Том Мартин
Пирамида (56)

54.

Два часа след кацането вече бяха успели да минат през митницата и сега се движеха със скоростта на охлюв през задръстванията на Кайро във взета под наем кола. Внезапно Ръдърфорд забеляза онова, което търсеха. Там, забодени в покрайнините на египетската столица, се издигаха внушителните очертания на трите най-големи пирамиди в Гиза: Голямата пирамида, наричана от съвременните египтолози още пирамидата на Хуфу^[1], втората — пирамидата на Хефрен^[2], и най-сетне третата, доста по-малка от другите — пирамидата на Микерин^[3]. Макар и разположени в пустинята, извън пределите на града, те са толкова огромни, че когато ги погледнеш от покрайнините на Кайро, изглежда сякаш се издигат от самия град и захлупват всичко останало.

Ръдърфорд спря колата встрани от пътя. Мощният поток от останалите автомобили продължи да бумти наоколо.

— Виж само!

Катрин се приведе и се загледа през маранята зад стъклото. Гледката направо спря дъха й. Ръдърфорд въодушевено посочи най-голямата от трите:

— Голямата пирамида. Най-внушителната постройка, дело на човешка ръка.

— Не може да е вярно! Ами небостъргачите от двайсети век?

Ръдърфорд се изсмя.

— В сравнение с нея те са детски играчки! Голямата пирамида просто е от друга вселена. Когато се приближим до нея, ще се убедиш, а щом влезем, ще усетиш необятността й.

— Никой никога не ми е казвал колко забележителна гледка са всъщност.

Ръдърфорд продължи:

— Да, още по-забележително е, като си дадеш сметка, че Голямата пирамида всъщност е една от първите постройки, издигнати на планетата. Появява се изневиделица в самата зора на историята. Археолозите смятат, че е построена около 2600 г. пр.н.е., при това с учудващо високо ниво на техническо умение. При положение че строителите й не са разполагали с кранове, багери и как вито и да е било други играчки, използвани в съвременното строителство, издигането й е равносилно на истинско чудо.

Катрин го изгледа. Погледът на спътника й бе залепен върху гигантската постройка.

„Изглежда Джеймс е впримчен от притегателната им сила… силата на пирамидите“.

— Не мислиш ли, че е малко странно?

Той продължаваше да наблюдава пирамидите.

— Кое? — отвърна, без да я поглежда.

— Ами това е като да решиш да конструираш първата кола на света и да направиш ферари. А после в продължение на хиляди години да си доволен от това да произвеждаш трабант, преди въобще да опиташ отново да се доближиш до нещо подобно на ферари.

Ръдърфорд я слушаше внимателно.

— Искам да кажа — продължи Катрин, — че това надали е особено нормален модел на развитие. Не съм особено запозната с историята на архитектурата, но преди да построят замъка Уоруик в Англия или дворците от епохата на кръстоносните походи, доста години наред са строили много по-примитивни. Получило се е нещо като крива на познанието, имало е постепенен процес, не са изскочили изведнъж от дълбините на историята, за да построят най-съвършения замък, познат на човечеството до днес. Пирамидата обаче преобръща този модел нагоре с краката — построена е в самото начало и оттогава гледа с презрение на всичко появило се след нея.

Изражението на Ръдърфорд беше изключително сериозно.

— Права си. Предполагам, че започваме да разбираме върху какви глинени крака всъщност е построена общоприетата историческа теория. — Той се намръщи на някаква своя мисъл, след което обърна набразденото си с бръчки чело към Катрин. — Да тръгваме, искам да ти покажа нещо.

Включи на скорост и се върна в несекващия трафик на пътя. Продължиха по булеварда още около два километра, след което направиха десен завой и се залутаха в поредица тесни улички, които в крайна сметка ги изведоха в началото на пустинята. Високите грозни бетонни сгради на централен Кайро останаха зад гърба им, скоро изчезнаха дори мизерните офис сгради, обрамчили големия булевард на изхода от града. Постройките тук изглеждаха малки, дори селски. Сякаш предградието се бе смалило и се беше превърнало в село или просто пустинното слънце беше изпило живителните му сокове. Пътят стана черен и прахът, вдиган от гумите на автомобилите, просто висеше във въздуха. Ръдърфорд спря колата. Пирамидите се извисяваха над главите им, въпреки че бяха още далеч напред в пясъчните дюни.

— Дотук сме. Ще трябва да продължим пеша.

Беше следобед и слънцето приличаше безмилостно. Излязоха от колата и присвиха очи от острата светлина. Стори им се, че жегата се блъска в нагорещения пясък и отново се връща при тях. Във въздуха се носеше смрад на конски изпражнения, а около ушите им жужаха мухи. Платото на Гиза беше почти празно. Един-двама умърлушени пазачи обикаляха около входа на Голямата пирамида, но туристите се криеха по хотелите, далеч от парещите слънчеви лъчи. След изтощителен преход през пясъците Катрин и Ръдърфорд най-сетне се добраха до огромното тяло на Голямата пирамида.

Ръдърфорд се приближи до първото стъпало. Вече не изглеждаше толкова уверен в себе си. Потупа един от гигантските каменни блокове. Стигаше почти до гърдите му и тежеше поне десет тона. Той изви врат и се загледа към върха на гигантската каменна грамада. Катрин закри очи с длан и се огледа из обширното плато на Гиза.

— Мислиш ли, че тук сме в безопасност? Възможно ли е да продължават да ни преследват?

Ръдърфорд нервно се огледа наоколо. Цялото плато тънеше в мараня.

— Не знам. По-добре да приемем, че ни преследват. По това време сигурно вече са открили на кой самолет сме се качили. Трябва да действаме бързо.

Устата на Катрин пресъхна. Тя изгледа величествените форми на древната пирамида.

— Освен това трябва да открием Безумов. Той сигурно е някъде в Кайро.

Ръдърфорд поклати глава и я изгледа.

— Е, поне можем да сме сигурни, че утре сутрин, при изгрев-слънце, ще е тук. За пролетното равноденствие. Не съм много сигурен какво точно можем да направим с него. — Той отново насочи вниманието си към Голямата пирамида. — Засега нека се концентрираме върху разрешаването на нашата загадка.

Той се извърна и подпря дясната си ръка на ръба на най-ниския камък.

— Забележително творение, какво ще кажеш? Направена е от повече от два и половина милиона каменни блока, всеки от които тежи от два до петнайсет тона. Изумително количество камък. Ако всеки каменен блок не е положен на точното място, ще се образува феноменален натиск, под силата, на който пирамидата тутакси ще рухне. — Той погали древните камъни. — Първоначално цялата пирамида е била облицована с каменни плочи, наподобяващи бял мрамор. Така че Голямата пирамида, както и двете съседни са блестели на яркото слънце като огледала. Ефектът сигурно е бил просто зашеметяващ.

Катрин се приближи до основата на пирамидата и прокара ръка по камъните.

— Откъде знаеш, че е била облицована? Какво е станало с тази облицовка?

Ръдърфорд отвърна уверено на въпроса й:

— Първо, имаме описанията на древногръцките автори. Освен тях обаче за доказателство на някои места още стоят парчета от облицовката. Всяка отделна плоча е тежала над десет тона, но помежду им практически са липсвали фуги и не е могло да се провре и парче хартия. Нещо подобно на сглобката на камъните в Перу — допълни той.

Катрин направи крачка назад и се опита да види върха на пирамидата. Тя обаче наподобяваше висока планина и единственото, което човек можеше да забележи, бяха безкрайните каменни стъпала към небето. Ръдърфорд отстъпи още по-назад, за да огледа добре гигантското съоръжение.

— Но това не е всичко — добави той. — Както виждаш, основата на пирамидата е квадрат.

Катрин се приближи до него.

— Четирите страни на този квадрат — продължи той — са начертани изключително прецизно, така че да съвпадат с посоките на света. Имам предвид, че северната страна, до която се намираме в момента, е разположена така, че да сочи точно север. Източната е обърната право на изток и така нататък.

Катрин огледа цялата основа на северната страна вляво и вдясно.

— Не мога да повярвам, че са разположени толкова прецизно.

— По-прецизно и не може — отвърна Ръдърфорд. — Не и от човек и не и когато говорим за постройка с подобни размери. Цялата пирамида е измерена от експерти с помощта на най-модерна техника. Стигат до заключението, че отклонението от абсолютния север, изток, юг и запад е по-малко от 0,1 процент.

— Невероятно!

Ръдърфорд със задоволство изгледа изражението на Катрин.

— Абсолютно. Звучи доста налудничаво.

— Много си прав. Налудничаво си е.

— Не, искам да кажа, че е напълно ненужно. Човешкото око например не би забелязало грешка в рамките на един процент. Съвременните строители например въобще не се притесняват от грешки в рамките на 1,5 процента. Онова, което прави нещата още по-неразбираеми, е, че е изключително трудно да намалиш стъпката на грешката от 1 до 0,1 процент.

Катрин отново се почувства изумена.

— Защо са си правили труда в такъв случай? Какъв е смисълът?

Ръдърфорд погали бузата си с пръстите на дясната ръка.

— Точно натам бия и аз. Никой няма логично обяснение на този факт. Във всеки случай, манията за прецизност не спира дотук. Дължините на страните на пирамидата също са почти еднакви. Всички ъгли пък са точно деветдесет градуса, доколкото това, разбира се, е постижимо за човек. Направо е необяснимо.

Катрин не преставаше да се диви на майсторството, вложено в тази древна конструкция.

— Но как са постигнали такова техническо съвършенство?

Ръдърфорд отдели ръка от бузата си и вдигна показалец във въздуха, сякаш да подчертае тезата си.

— Ето тук се крие поредният проблем. Подобно ниво на техническо съвършенство е постигнато отново едва през двайсети век. Никой не е в състояние да си обясни как е възможна такава точност, без да се използват модерните измервателни уреди. Дори и с тяхна помощ пак е трудно. Още една загадка, която очаква разрешението си.

 

 

Чернокожият портиер на „Нил Хилтън“, облечен с елегантна червена униформа, червен тюрбан и бели ръкавици, отвори една от стъклените врати на хотела, за да направи път на целеустремения Иван Безумов.

Той излезе в изгарящата следобедна жега на Кайро, а един поизплашен шофьор, скрил се в сенките на близка палма, изтърча чевръсто, настъпи цигарата си и скочи в чакащото возило. То беше бяла тойота „Лендкрузър“, четири по четири, точно както бе поръчал руснакът.

Шофьорът пъхна ключа в стартера и двигателят изръмжа. Безумов изчака нервно джипът да се приближи и да спре пред главния вход на хотела. Преди още шофьорът да успее да изскочи, да изтича и да отвори вратата, както го бяха учили, пасажерът му влезе вътре.

— Към пирамидите. И по-бързичко.