Том Мартин
Пирамида (16)

14.

Сенатор Кърц излезе от асансьора и се запъти бързешком през мраморното фоайе към централния вход на сградата на ООН. Пътьом хвърли поглед през рамо към секретаря Милър.

— Как ти се стори речта ми, Милър?

Челото на секретаря беше набраздено от бръчки.

— Речта отговаряше изключително точно на събитието. Мога ли обаче да попитам дали е разумно да огласяваме подробности от плана, преди да го приведем в действие? Днес е едва вторник сутринта. Можем ли да имаме доверие на всички чуждестранни делегати? Понеделник сутринта е след цели шест дни.

Кърц се изсмя презрително.

— Това няма абсолютно никакво значение. Вече никой не е в състояние да ни спре, дори и да им бях казал истината.

Секретарят преглътна мъчително. Сенаторът се усмихна загадъчно, спря пред огромната стъклена врата на главния вход и го изгледа, сякаш да придаде по-голяма тежест на думите си. Несекващият поток от хора през вратите минаваше от двете им страни.

— Твоята работа е да инструктираш делегатите за персоналните им задачи и да координираш действията. — Сенаторът направи малка пауза, присви очи и продължи: — Трябва да действаш изключително предпазливо. Времето ни наближава. — Той погледна към препускащия град отвъд стъклената врата. — В неделя сутрин ще се видим отново в Кайро, но ще разговаряме и преди това. Междувременно, моля те, постарай се да няма повече отзвуци от откритието на професора.

С тези думи сенаторът се извърна и изчезна през стъклената врата към шумната улица, последван от бодигардовете си. Секретарят изтича през вратата след него, тъй като не бе сигурен какво се очаква да направи. Една лимузина спря до тротоара пред тях, а Кърц вдигна очи към небето и се усмихна:

— Краят наближава, Милър. Съветвам те да подготвиш душата си.

Секретарят го изгледа безмълвно и притеснено как се качва на задната седалка на лимузината. Колата се отлепи от тротоара и се включи в движението, а Милър усети, че му се повдига. Мислите му отлетяха към мъртвия професор и го побиха тръпки. Каква заплаха може да е представлявал някакъв старец с географски карти в ръце? И защо сенаторът го посъветва да подготви душата си? Странни думи от устата на председателя на най-могъщото тайно братство на света. Странни и напълно неуместни. Вече всичко му се струваше хаотично, лишено от каквато и да било логика.

Единственото сигурно нещо оставаше фактът, че след шест дни, в понеделник сутрин, светът ще се промени завинаги и той поне възнамеряваше да бъде на печелившата страна.