Том Мартин
Пирамида (68)

66.

Десет метра по-надолу стълбата свърши на малка платформа. Поамандре измъкна три малки фенерчета от робата си.

— Ето, вземете това. По-надолу въобще няма светлина.

Катрин и Ръдърфорд взеха по една фенерче и го пъхнаха в робите си. От другата страна на платформата втора стълба продължаваше да се спуска надолу. Все още имаше достатъчно светлина, за да видят, че кладенецът е изкопан от човешка ръка, а не е просто природно образувание в скалите.

Ръдърфорд прокара длан по стената. Усети влага. „На колко ли години е това нещо?“, зачуди се той.

Поамандре бе изчезнал от платформата и слизаше надолу по другата стълба. Катрин се хвана за горната й част, сложи крак на първото стъпало и отправи мълчалива и гореща молитва, преди да продължи спускането:

„Господи, не ни оставяй тук в тази дупка, моля те!“

След още десет метра втората стълба свърши в ъгъла на влажна подземна пещера, изкопана от човешка ръка. Поамандре бързо запали фенерчето си. Мъждивата му светлина една успя да освети пещерата, но все пак видяха размерите й. Дупката беше дълга около дванайсет метра, широка шест и висока три.

Очите на Катрин постепенно привикнаха с оскъдното осветление и тя забеляза два гранитни ковчега от двете страни на пещерата.

— Тези пък какво правят тук?

Ръдърфорд скочи от стълбата близо до нея.

— Божичко, това са саркофази.

Поамандре посочи ъгъла на клаустрофобичната дупка. Там се виждаше друга дупка, още един кладенец надолу.

— Още не сме стигнали. Последвайте ме.

Тримата мълчаливо се приближиха до гърлото на следващия кладенец. Поамандре изключи фенерчето си и го прибра в гънките на робата си, след което се хвана за стълбата и бавно изчезна в мастиленочерния мрак. Катрин поклати глава, но го последва. Ръдърфорд просто не можеше да повярва какво правят. Огледа за последно пещерата и последва другите по стълбата към неизвестността.

След още петнайсет метра спускане Ръдърфорд се озова в просторно помещение. Катрин вече се оглеждаше захласната и въртеше лъча на фенерчето си във всички посоки. Макар и в мрака да бе трудно да се установят точните размери на помещението, изглеждаше, че е правоъгълник с лице около десет квадратни метра. Таванът бе ниско и по стените се стичаше вода. Ръдърфорд насочи немощния лъч на фенерчето си към центъра на помещението. Там имаше нещо подобно на малък остров, ограден с ров с вода, широк около три метра. На островчето се виждаха разхвърляни камъни, сякаш там някога е имало сграда, която отдавна е разрушена или поругана.

Поамандре ги изчака да огледат обстановката и обяви:

— Това е дъното. Или по-точно едно от дъната. Платото на Гиза е осеяно с тунели и подземни помещения.

Катрин не можеше да повярва на ушите си.

— Искаш да кажеш, че има и други пещери като тази ли?

— Катрин, това тук е нищо. Наоколо има огромни помещения. Просторни камери, побрали в себе си цели библиотеки от древното познание. Основната камера, всъщност най-важната камера, е залата с дневниците. Тя е хранилище на цялото познание, натрупано в периода преди големия потоп.

Ръдърфорд бе поразен. Целият му досегашен живот бе посветен на изучаване на древни митове и религии и на опити да възстанови миналото в истинския му вид, а ето че сега стояха тук, дълбоко под земята, и някакъв човек твърдеше, че тайните на историята са буквално около тях.

— Но, Поамандре, защо хората не отворят залата с дневниците? Ти виждал ли си я? А Азис? Той виждал ли я е?

Поамандре тържествено поклати глава.

— Не. Хората, на които е било позволено да я видят, се броят на пръстите на двете ми ръце.

Катрин не го разбра.

— Но защо не го разгласиш? Защо Азис не го разгласи?

Физиономията на Поамандре беше мрачна.

— Азис знае само за тази стая. Няма понятие за залата с дневниците, което е добре, защото в противен случай със сигурност ще се опита да проникне там и ще я запечата или унищожи… Азис не иска да открива нови неща. Или по-точно шефовете му не искат нищо ново да се появява на белия свят. Страхуват се от пирамидата и тайните, които крие. Направо са ужасени от нея. Не искат никой да знае какво е скрито там долу, не искат никой да разпитва за него и със сигурност не искат разни учени да се мотаят наоколо и да правят изследвания.

Ръдърфорд го гледаше удивено.

— Но защо? И кои са тези шефове на Азис?

— Съществува една организация, наречена Корпорацията. Онези, които си мислят, че контролират Корпорацията, всъщност сами са роби на властта. Смятат, че ако контролират останалите и света около себе си, ще са в състояние да направят добро. За да постигнат това, са решили да подчинят целия свят на властта си. Напълно в техен интерес е да поддържат статуквото и да ни карат да приемаме общоприетата версия на историята за чиста монета. — Поамандре замълча и ги изгледа сериозно. — Ако истината излезе наяве, това означава да се променят всички съвременни схващания. Нещо повече, разбиранията, които крепят съвременния свят, обзет от мания за постоянен растеж, ще лъснат в истинската си светлина и хората ще осъзнаят какви опасности крие късогледото опустошаване на световните ресурси, което в крайна сметка води към глобален катаклизъм. Ако истината излезе наяве, човечеството вече няма да прегръща с отворени обятия възгледа за „растеж на всяка цена“, както и гигантското коварство и алчност, които се крият зад него и водят света към неизбежен край.

Катрин беше потресена. Обърна се към Ръдърфорд.

— Тази Корпорация сигурно е отговорна за убийствата на професор Кент и Мигел Флорес. — Тя поклати глава. Точно в този момент информацията й дойде в повече. Ръдърфорд сложи ръка на рамото й и се обърна към Поамандре:

— И все пак ми се струва невероятно, че съществуването на тези подземни помещения и на залата с дневниците не е излязло на бял свят.

Сериозното изражение на египтянина и непоколебимият му поглед бяха в рязък контраст с изумените физиономии на двамата учени.

— Всичко, което знам, е, че Азис и ужасните хора, за които работи, не искат никой да разбере истината за древните.

Ръдърфорд беше изключително озадачен.

— А ти защо не искаш хората да знаят?

— Знанието в ръцете на глупаците е смъртоносно оръжие. Примерите за това по света са многобройни. Днешните хора в никакъв случай не са подготвени за подобно знание. Те не притежават нужната мъдрост и ще причинят само вреди. Трябва да се изчака, докато помъдреят достатъчно, за да може да им се има доверие, че няма да злоупотребят с повереното им знание. Онези, които стоят зад Корпорацията, с цялата си злост и лудост, са нещо нормално за мрачните времена, в които живеем. Представете си само какво ще направят, ако се доберат до силата, притежавана някога от древните. Ето защо, в интерес на всички ни, както на нас, така и на Азис, е все още да не оповестяваме онова, което знаем.

Ръдърфорд просто не можеше да повярва на ушите си. Огромно богатство от познание, всъщност дневниците на носителите на светлината и цивилизацията, лежеше на една ръка разстояние и въпреки това единствените хора, които знаят за тях, са решени да ги пазят в тайна от цялото човечество.

— Но представи си, че настъпи нов катаклизъм? Ами ако светът бъде унищожен, преди хората да са помъдрели достатъчно, за да получат знанието на древните?

— Това е риск, който трябва да поемем. Ще минат години и ще се появи нов свят, също както нашият се е появил след катаклизма, причинен от големия потоп. Можем само да се надяваме, че следващият свят ще се развие по-хармонично и че бъдещите му обитатели ще са по-достойни за знанието на древните.

Поамандре тръгна към водата.

— Елате. Елате на острова.

В мрака бе невъзможно да се прецени дълбочината на катраненочерната вода, но Поамандре не се поколеба. Стъпи в нея, но вместо да потъне, продължи да върви към острова. След пет крачки стигна сушата.

— Стъпвайте там, където стъпвах аз. На сантиметър под нивото на водата, точно там, където преминах, има мост.

Катрин изгледа Ръдърфорд и на свой ред се приближи към мястото, през което премина Поамандре. Тя затаи дъх и протегна десния си крак към водата.

Стъпалото й потъна, но след секунда Катрин усети окуражителното присъствие на каменна плоча, точно както й каза коптът. Тя нагази във водата и с левия си крак и нервно прекоси разстоянието до островчето. Ръдърфорд стисна зъби и я последва. На островчето Поамандре се залови да пали свещи. Между разхвърляните на всички страни каменни блокове се виждаше малък каменен подиум. Той сложи шест свещи върху него, след което се зае да закрепва още, където може по каменните блокове, докато не осея древните мегалити по островчето с потрепващи пламъчета. Призрачната светлина освети изопнатата кожа на лицето му. Скулите му бяха високи и остри. Челото — силно и кокалесто. Лицето му изглеждаше изморено. На мъждивата светлина Поамандре приличаше на изсъхнала мумия.

— Аз принадлежа към най-старата християнска църква — Египетската коптска църква. Евангелистът свети Марко пристигнал на египетския бряг в Александрия през 45 година от новата ера и започнал да проповядва словото на Исус. Християнските ни корени тръгват направо от светия евангелист. Освен че съм християнин копт обаче, аз съм и гностик, търсач на гносис. „Гносис“ е древногръцката дума за „знание“. — Поамандре замълча за миг. — Ние, гностиците, сме наследници на последните носители на духовна традиция, която води началото си още отпреди потопа. Прадедите на строителите на пирамидите, които са дошли в Гиза преди хилядолетия, са знаели, че душата е безсмъртна, както и че всички ние сме частици от вселенското познание.

Всички ние сме едно — всички хора, всички растения, цялата материя, цялото съдържание на единството от пространство и време. Наследили сме познанието от древните, които са живели преди потопа, и сме го зашифровали в евангелията на Исус Христос. Истинското християнство е просто продължение на древното познание. Свети Марко, разбира се, е бил гностик, също както и всички ранни християни.

Днес обаче хората не разбират това. Интерпретират посланията на евангелията буквално и четат други книги, които претендират да са християнски, като например посланията на свети Павел. Свети Павел обаче и другите автори, писали след евангелистите, не са гностици и книгите им не съдържат закодирани частици от древното познание. Християнството е похитено от църквата. Създадено е духовенството, истината е сложена под похлупак и знанието от оригиналните текстове е изгубено. Вместо в носител на вярата, църквата се превръща в носител на власт и потисничество. И най-сетне, в днешно време западното общество игнорира църквата. Всичко, което остава от нея, е жажда за власт и контрол — жажда да поробиш ближния си и природата.

Поамандре поклати глава и продължи:

— През последните няколко години на света се появи нова опасност. Роди се радикална църква, която проповядва дословно възприемане на Библията. Тази църква се опитва да унищожи всички доказателства, които противоречат на библейската версия за сътворението, включително и свидетелствата за предходната цивилизация. Нещо още по-лошо — въпросната църква е решена да превърне в реалност ужасните видения, описани в Апокалипсиса на свети Йоан. Дори и в този момент те полагат всички усилия, за да предизвикат Армагедон. Опасяваме се, че ако успеят да се вмъкнат в Корпорацията, всички сме обречени, тъй като представителите на църквата ще имат достъп до неограничено богатство и власт. Тази нова църква е окончателното превъплъщение на отрицанието на древното познание — вместо да приеме Космоса с отворени обятия и да възприеме природата като едно цяло, тя се стреми да унищожи материалния свят, с цел да съедини бог и последователите му. Тя не разбира, че последователите са самият бог.

Възрастният мъж въздъхна.

— Ние, гностиците, сме мирни хора. Не сме в състояние да вдигнем оръжие срещу враговете си, тъй като това означава да се обърнем срещу древното познание и срещу словото на Христос. Насилието води след себе си единствено насилие, а властта корумпира всички, които се опитват да се съединят с нея или да я използват. Така че просто няма да разкрием тайните на древното познание на тези хора, нито пък ще им кажем какво се крие под пирамидите.

Ръдърфорд просто не можеше да повярва на ушите си. Знаеше за гностиците и за древните им традиции, но смяташе, че те са отмрели преди доста време.

Поамандре продължи с обясненията:

— След последния потоп оцелелите са разпръснати на малки групички по целия свят. Броят на хората рязко намалява, но все пак човечеството оцелява. Древните идват в Гиза и на няколко други места по света и се опитват отново да изградят цивилизацията си с помощта на останките от човечеството. Когато пристигнали по тези места, земята се оказала зелена и плодородна, а хората — гостоприемни. Древните донесли както земеделски, така и технически познания, и най-важното, донесли древното познание за универсалната природа на бог. Това познание оцеляло в продължение на хиляди години, докато Питагор, бащата на западната наука, дошъл в Египет. Когато се върнал в Гърция, той отнесъл със себе си познанието и се превърнал в основател на гръцката философия и наука. Скоро след това прадедите ни, първите християни гностици, се опитали да пренесат истинското познание при евреите и така били написани евангелията. Един син на дърводелец от Назарет, роден от девица, бил представен на евреите като символ на Озирис и Дионисий.

Ръдърфорд не можеше да се сдържа повече.

— Моля! Искаш да кажеш, че Исус е просто символ на Озирис и Дионисий? Искаш да кажеш, че със сигурност не е съществувал?

— Да и не. Съществувал е, но освен физическо същество е бил и символ. Всички те са символи на една и съща идея. Озирис е умрял и е бил възкресен също както Исус и Дионисий. Всички са били родени от девици. Всички имат дванайсет ученици. Всички са родени под звезда. Всички са богочовеци, които доброволно се подлагат на гонения… Всички умират за изкупление на греховете ни, за да могат после да възкръснат… Всички проповядват едно и също: ако някой ти удари плесница, обърни и другата си буза; има един бог. Гностиците са искали да отнесат древното познание при евреите, които са се измъчвали под властта на племенен бог. Решили са да го сторят чрез историята на Христос. Искали са да предадем древното знание на някого, преди да ги унищожат.

Поамандре внезапно спря.

— Стига толкова. Нямаме много време. Трябва да ви покажа тайните на пирамидата. Хармонията на Вселената може да бъде схваната единствено чрез разбиране хармонията на числата. Съвременната западна наука схваща числата единствено като инструмент за изразяване на количество, докато предходната цивилизация ги е виждала като взаимносвързани компоненти на космологичен пъзел.

Поамандре сключи длани, сякаш се канеше да отправи молитва.

— Вярното разбиране на числата и съотношенията е в състояние да разкрие основополагащите закони на самата Вселена. Божествени са онези числа, които се появяват отново и отново в различни области на живота — в музикалната стълбица, в електромагнитния спектър, в движението на звездите. Всяко усилие на предходната цивилизация е било основано върху и е сочело към тези основни числа и формули и разбира се, точно тези числа и формули са вградени в свещените текстове навсякъде по света посредством гематрични кодове.

Захласната в обясненията на Поамандре, Катрин усети познатото гъделичкане на възбудата по тялото си.

— Съответно всяка свещена сграда на древността също е построена по такъв начин, че размерите и пропорциите й да имат значение от гледна точка на гематрията. Дори и самата й форма е в състояние да внушава божествени съотношения. Изкуството на гематрията не е гръцко изобретение — египтяните са го владеели преди гърците, тъй като им е предадено директно от оцелелите след катастрофата на последната цивилизация.

Поамандре вдигна очи — от цялото му същество се излъчваха мъдрост и търпение.

— Има множество врати към миналото. Те са скрити, не можеш да ги достигнеш, ако не знаеш какво точно търсиш. Голямата пирамида например е една от тези врати — паметник, който ни свързва директно с цивилизацията, съществувала преди потопа. За да разберем тайните й, следва да започнем с формата. Знаете ли какви са размерите на Голямата пирамида?

— Да — отвърна тутакси Катрин. — Мисля, че знаем. — Джеймс? — обърна се тя към Ръдърфорд.

— Да. Дължината на всяка от страните при основата е 755 фута^[1], което означава, че периметърът е 3020 фута. Височината е 480,5 фута, или 275 египетски кубита.

— Да. Правилно. Знаете ли нещо за гематрията?

Катрин отново изгледа Ръдърфорд.

— Да, знаем, но не много.

Поамандре замълча и се замисли, сякаш се чудеше как да започне:

— Всъщност 755, което е дължината на всяка страна при основата, обърнато в буквена стойност, дава думата „петрос“ — скала.

Той пристъпи около каменния подиум, приближи се към тях и продължи предпазливо, сякаш се страхуваше, че ако говори прекалено бързо, ще ги обърка.

— Исус казва на един от учениците си, Петър, че той е скалата, върху която ще построи църквата си. На гръцки, думата „петрос“ освен „скала“ е и име — Петър. Вече споменах, че ние, гностиците, не приемаме думите в книгите на Новия завет буквално, както повечето християни, защото не сме забравили, че те са написани с помощта на гематричен ключ. Това е начин да предадеш старите послания чрез притчи. Притчата е животът, смъртта и възкресението на Христос. Петър, скалата, е старото познание на древните, така както е въплътено в Голямата пирамида в Гиза. Исус изгражда новата си църква върху древно познание и то е тук, до нас, за всички, които имат очи да го видят.

Ръдърфорд слушаше в захлас. Той беше световно признат авторитет по въпросите на митологията и религията, но усещаше, че Поамандре го води към неизследвани територии и че разговорът им въобще не е научно упражнение. Египтянинът се канеше да разкрие тайни, старателно пазени от ушите на хората в продължение на хилядолетия.