане.

Лъчът на фенерчето му трепна за последен път и Безумов изчезна.