Том Мартин
Пирамида (42)

40.

След като Катрин и Ръдърфорд слязоха от колата на боливийската граница и изтупаха дрехите си, Ернан посочи покрай колибката, която служеше за пропускателен пункт, към самотен джип, паркиран точно от другата страна на разделителната линия.

— Ето го следващия ви превоз. Той ще ви закара в Ла Пас за нула време. Шофьорът се казва Ките и не говори думичка английски. Ще ви откара в къщата си в Ла Пас. Оттам можете да планирате как да се измъкнете от Боливия.

Ернан сви дланите си на фуния и извика към спрялото превозно средство:

— Hola, Quitte, estoi aqui con mis amigos! Vámonos!

Шофьорската врата се отвори и от джипа се появи нисък ухилен индианец. Той им махна с ръка, а Ернан помаха в отговор.

Обърна се към Катрин и Ръдърфорд за последен път. Очите му блестяха, а всеки мускул и фибра на тялото му ги подканваше да тръгнат и да успеят в начинанието си.

— Късмет, приятели. — Той изгледа втренчено Катрин. — И внимавайте.

Тя усети, че в гърлото й засяда буца. Обзе я неприятно чувство.

— Не можеш ли да дойдеш с нас в Ла Пас? Да се покриеш за няколко дни?

Ернан се усмихна и поклати глава.

— Не, Катрин, трябва да се върна при семейството си. Все още сме в траур. Трябва да съм с тях.

С тези думи се прегърнаха, а когато се отделиха, в очите на Катрин имаше сълзи. Ръдърфорд пое ръката на Ернан и сърдечно я раздруса.

— Благодаря за всичко. Обещавам, че ще положим всички усилия да довършим започнатото заради Мигел и професора. Ще извадим истината наяве и ще спрем Иван Безумов.

Ернан се наклони и прегърна англичанина.

— Джеймс, грижи се за себе си и за тази красавица тук.

Джеймс прегърна плещестия индианец и най-накрая се разделиха за последно.