Том Мартин
Пирамида (58)

56.

На другия край на Кайро доктор Ахмед Азис се прибираше в кабинета си след продължителен обяд. В допълнение към поста си на директор на египетските старини, той отговаряше още за Голямата пирамида и беше заместник-директор на Египетския музей. Сравнително млад мъж, на видима възраст не повече от четирийсет, с черни мустаци, днес той носеше елегантен тъмносин костюм. Изглеждаше леко пълен, вероятно в резултат на многобройните обяди и вечери, на които бе длъжен да присъства, преди или след като е развел чуждестранните делегации по невероятните египетски забележителности. Въпреки пълнотата си обаче пращеше от здраве.

Фактът, че толкова млад се е издигнал до отговорен пост в един от най-важните сектори, занимаващи се със старини в света, оставаше необясним дори за повечето членове на египетското правителство. Не че доктор Азис беше некомпетентен — напротив, знанията му в определени области на древното египетско грънчарство оставаха неоспорими, пък и беше правил докторантура в САЩ. Издигането му до непристъпните висоти на директорски постове в Египет обаче на подобна крехка възраст бе истински прецедент. Явно беше галеник на съдбата.

Доктор Азис погледна часовника на стената в уютния си кабинет. Три и половина следобед. Обядът бе продължил повече от плануваното, но това се случваше често с представители на чуждестранни делегации.

Той се настани в стола си и директната му линия почти мигновено светна червено. Доктор Азис протегна пухкавата си ръка, украсена с два масивни златни пръстена, вдигна слушалката и каза:

— Селям алейкум.

— Азис, аз съм — долетя отсреща непогрешимият глас на сенатор Кърц.

Изражението на Азис тутакси се промени. От лекото раздразнение и досада по физиономията му не остана и следа. Очевидно беше доста притеснен.

Той хвърли поглед към вратата на кабинета си. Беше отворена. В преддверието се виждаха секретарката му и личният му асистент господин Поамандре, шейсетгодишен египетски християнин. И двамата изглеждаха заети — секретарката набираше някакъв текст, а господин Поамандре говореше по телефона.

Азис обаче не възнамеряваше да поема каквито и да е рискове, особено пък с Поамандре. Така и не свикна с помощника си и винаги бе нащрек около него. За това може би допринасяше факта, че Поамандре членуваше в една от най-старите християнски църкви на света. Азис от своя страна бе правоверен мюсюлманин. Коптите, към които се числеше Поамандре, играеха важна роля в египетското общество през последните две хиляди години. Според някои влиянието им беше препалено голямо. Ако Поамандре не беше толкова отговорен и толкова добър в работата си, директорът щеше да се избави от услугите му още преди години.

Доктор Азис чу нетърпеливото дишане на сенатора от другия край на линията.

— Моля, изчакайте ме само за миг, сър.

Той положи слушалката внимателно върху кожената подложка за писане на бюрото си, отиде до вратата, хвърли бърз поглед в преддверието и като установи, че там няма други хора, освен секретарката и асистента му, затвори вратата към кабинета си и се заключи.

— Кажете, сър, слушам ви.

— Чуй ме внимателно, Азис. Ако днес някой те посети и започне да задава въпроси или да изказва теории за пирамидите, искам да отговориш следното… Слушаш ли ме?

— Да. Да, сър!

Последва кратка пауза.

— Кажи им, че теориите им са абсолютно погрешни. Кажи им, че идеите им не са нови, че са обсъждани в публичното пространство и макар и да звучат любопитно, нямат абсолютно никаква връзка с реалността. Ще се опитат да те накарат да разисквате теориите им с логични аргументи. Не бива да се подвеждаш по тактиката им. Разбра ли ме? Не се подвеждай. Не спори. Просто им кажи, че твърденията им са погрешни.

— Да, сър. Може би искате да си взема отпуск или пък въобще да не се срещам с тези хора?

— Не, не, не прави така. Прекалено подозрително е. Те не са някакви ненормалници, говорим за уважавани и признати учени от университета в Оксфорд. Срещни се с тях, недей да спориш, но отхвърли всичките им теории. Ясно ли е?

— Да, сър, напълно ясно.

— Освен това, Азис, ако цениш поста си, не бива да допускаш никакви грешки. Аз скоро ще дойда в Египет и лично ще се погрижа за тях.

Азис преглътна на сухо и попи потта по челото си с копринена кърпичка.

— В Египет ли ще дойдете, сър?

Връзката прекъсна. Пулсът на Азис биеше така учестено, сякаш току-що беше пробягал сто метра на спринт в следобедната жега.