Том Мартин
Пирамида (6)

4.

Джеймс Ръдърфорд хвърли поглед към долния десен ъгъл на монитора на лаптопа — 12:55. Бързешком събра книгите от бюрото си, натика ги в чантата и спря компютъра. Трябваше незабавно да тръгне от библиотеката. Имаше среща с професор Кент, един от най-добрите учени в университета, и в никакъв случай не искаше да я пропусне.

Ръдърфорд се беше запознал с професора едва преди две седмици по време на вечеря, дадена от един колега. Оказа се, че домакините са ги настанили един до друг. Двамата веднага се заговориха, тъй като се оказа, че професорът живо се интересува от антична митология. Интересът му действително беше необичайно голям, но Ръдърфорд се изуми от друго — дълбочината на неговите познания, макар да специализираше в съвсем друга научна област. Прекараха около три часа в разговори за митология.

Джеймс Ръдърфорд беше един от най-големите експерти по световна митология в университета. Професор Кент от своя страна се ползваше със славата на енциклопедист, макар основното му призвание да беше екологията. Екологията, от друга страна, беше доста далеч от света на древните текстове и странните, тайнствени митове и легенди, обитаван от Ръдърфорд. Ето това го беше озадачило най-много.

Два дни след въпросната вечеря професор Кент изненадващо се свърза с Ръдърфорд, за да си уредят среща. Джеймс тъкмо се бе върнал в просторния си апартамент в северен Оксфорд — най-академичното предградие — след продължителен крос в университетския парк. Завари чистачката Ан, заета с пода и прахосмукачката.

Той се свлече изтощен в голямото кресло. Беше на трийсет и осем, слаб и стегнат, с гъста, късо подстригана коса. Подбираше диетата си внимателно, в резултат на което изглеждаше с години по-млад, но петнайсет километра крос са си петнайсет километра.

— Имахте гостенин — уведоми го Ан.

Ръдърфорд се понадигна.

— За съжаление не беше млада дама.

Според Ан, Джеймс трябваше да се ожени, да уседне и да създаде семейство, вместо да си пилее времето с „ровичкане из стари книги“, както се изразяваше тя.

— Е, да не губим надежда… Кой е решил да ме навести, щом не е била жената на мечтите ми?

— Професор Кент от „Ол Соулс“.

Ан взе един плик от масата в кухнята и го подаде на Ръдърфорд.

Джеймс скочи от креслото, дръпна плика от ръката на Ан и излезе на просторната тераса с изглед към спортните игрища на университета и хълмистия пейзаж зад тях. Отвори писмото и зачете на спокойствие:

Уважаеми доктор Ръдърфорд,

Първо искам да Ви благодаря за приятния разговор онази вечер. С риск да изчерпам търпението Ви, ми се ще да продължим темата за античната митология.

Смятам, че успях да направя монументално откритие. Изрових от дълбините на световните митове и религии ужасяващо по мое мнение послание от миналото. Успях да го разшифровам и установих, че представлява съобщение от отдавна изчезнал народ. Или по-скоро предупреждение как идните поколения да избегнат катаклизма, унищожил цивилизацията им.

От жизненоважно значение за човечеството е да огласим предупреждението. В противен случай планетата ни ще бъде споходена от същата съдба. Древните са знаели, че човечеството ще се издигне от руините и отново ще построи света си, за да придобие познание, което ще му позволи да разшифрова съобщението. Има определени сили обаче, чиято цел е предупреждението да не види бял свят, и смятам, че открих техните мотиви.

За мен ще е огромно удоволствие, ако наминете към кабинета ми за по едно кафе по̀ следващата седмица. Как ви се струва вторник, един часа следобед? Ако това ви устройва, с нетърпение ще очаквам да се видим.

Най-сърдечни поздрави

Проф. Кент

Ръдърфорд почти не повярва на очите си. Твърденията на професор Кент звучаха зашеметяващо. Един академичен човек, при това учен, и то предпазлив, твърди, че е открил доказателство, което не само разрушава общоприетите исторически теории, но и свидетелства, че човечеството е в смъртна опасност.

Всичко това звучеше крайно невероятно, но през годините Ръдърфорд се беше научил да гледа на света около себе си без предубеждения. Дори бе възприел девиза на Кралското дружество — Nullius in verba — „Не приемай нищо за даденост“ — за свой собствен.