Том Мартин
Пирамида (41)

39.

В 7:35 сутринта пред входа на хотел „Руинас“ в Мачу Пикчу спря чисто нов японски джип. От него излязоха убиецът на професор Кент и по-младият му съучастник. Застанали на прашния паркинг, сред перуанските селяни и магическия пейзаж на Андите, двамата изглеждаха като лисици в кокошарник.

Насочиха се към фоайето на хотела, без да губят време. На рецепцията стоеше възрастен мъж, а в единия от ъглите индианка бършеше пода. И двамата изгледаха изненадано новодошлите. На Мачу Пикчу рядко идваха мъже с костюми и още по-рядко скъпи нови джипове. Всички в Перу, от децата до старците, добре знаеха, че е най-добре да стоиш настрана от подобни хора. Възрастната индианка заряза парцала в кофата и побърза да се отдалечи по коридора.

Убиецът се обърна към съучастника си и заговори. Гласът му беше гърлен, а тонът — ядосан и пълен с отвращение:

— Казвам ти, че ги изпуснахме…

Съучастникът му изглеждаше притеснен. Той се приближи към рецепцията и извика на възрастния мъж:

— Дай да видя кой се е регистрирал снощи тук. И по-бързичко.

Човекът се уплаши. Скованите му от артрит пръсти запрелистваха подвързания с кожа дневник в търсене на регистрациите от предната вечер.

— Дай го тук, глупак такъв.

Младият мъж издърпа дневника от ръцете на рецепциониста и на свой ред запрелиства страниците. След секунди показалецът на дясната му ръка се спря върху имената на двама от гостите на хотела — Ръдърфорд и Донован. Той изруга силно и вдигна очи.

— Добре, viejo, къде са тези? Dónde están los gringos?

Очите на възрастния мъж се разшириха от страх и неразбиране. Той направи крачка назад и влезе в една врата зад рецепцията. Младият съучастник се преметна през плота и последва рецепциониста в стаята. Възрастният се облегна на една от стените в малката стаичка и замърмори нещо неразбираемо на индиански диалект. Търпението на младия се изчерпа. Той се разкрещя:

— Къде са Донован и Ръдърфорд? Dónde están Донован и Ръдърфорд?

Рецепционистът се свлече на колене и наведе глава сякаш очакваше да го ударят.

— Сеньор — отвърна той на развален английски, — двама чужденци отишли през нощта.

— Къде? Къде отидоха?

— Път на Боливия.

Младият мъж пристъпи и сграбчи рецепциониста за клечавия врат.

— Сами ли бяха? Кой още е с тях?

— Да, сеньор… да, сеньор. Били с приятел. Той идвал друг път тук. Сеньор Флорес.

Убиецът се присъедини към тях. При чутото, устните му се свиха презрително.

— Значи знаят, че ги преследваме. Трябва да действаме бързо.

Младият мъж захвърли възрастния рецепционист на пода и последва убиеца към изхода.