Том Мартин
Пирамида (48)

46.

Ръдърфорд никога не се беше чувствал по-буден. Мисълта му запрепуска през всички древни митове, които някога беше чел.

— Има ли и други прецесионни числа? Или седемдесет и две и дванайсет са единствените?

Катрин се замисли за миг и отвърна:

— Не, съвсем не, има и други — 1080, 2160, 4320…

— Чакай малко! Какво е това последното?

— Годините, необходими, за да се обиколят два пъти зодиакалните съзвездия — 4320.

Ръдърфорд приличаше на човек току-що получил просветление.

— Това е невероятно, наистина невероятно…

Катрин го сграбчи за ръка.

— За какво се сети?

Очите му горяха от възбуда.

— Най-древният мистичен индуистки текст, Ригведа, е съставен от 10800 строфи, а цялата творба съдържа точно 432000 срички. В гематрията ключът за разшифроване винаги е позицията на числата. Не е важно колко нули има след тях. Знаем, че шифърът трябва да е глобален. Значи в структурата на един от основополагащите текстове на индуизма са въплътени две прецесионни числа.

Ръдърфорд се извърна и погледна Катрин в очите. Тя му се усмихна широко.

— Това е, напипахме златна жила. Мисля, че сме на прага да разгадаем кода. Къде другаде се срещат тези числа?

— Навсякъде. Вече ми се струва, че митовете са създадени нарочно, за да ни напомнят за едни и същи числа, без значение, че разказите са различни в различните части на света. Древната мистична книга на евреите се нарича Кабала. За да достигнеш айн соф, или бог, трябва да изминеш седемдесет и два пътя. А Берос, вавилонският историк, който описва Оанес^[1], твърди, че преди потопа Вавилон е управляван от царска династия, чието царуване продължило 432000 години. Нещо още по-интересно, Берос също така твърди, че от сътворението на света до потопа са изминали 2160000 години. А 2160 са годините, необходими на Земята, за да премине през всички зодиакални съзвездия, нали?

— Да, точно така.

— Да се върнем пак на гематрията. Помниш ли, че говорихме за цифровия еквивалент на имената Исус и Мария, изписани на гръцки? Бяха 888 и 192, нали? Ако ги съберем, получаваме прецесионно число — 1080!

— А това същевременно е радиусът на Луната в мили! — възкликна Катрин, която просто не можеше да повярва на ушите си. — Божичко, това определено звучи страшно.

Ръдърфорд изгледа Катрин, чието младо лице бе внезапно състарено от тежестта на открилото се пред тях познание.

— Да. Нещата май почват да се нареждат — установи тя. — Трябва да има връзка между прецесията и гибелта на древния свят.

Ръдърфорд кимна.

— Да, изглежда, че създателите на митове, хората донесли цивилизацията, казват, че всеки път щом Земята извърви цикъл от 26000 години, я разтърсва ужасен катаклизъм.

Катрин затвори очи и се опита да подреди мислите си.

— Джеймс, струва ми се, че тук има още нещо. Да не забравяме Безумов. Спомняш ли си какво каза Ернан? Онова за електромагнитните потоци, които иска да използва и които са свързани с орбиталното движение на Земята. Готова съм да се обзаложа, че древните са били в състояние да влияят върху тези енергийни потоци. Не знам защо са го правили, може би, за да извличат енергия или пък да променят движението на планетата. Безумов май си е наумил, че е в състояние отново да задейства механизма им. Със сигурност обаче последствията от злоупотребата с тази древна технология ще бъдат фатални.

Ръдърфорд я слушаше ужасен. От устните му се изтръгна едва чута ругатня.

— Лудият руснак! Но откъде може да започне? Едно е да откриеш останките от древна технология, а съвсем друго е да разбереш как точно да я използваш.

— Слушай, трябва спешно да се доберем до Фон Дехенд и да открием точната дата на катаклизма, както и точно описание на това, което се е случило. Едва тогава ще сме в състояние да разберем защо професорът е бил убеден, че ни предупреждават. Засега не знаем нищо. Как точно се връзва прецесията с катаклизма и защо ни предупреждават? Дали онова, което се е случило с древните, заплашва да се случи и с нас? Професор Кент очевидно е смятал така, но защо?

Ръдърфорд въздъхна и погледна Катрин в очите. Тя се усмихна и сложи ръка на коляното му.

— Джеймс, можем да го направим. Просто не трябва да се отказваме. Трябва да довършим започнатото и да действаме бързо.

Той взе ръката й в своята и я стисна крепко. Прииска й се да го прегърне, но чувстваше, че времето ги притиска. Смути се от нервността си. Докосването му я накара да пожелае да забрави всичко — отчаяното преследване и дебнещата ги опасност.

Точно когато отвори уста да каже нещо, мирът и спокойствието, което им предлагаше блокът на Ките, бяха разбити на парчета от непогрешимия звук на изстрели, разнесли се долу на улицата.