Том Мартин
Пирамида (32)

30.

Ернан спази обещанието си и дойде да ги вземе на другата сутрин в пет. Откара ги на железопътната гара с недоспали очи и ги качи на влака с обещанието, че на другия ден, веднага след погребението на Мигел, ще се срещнат на Мачу Пикчу.

 

 

Древният влак с четири вагона бавно се отдалечи от гарата и се заизкачва по една от най-забележителните железопътни линии на света. По време на пътуването, което отнема около три часа, тъпоносият локомотив тегли четирите си малки вагона по зигзаговидна линия, дълга около сто и двайсет километра, като минава през полета и села, по ръба на шеметни пропасти, бори се със скали и най-сетне пробива облаците и стига Мачу Пикчу, а от всички страни се разкриват спиращи дъха пейзажи.

 

 

Покривите на Куско постепенно изчезнаха под краката им и дори бившият храм на Виракоча, днешната католическа катедрала, скоро им си стори незначителен в сравнение с гигантските планински върхове и обширните долини на Андите.

Катрин беше нервна. От мига, в който бе отворила очи тази сутрин, я беше обзело чувството, че ги следят, и не я бе напуснало до този момент. Чувстваше, че насреща им се е изправила огромна машина, че масивните и зъбчати колела се въртят и чудовището е мобилизирало всичките си сили в преследването им. Тя огледа останалите лица в купето. Селяни и туристи. „Няма от какво да се притеснявам, поне засега“. Хвърли поглед към Ръдърфорд и от устните й се изтръгна едва чута въздишка на облекчение.

Той беше извадил екземпляра на „Митология на Андите“ от Къдън от раницата си и четеше описанията на Виракоча, които снощи си бе подчертал. Погледът му бавно пълзеше към дъното на страницата, а мислите му непрестанно препускаха. Нещо в текста му звучеше познато, но все още не можеше да определи какво точно.

Виракоча е дошъл през морето от далечна земя. Бил е бледолик. Висок и здрав, със сини очи и дълга бяла брада. Донесъл ни е всички придобивки на цивилизацията и го е направил с мир. Когато се завърнал от едно пътешествие, го принудили да напусне страната с лодка по реката, вливаща се в морето. Някой ден ще се върне.

Просветлението го споходи внезапно.

— Катрин! Мисля, че открих нещо. Мисля, че се досетих към какво се е стремял професорът.

Катрин гледаше магнетичния пейзаж през прозореца. Извърна поглед оттам и го изгледа изненадано.

— Моля? Какво искаш да кажеш?

— Според мен открих повтарящ се елемент. В бележката си до теб професор Кент казва, че е открил тайната на истинската световна история, заровена в стари митове и легенди. Оттогава насам не съм престанал да си блъскам главата какво точно е имал предвид — каква е тази тайна, каква е „истинската история“, която има предвид. Ако митовете наистина съдържат закодираната истинска история, то в такъв случай трябва да има повтарящи се мотиви в различните митологии.

Катрин го изгледа учудено.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Виж сега, историята с потопа се среща навсякъде. Явно професорът е бил убеден, че е съществувал световен катаклизъм, унищожил древна и доста напреднала цивилизация. Кои обаче са другите митове, които се повтарят в различна трактовка по всички краища на света? Тогава се зачетох в мита за Виракоча и внезапно осъзнах…

— Какво?

— Че историята, разказана от него, е същата, в широкия смисъл на думата, разбира се, като историята на Озирис — най-важното божество в древен Египет. Това е повтарящ се мотив, повтаряща се тема. И е напълно логично. Във всички култури се срещат различни по-маловажни истории, но основните митове са най-устойчиви. Те преживяват векове, дори хилядолетия. Ако скриеш истинската история в тези митове, можеш да си сигурен, че тя ще оцелее. Сигурен съм, че открих директен паралел между Виракоча и Озирис, египетското божество. Трябва да има и други такива основополагащи митове, които се срещат по цялото земно кълбо.

— Но това е невъзможно — възкликна Катрин. — Двете култури не са взаимодействали по никакъв начин, те са от двете страни на Атлантическия океан.

— Добре, чуй това… — Ръдърфорд прочете откъса, посветен на съзаклятниците, които прогонили Виракоча, и на последвалото му заминаване с лодка към морето, а после тутакси разказа на Катрин мита за Озирис: — Озирис е бог на възкресението. Той отишъл в Египет с последователите си много, много отдавна и занесъл всички придобивки на цивилизацията. Също като Виракоча и Исус Христос, бил мирен човек и никога не се опитал да наложи знанията си със сила, а вместо това убеждавал хората и им давал личен пример.

След известно време Озирис решил да напусне Египет, за да цивилизова и други варварски народи. Казал на египтяните, че скоро ще се върне, и оставил брат си Сет да управлява, докато го няма. Сет обаче завиждал за популярността на Озирис и бързо разбрал, че му се предоставя идеална възможност да организира заговор. Убедил и други да се присъединят към него и бързо успял да сформира група от седемдесет и двама съзаклятници. Когато Озирис се завърнал от пътешествието си, те вече го чакали. Организирали грандиозно пиршество в чест на завръщането му, а кулминационната точка била игра. Всички гости трябвало да опитат късмета си и да влязат в специално изработен за случая дървен сандък. Щял да спечели онзи, който идеално се намести в него. Сет се погрижил сандъкът да отговаря единствено на размерите на Озирис. След като другите гости опитали, дошъл ред и на Озирис, който влязъл в сандъка. Конспираторите незабавно хлопнали капака отгоре му и го заковали навеки. Хвърлили сандъка в Нил, откъдето той доплавал до морето и най-сетне бил изхвърлен на място, наречено Библос. Мисля, че всеки непредубеден човек може да види връзката. — Ръдърфорд продължи: — Дори в историята на Исус Христос има прилики: брадатият мъж, който идва с мир, върви по вода и след това става жертва на заговор и е затворен в гробница. И в трите истории се казва, че главните им герои ще се върнат при хората си някога в бъдещето.

— Да, странно е, прав си.

— Странно! Това не е просто странно, а и не е просто съвпадение. Сигурен съм, че Виракоча и Озирис са един и същ персонаж. Кодът трябва да е скрит точно в такива митове. Фактът, че една и съща сюжетна линия е оцеляла в две съвсем различни една от друга култури през бог знае колко хилядолетия, ни показва, че митовете са идеалната платформа за пренос на послания от античността.

— Добре, а сещаш ли се какво точно означават тези послания?

— Все още не, но сега поне знаем откъде да започнем търсенето.

Ръдърфорд се отпусна на мястото си и потъна в размишления за митовете по света.

 

 

Докато влакът бавно изкачваше дългия, стръмен склон, грандиозните гледки отново приковаха вниманието им. Стръмните скатове на долините бяха напълно завладени от тропическа растителност и самата идея да качваш по тях каквото и да е, да не говорим за огромни каменни блокове за строеж на храм в сърцето на планината, изглеждаше налудничава.

Най-сетне, с много пухтене и скърцане, локомотивът се зае със стръмния подход към Мачу Пикчу Пуентас Руинас — входната врата към известните развалини. Катрин погледна надолу към свещената за инките река Урубамба, която се виеше далеч под тях и обикаляше основата на планината като гигантско блестящо влечуго.