Том Мартин
Пирамида (65)

63.

От другата страна на улицата, срещу Главния съвет за старините, чакаше бяла тойота ленд крузър. Над Кайро вече бе паднал сумрак, но Безумов беше нащрек, както винаги, и очакваше търпеливо всеки знак, че нещо се случва. Внезапно, след като вече бе прекарал сякаш часове в очакване, забеляза раздвижване.

— Какво става сега?

Чакането вече бе започнало да го изнервя. Търпението му се изчерпваше. Безумов мразеше да бездейства. Той напрегна очи, за да огледа по-добре дребничкия мъж в дълга бяла роба, който предпазливо излезе от сградата. Явно разполагаше с някаква власт, тъй като при вида му пазачът от охраната мигновено застана мирно. Възрастният мъж мина покрай него, следван от две фигури, облечени с изцапани роби и качулки на главите. Безумов метна поглед към шофьора си, който изглеждаше задрямал. Разтърси ръката му.

В този миг на слабата светлина, идваща от отворената врата, руснакът забеляза чуждестранните обувки на краката на Катрин, които едва се подаваха изпод робата.

„Те са!“