Том Мартин
Пирамида (5)

3.

Катрин се запъти право към кабинета на професор Кент. Имаше ключ оттам и докато професорът пътуваше, често използваше както помещението, така и богатата библиотека в него. Всъщност, дори и когато бе страната, той предпочиташе да работи у дома — уединена къща в Оксфордшър, идеалното място за изследванията му. Къщата бе очарователна, с красива цветна градина, опасана от каменна стена и обградена от необятни поля. Катрин беше прекарала много щастливи часове в нея и сега се замисли колко ли ще е тъжно да стои празна и никога повече да не види стопанина си.

Тя излезе във вътрешния двор и се отправи към средновековния сводест коридор, който водеше към кабинета на професора. Докато прекосяваше зелената морава, спомените я нападнаха. Все още не можеше да осмисли трагичната новина…

— Мога ли да помогна с нещо?

Това беше гласът на един от портиерите. Катрин усети ръката му на рамото си и мигом се опомни. Осъзна, че стои насред моравата и сълзите неудържимо се стичат по бузите й.

— Съжалявам, Фред. Просто съм малко объркана — опита се да се усмихне тя и избърса сълзите.

— Искате ли да ви донеса нещо?

— Не… извинявай, добре съм… Просто ще ида в кабинета на професор Кент и ще поседя малко там.

След минута отключи вратата и се озова в отрупания с книги кабинет. Нямаше представа какво да стори, така че се отпусна в любимото си кресло до камината и се опита да подреди мислите си. Ето я, седнала в тихия и уютен кабинет на професора в Оксфорд, а той е на хиляди километри от нея, намерил смъртта си на някакъв самотен планински склон. Няма начин да е било самоубийство… какви ги говорят? Самоубийството е толкова ужасно, че на човек дори му е страшно да си мисли за него… освен това е абсолютно безсмислено. Мислите на Катрин препускаха и тя се опитваше да ги вкара в ред и да се сети какво й е говорил професорът при последната им среща и дали не е намекнал, че възнамерява да постъпи по този начин.

Не, не се сети за нищо подобно. Беше отишла да го навести в селската му къща преди около две седмици. Стори й се приветлив и красноречив, както обикновено. Обсъждаха академични проблеми и той й показа рядък сорт орхидея, изпратен му от приятел. Беше я сложил до кухненския прозорец с надеждата да се хване и скоро да цъфне. Спомена, че се надявал да се видят, щом се върне, тъй като искал да я запознае със стар свой приятел, заинтересуван от работата й. Така се разделиха.

Тя придърпа дамската чанта на коленете си, извади плика и отново го разгледа внимателно. Да, почеркът определено е на професора. И защо, за бога, не спомена писмото пред ректора? Какво я спря?

Катрин нервно го отвори. Отвътре се показа пластмасов плик с няколко карти. Върху тях с кламер бе прикрепено парче хартия с големината на пощенска картичка. Листчето беше изписано.

Катрин припряно пъхна ръка в пластмасовия плик, издърпа листа и го обърна така, че да го прочете. Кръвта във вените й се смрази от написаното.

В случай че не се върна.

Еврика

40 10 4 400 30 9 30 70 100 5 200 30 10 40 1 80 5

100 400 40 10 50 10 200 300 100 8 70 9 1 50 300 10

20 800 10 300 10 200 0051172543672

„Какво става тук? Какво, за бога, означава това?“

Катрин се изправи и бързешком се приближи до бюрото. Избута всички книжа на професора настрана и разпростря картите на плота. Бяха всичко на всичко седем. „Числото, което ми носи късмет“, помисли си тъжно тя. Разгъна ги и се загледа по-внимателно. Три от тях бяха изработени с помощта на компютър и приличаха на карти от атлас. Останалите четири явно бяха копия на по-стари карти, чиито оригинали изглеждаха доста стари, вероятно създадени преди Средновековието. Показваха различни части от земното кълбо.

Катрин не разпозна в момента нито един от изобразените географски райони, но самите карти изглеждаха истински, а не просто приблизителни илюстрации. Различи крайбрежни ивици, реки, планини и острови. Качеството на хартията беше различно, също както и качеството на копията.

Катрин отново прочете бележката и се втренчи в загадъчните карти. Внезапно усети, че я обхваща истинска паника.

„Какво всъщност изобразяват тези карти? И какво означава посланието на професора?“