Том Мартин
Пирамида (35)

33.

Уникалните древни руини на Мачу Пикчу са разположени на планински хребет, надвесен над обширна и дълбока долина, обрасла с джунгла. До развалините се стига по пътека, която върви на северозапад, промушва се между покритите с лишеи планински канари и води към хребета. Пътеката продължава да се провира, но вече надолу между камъни и растителност, а околните планински възвишения от време на време изчезват между кълбета от движещи се облаци. Няма човек, който да е бил там и да не е запомнил гледката до края на живота си.

 

 

Докато Катрин, Ръдърфорд и Безумов се препъваха надолу по пътеката, Мачу Пикчу внезапно изникна пред тях. Катрин се спря и загледа с изумление най-величествения спектакъл, на който беше ставала свидетел. Строителите на каменното чудо го бяха разположили перфектно на фона на пейзажа от планини, долини и терасирани пасбища, така че всичко да се съчетае по перфектен начин. Всичко бе балансирано, съществуваше в хармония. Ръдърфорд, който вървеше на няколко крачки зад нея, я настигна и зяпна от изумление.

Безумов продължи да говори ентусиазирано и помпозно за постиженията на инките със силния си руски акцент:

— Инките са смятали, че живеят в петата епоха, че преди тях е имало четири други свята, които обаче били унищожени от ужасни природни катаклизми, предизвикани от разгневен бог. Както виждате… — руснакът спря да си поеме дъх и махна към великолепната гледка наоколо, — инките не са били съвсем примитивни. Въпреки това изглежда, че въпреки призивите на Виракоча към хората, населяващи Андите, да живеят в мир, инките често са извършвали човешки жертвоприношения. Явно са убивали хора по ритуален начин, при това доста, на олтари, подредени по тяхната трактовка на лей-линиите. Знаете ли какво са „лей-линии“?

Ръдърфорд се зарадва, че най-сетне има нещо, което да знае, така че наруши мълчанието си:

— Да, изучавал съм ги.

— В такъв случай може би ще обясните на доктор Донован?

Ръдърфорд погледна към Катрин. Не му се щеше да помага на руснака, но тя очакваше да чуе обяснението. Той изсумтя едва чуто и започна:

— Лей-линиите са система линии от природна енергия, за които се предполага, че свързват всички важни археологически обекти в Англия. През 1920 година един мъж на име Алфред Уоткинс огледал пейзажа на провинциална Англия и начертал гигантска плетеница от линии, които свързват всички древни свещени места в британската история. Удивен от онова, което смятал, че е открил, той поръчал изработката на прецизна карта и предположенията му се потвърдили. По картата на Англия могат да се прокарат перфектни прави линии, които свързват свещените места. В някои случаи линиите се простират през цялата страна и минават точно през центъра на всяко от местата.

Катрин бе изключително заинтригувана.

— Какви са тези места? Нещо като Стоунхендж ли?

Ръдърфорд кимна. Самият той не беше в състояние да сдържа ентусиазма си.

— Точно така. Идеален пример. Стоунхендж, върхът на свети Михаил в Лендс Енд и катедралата на Солсбъри са разположени на абсолютно права линия. Начертаването на подобни прецизни прави линии е трудно дори със съвременни уреди и познания, да не говорим пък за преди хиляди години.

— И за какво служат?

Ръдърфорд се усмихна.

— Е, това вече никой не знае. Надали е просто съвпадение или резултат на статистическа вероятност. Самият Уоткинс е бил изключително прагматичен човек и е предположил, че линиите първоначално са били търговски пътища.

Тук Безумов нетърпеливо се намеси:

— Да, но има и други теории. Лей-линиите често съвпадат с местоположението на определени звезди в определени дни от годината. Във всеки случай — продължи той — инките са имали нещо почти еквивалентно на лей-линиите и са го наричали „секуес“. Техните линии отразявали местоположението на главните съзвездия и звезди на земята. Центърът на линиите им е храмът Кориканча в Куско и оттам тръгват на всички страни като спици на колело. Една от най-дългите линии започва в Куско и оттам продължава още осемстотин километра, права като стрела, през Мачу Пикчу, Олантайтамбо, Саксайуаман, преди да прекоси езерото Титикака и да завърши в Тиахуанака — града в облаците.

Ръдърфорд за пръв път чуваше за друга система от линии.

— А другаде срещат ли се подобни? — попита любопитно той въпреки неприязънта си към Безумов.

Безумов изглеждаше необикновено възбуден, сякаш обсъждаха любимата му тема за разговори.

— О, да. Китайците имат драконови линии. Те са в основата на учението им за фън шуй — правилното разположение на предметите в пространството. Според тях лан мей е нещо като глобална проекция на линиите за акупунктура, които са прокарани през човешкото тяло (сградите и свещените места съответстват на точките за акупунктура) и са начин да се достигне енергийният поток. Аборигените в Австралия имат музикални линии, ирландците имат приказни линии и така нататък, и така нататък. Линиите обикалят целия свят. Аз имам собствени теории относно предназначението им… — Безумов внезапно спря. — Но това е друга тема. За какво говорехме? А, да, за Мачу Пикчу. Искам да кажа нещо много просто. Олтарите за жертвоприношения, както и други сгради, всъщност самият град, са така разположени, че да са на една линия с различни звезди и съзвездия на определени важни дни в годината. Например пролетното равноденствие или лятното слънцестоене.

Безумов вдигна длан над очите си и за миг се огледа мълчаливо наоколо, преди да продължи:

— Доктор Донован, вие, предполагам, поне сте запозната с астрономически компютърни програми като например „Скайглоуб“, нали?

Катрин кимна:

— Да, използвам ги от години.

— Е, както знаете, „Скайглоуб“ ви дава възможност да видите как точно е изглеждало небето на всяка посочена дата в миналото, нали така?

Ръдърфорд бе впечатлен.

— И как се постига това?

— Ами звездите, планетите и други небесни тела се движат по напълно предсказуеми орбити и с определена скорост. „Скайглоуб“ е в състояние да ти покаже как е изглеждало небето на произволно избрана минала дата от произволно избрано място на планетата.

— Наистина ли? Това ми звучи като поглед в миналото.

— Да, много е впечатляващо. В случая с Мачу Пикчу е и много полезно. Ако се върнем тук довечера и се опитаме да прокараме мислена линия от жертвения олтар до някоя определена звезда или съзвездие, ще се окаже, че мястото няма никаква връзка с небесните тела.

— Откъде знаете? — попита Ръдърфорд.

— Двамата с професор Кент сме опитвали да го правим, и то нееднократно.

Катрин съвсем ясно си представи какво точно са се опитвали да направят професорът и Безумов.

— Значи да разбирам, че сте използвали компютърната програма, за да определите на кои дати олтарът и звездите застават на една линия, така ли? — каза тя.

Безумов я изпепели с поглед.

— Точно така.

— И какво се оказа?

Руснакът замълча и огледа двамата си спътници с безизразно лице.

— Открихме, че Мачу Пикчу не е строен преди петстотин години, както твърди съвременната археология, а по-скоро някъде между 4000 и 3000 година преди новата ера.

Всички замълчаха за известно време, докато осмислят чутото, след което Ръдърфорд забеляза:

— Което означава, че първоначално тук въобще не са живели инки.

Катрин продължи мисълта му:

— Всичко навежда към едно и също заключение. Имало е по-ранна цивилизация…

Безумов изглеждаше изключително доволен от себе си.

— Да. Е, сега вече знаете над какво работехме заедно с професора. Елате да разгледаме по-отблизо.

 

 

След около два часа Катрин и Ръдърфорд най-сетне слязоха по стълбите към обратния път от руините и поеха към хотела. Безумов ги беше оставил преди час, за да разгледат мястото сами, както и направиха. Когато стигнаха до фоайето на хотела, Катрин вече бе решила каква ще е следващата им стъпка.

— Най-сетне нещата започнаха да придобиват някакви по-реални очертания. Мисля си, че трябва да покажем картите на Безумов. В крайна сметка той спази своята част от уговорката, пък и като му покажем картите, може би ще научим още нещо ново.

— Разговорите с него са едно, но покажем ли му картите, ще изгубим единствения си коз. Кой знае какво ще направи в момента, в който разбере, че повече не сме му необходими.

Катрин се приближи до Ръдърфорд, хвана дланта му с две ръце и нежно я притисна.

— Джеймс, повярвай ми, ако си прав и руснакът наистина не е докрай откровен с нас, реакцията му при вида на картите определено ще ни даде допълнителна информация. Вече знаем, че е съществувала древна цивилизация, но съм убедена, че има още неща, които не са ни известни, и може би точно Безумов е човекът, който ще ни помогне, пък дори да го направи несъзнателно.

Ръдърфорд погледна ръцете й, престори се, че докосването й му е напълно безразлично, и повдигна рамене.

— И все пак си мисля, че идеята е лоша. Тук сме съвсем сами. Ако се случи нещо…

— Трябва да опитаме — настоя решително Катрин.

Джеймс я изчака да се отдалечи, обърна се към прозорците за последен поглед към вълшебния пейзаж отвън, въздъхна тежко и поклати глава.

„Тази работа хич не ми харесва…“

 

 

Влязоха в ресторанта на хотела и забелязаха, че Безумов вече е седнал на една маса. Келнерът му наливаше чаша вода. В момента, в който ги зърна, той скочи от стола си, разпери отривисто ръце и ги покани да седнат. Усмихна им се широко и ги озари с цялото приятелство, на което беше способен. Тогава забеляза, че Катрин носи плика, в който държаха картите. Погледът му незабавно блесна.

— Аааа! Виждам, че все пак имате нещо за мен.

Катрин се приближи до масата с Ръдърфорд по петите и сложи плика пред Безумов.

— Да, професор Кент ми е изпратил тези карти от Перу малко преди смъртта си.

Очите на Безумов се разшириха още повече, а устата му лакомо се разтвори. Той грабна платнената салфетка и трескаво избърса ръце. Руският му акцент стана още по-силен, а всички преструвки се изпариха.

— Карти, казвате! Но това е невероятно…

Катрин се зае да отвори плика. Безумов нетърпеливо размаха ръце. Картите се плъзнаха по покривката, а тя отстъпи, за да не пречи на руснака да се наслади на новооткритото съкровище.

Сега вече Безумов придоби вид на луд човек, а очите му заплашиха да изхвръкнат от орбитите си. Той се присегна и със страхопочитание притегли картите към себе си, сякаш са от пепел и всеки момент ще се разпаднат на съставните си части. Започна да оглежда внимателно всяка от тях, след което я оставяше настрана и се заемаше със следващата. През цялото време не престана да ломоти нещо на руски.

Ръдърфорд, който стоеше малко встрани от масата, също забеляза преобразяването. „Значи това е истинският човек, който се крие под гладката външност. Някак лаком, почти ненаситен. Определено търси нещо конкретно… Какво ли точно му трябва?“

Изведнъж Безумов замръзна.

— Знаех си! — възкликна той. — Пирамидите в Гиза, разбира се!

Ръдърфорд и Катрин се приближиха и се наведоха над масата, за да видят какво е предизвикало възклицанието на руснака. Картата пред него приличаше на обикновена карта на света, но в горния й десен ъгъл се виждаше надписа: „Карта с меридиана от картата на Пири Рейс като основен — собственост на американските военновъздушни сили“. Вместо през Гринуичката обсерватория на Лондон, нулевият меридиан на тази карта минаваше през пустинята досами Кайро.

Безумов едва не подскачаше от радост, а дланите му нежно милваха краищата на разтворената пред него карта.

— Гиза! Защо не повярвах на инстинктите си?

Катрин и Ръдърфорд се спогледаха неразбиращо.

Тя се окопити първа и попита:

— Какво означава това?

Руснакът се извърна към нея с хищна усмивка.

— Това, миличка, означава, че някоя добра душа в американските военновъздушни сили си е направила труда да изчисли кой меридиан са ползвали за нулев авторите на картата на Пири Рейс. Оказва се, че не е Гринуичката обсерватория, а пирамидите на Гиза…

Ръдърфорд все още не разбираше нищо.

— Но какво толкова странно има във факта, че Гиза е служила за нулев меридиан на древните народи?

Безумов го изгледа навъсено. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Джеймс едва не отстъпи крачка назад.

— Нищо странно, просто означава, че Египет, или по-точно голямата пирамида в Гиза, са били център на последния свят. Това е от огромна важност.

Погледът на руснака отново пламна. Той се загледа в нищото, затвори се в собствения си свят и започна да мърмори едва ли не на себе си:

— Монументалните достижения на изкуството и архитектурата — рисунките на Наска, Ангкор Ват в Камбоджа, Катманду, древният град в Хималаите, и тайнствените свещени острови в Тихия океан — Нан Мадол, Яп и Раийатеа — всички са свързани едно с друго, част от огромна машина, и центърът, мозъкът на тази машина, трябва да е била Гиза, пирамидите. Това е било средището на старата цивилизация. И след четири дни, в понеделник, на изгрев-слънце ще настъпи пролетното равноденствие. Трябва да съм там! Който контролира Гиза, контролира света…

Той явно съвсем беше забравил за присъствието им. Сложи длани на масата и се отблъсна от нея. Погледа известно време в тавана, сякаш мълвеше нечута молитва или вземаше решение, след което се обърна към Катрин и Ръдърфорд.

— Ааа! Цялото това напрежение напълно ме изтощи. Моля да ме извините. Май часовата разлика най-сетне си казва думата. Трябва да ида да си легна.

С тези думи той се поклони отривисто, извъртя се на пети и бързешком излезе от ресторанта на хотела, за да се изгуби в сумрака на коридора.

Катрин и Ръдърфорд се погледнаха глупаво.

— Според теб какво точно се случи тук? Какви бяха тези приказки за „огромна машина“? Стори ми се пълно ку-ку — изкоментира Катрин.

Ръдърфорд погледна към вратата на ресторанта, през която току-що излезе руснакът.

— Нямам абсолютно никаква представа, но съм дяволски сигурен в едно: Безумов си има много точен и ясен план и той далеч не е начертан само от академична любов към науката. Що се отнася до психичното му здраве, предвид току-що видяното, съдебните заседатели определено се оттеглят на съвещание.

— И какви бяха всички онези места, които спомена? Каква връзка имат те?

По челото на Ръдърфорд се появи дълбока бръчка и той се зае да обяснява:

— Това са древни градове. Ангкор Ват е един от най-забележителните археологически обекти в целия свят. Намира се в сърцето на камбоджанската джунгла.

— И какво точно има там? Пирамиди ли?

— Не, не са пирамиди. Това е огромен комплекс от седемдесет и два каменни замъка, астрономически обсерватории и храмове. Най-големият замък, центърът на града, е събирателна точка на пет свещени пътя. От двете страни на всеки път са подредени статуи на петдесет и четири божества, всяка група понесла тялото на гигантско влечуго. Значи на всеки път имаме по сто и осем статуи. Като ги гледаш отстрани, изглежда, сякаш теглят въже, но всъщност тялото на змията е увито около съд с мляко, в който се вари млечният океан на Млечния път.

— А другите?

— Катманду е скрит в облаците на Хималаите. Никой не знае кога точно е основан. Другите пък са малки острови, изгубени в безкрая на Тихия океан. На всички тях има забележителни останки от отдавна изчезнали цивилизации и всички са свещени места.

Катрин оброни глава и огледа купчината карти, разпръснати по масата.

— И според Безумов всички тези места са свързани с лей-линии.

Ръдърфорд се оживи и в погледа му заиграха пламъчета.

— Очевидно това, което му показахме току-що, беше последното парченце от пъзела. Явно пролетното равноденствие, което трябва да настъпи след четири дни, също има огромно значение…