Том Мартин
Пирамида (69)

67.

Поамандре събра мислите си.

— Както сами можете да видите, върхът на Голямата пирамида липсва. Най-горните пет египетски кубита от постройката са махнати преди много години, преди силата на древното знание да изчезне окончателно. С маханото на върха пирамидата остава с настоящата си височина от 275 египетски кубита. Може да се каже също, че е висока пет големи кубита, тъй като един голям кубит е равен на петдесет и пет египетски кубита. Това, разбира се, не е случайно, тъй като пет е числото на сътворението и прераждането. Симетрията на пентагона е ключът към живота. Това е квинтесенцията — петте части, които съставляват цялото — земята, въздухът, огънят, водата и петият елемент, божествената искра, която превръща останалите четири в живот. Петдесет и пет също само по себе си е пирамидално число — входът на Голямата пирамида естествено се намира на петдесет и петият ред камъни.

Катрин и Джеймс слушаха като омагьосани думите на Поамандре и чакаха.

— Преместеният връх на пирамидата сам по себе си също е пирамида. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че височината му е пет египетски кубита. Основополагащият принцип на древните, или на носителите на цивилизацията, както ги наричате вие, е бил „както е горе, така и долу“. Иначе казано — правилата, които важат при растежа на единична човешка клетка, важат и при движението на галактиките.

Поамандре направи няколко стъпки назад и се приближи до каменния подиум.

— Тази втора, малка пирамида, която е преместена от Голямата пирамида, на свой ред също има връх. Била е увенчана с камъка Бенбен. Неговият обем е бил точно пет кубически инча^[1], т.е. съвсем спокойно може да се побере в дланта ви… В продължение на хиляди и хиляди години хората са гадаели какво се е случило с камъка Бенбен — кой го е махнал от върха на пирамидата, къде го е скрил, какво точно представлява той и така нататък.

Поамандре вече беше с гръб към тях, наведен над каменния подиум.

— Ето това е камъкът Бенбен.

Той се извърна. В протегнатата му длан стоеше прекрасна блестяща златна пирамида, висока пет инча. Върхът й бе украсен с кристал, който грееше на светлината на свещите и обливаше стените и тавана на пещерата с милиони ярки пламъчета.

Катрин и Ръдърфорд гледаха онемели. Тя не успя да разбере от какво точно е направен камъкът.

— Какво е това на върха?

— Диамант. Това е „синапено зърно“ или „кикос синапеос“ на гръцки. Гематричната му стойност е 1746. Окръжност с обиколка от 1746 има диаметър 555. Отново се връщаме към петиците.

Челюстта на Ръдърфорд буквално увисна. Не беше в състояние да пророни и дума. Цялата структура придобиваше идеален, божествен смисъл. Числата сякаш падаха надолу и се изкачваха нагоре като водопади от космическа хармония.

Поамандре продължи:

— Освен това 1746 е сборът от стойностите на Слънцето — 666, и на Луната — 1080. Както сигурно знаете, алхимиците са смятали, че животът се заражда от смесването на сяра и живак — сярата е Слънцето, а живакът — Луната. Всичко на Земята е подхранвано от Слънцето — целият живот, дори въртенето на земното кълбо произлиза от гравитационните сили на слънцето. Живакът, божествената искра, влиза в комбинация със сярата и създава живот.

Поамандре ги изгледа с изключителна сериозност.

— Силата на пирамидите може да се използва за правене на добро, но попаднала в грешни ръце, същата тази сила е в състояние да причини изключителни злини. Следователно не трябва да се позволява на никого без нужната подготовка и без абсолютно чиста душа да използва тази сила. Точно поради това със залеза на древното познание върхът на пирамидата е свален. Древните са знаели, че настъпват мрачни времена, и решили да махнат камъка Бенбен и горните пет кубита от пирамидата, така че никой да не е в състояние да задейства машината.

Ръдърфорд тутакси се сети за Безумов.

— Значи това е машина!

Коптът изгледа Ръдърфорд, а лицето му бе олицетворение на сериозност.

— О, да, пирамидата е най-съвършената машина, строена някога. Корпусът й е специално изработен, за да е в състояние да акумулира енергия от Вселената. Пирамидата е разположена така, че да събира и съхранява звездна енергия, която след това се разпределя по много различни места из целия свят. В момента, в който камъкът Бенбен бъде върнат на върха на пирамидата, машината отново ще заработи. Енергията, която я движи, днес се нарича „магнитно поле“ и все още почти нищо не е известно за нея.

Поамандре се извърна и внимателно постави камъка Бенбен върху каменния подиум. Той сякаш сам произвеждаше светлината, която разпръскваше, което, разбира се, беше невъзможно. Изключителната му простота и сила привличаха Катрин като магнит.

— Вътре, в самата планета, всъщност точно в центъра й, е разположено сферично тяло от желязо със същия размер като Луната. То представлява топка разтопен метал под налягане, която от своя страна е обвита от пласт лава, дебел километри. Всичко това е завито в литосферата, или земната кора. Тази огромна метална топка в сърцето на планетата ни се върти малко по-бързо от повърхността на земното кълбо. Може би точно това спомага за създаването на магнитните сили, никой не е съвсем сигурен, а древното познание за процеса вече е изгубено. Древните обаче са умеели да складират тази енергия и да управляват генериращите я сили. Както виждате, те са били в състояние да изграждат огромни съоръжения, да добиват и обработват материали, по-твърди и от желязо, и да контролират и коригират орбиталното движение на планетата.

Катрин си мислеше за тайното послание.

— Поамандре, искам да ти задам един въпрос.

— Разбира се.

— Опитваме се да разберем какво е причинило последния катаклизъм и освен това трябва да установим как можем да предотвратим подобно нещо да се случи отново. Знаем, че катаклизмът е предизвикан от едновременно плъзгане на цялата литосфера, знаем също, че това по някакъв начин е свързано с прецесията и с орбиталното движение на планетата. Това, което не разбираме, е защо подобно нещо ще се случи отново.

Поамандре кимна бавно. Умното му лице изразяваше пълно разбиране и той й се усмихна едва-едва.

— Доста път сте извървели. Мога да ви помогна с последните стъпки. Прави сте — съвременният свят е предупреден. Отправили сме се към нов апокалипсис. С всяка изминала година старите познания намаляват, хората, които са в състояние да се възползват от тях, изчезват, а враговете се увеличават и набират сила. Господарите на Корпорацията са по-могъщи от всякога. Манията им към материалното, към унищожаване на природата и поробване на останалите хора ни носи със страшна скорост към пропастта. Машините и различните механизми изяждат света и всеки ден хвърлят в огъня все по-големи парчета от околната среда. Буквално целият свят е обзет от пламъци.

Лицето му стана невероятно тъжно, сякаш не виждаше никаква надежда.

— Злите хора разпалват пожарите си и ледниците започват да се топят. Колкото повече нагорещяват пещите на алчността си, толкова по-бързо се повишава средната температура на земното кълбо и толкова по-бързо ледените шапки се превръщат във вода.

Катрин кимна окуражително. Усещаше, че е на път да научи съдбата на човечеството от устата на крехкия египтянин.

— Положението на литосферата на нашата прекрасна планета се определя от разпределението на теглото й по повърхността на планетата. Въпреки че Земята е сфера, теглото не е равномерно разпределено по повърхността на земната кора. В някои райони има високи и големи планини и там литосферата е дебела и тежка. Върху Антарктика пък лежи ледена шапка с дебелина километър и половина и тегло милиарди тонове. Това създава огромно налягане върху планетата, което спомага литосферата да стои неподвижна. Центробежните сили са балансирани с помощта както на ледниците върху Антарктика, така и на ледниците на Северния полюс.

Ледът се е трупал и образувал в продължение на хилядолетия и ако позволим на природата да върви по своя път, ще остане там, докато прецесията на земното кълбо не придвижи Антарктика по-близо до Слънцето и след това, в крайна сметка, след още много хилядолетия, ледът ще започне да се топи. Този процес върви равномерно като часовников механизъм.

Това е тайното послание. Това се опитват да ни кажат гениите на древността и това е една от причините, поради които са изградили световната мрежа от постройки — за да окажат влияние на прецесията и да ни спасят от неизбежната съдба. Но древните са били прекалено малко на брой. Онези, които оцелели след катаклизмите в своята собствена епоха, съвсем не се оказали достатъчно. След няколко поколения изчезнали и ни оставили единствено руините на своите технологии и тайните предупреждения, закодирани в митове.

Катрин беше ужасена.

— И все пак не мога да разбера каква опасност ни заплашва днес. Със сигурност ще минат още няколко хилядолетия преди прецесията да предизвика нов потоп, нали? Процесът може и да е равномерен и неумолим, но протича твърде бавно.

Старият копт я изгледа сериозно.

— В днешно време планетата е балансирана и земната кора е в такова положение, че разпределението на тежестта по нея е равномерно и движението й — незначително. Ако обаче ледовете се разтопят и се превърнат във вода, както се е случило в края на последния ледников период, цялата тази колосална тежест ще се насочи към океана. Вследствие на това, както е станало и в края на ледниковия период, литосферата ще се размести, за да установи нов баланс и да позволи на Земята да продължи въртенето си. В този момент отново ще се хлъзне и ще предизвика края на живота такъв, какъвто го познаваме сега.

— Това, на което сме свидетели днес, е началото на този необратим процес, но предизвикано от човешка ръка. Няма нужда да чакаме бавната прецесия да свърши работата си — сами предизвикваме топенето на ледовете. Древните така и не са успели да предвидят подобен развой. Никога не са предполагали, че човечеството съзнателно ще предизвика унищожението си.

Очите на Катрин се разшириха от ужас. Всичко звучеше ужасно логично.

— Поамандре, нима е прекалено късно да направим нещо? Можем ли да спрем случващото се?

Преди обаче египтянинът да успее да отговори, внезапно до ушите им достигна шум, който идваше от стълбите в кладенеца. Беше ек на стъпки, които се придвижваха възможно най-тихо надолу по стъпалата.