Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pyramid, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петко Петков, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Мартин
Заглавие: Пирамида
Преводач: Петко Петков
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 08.02.2010
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-090-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8206
История
- —Добавяне
12.
Стиснала здраво плика с картите в ръка, Катрин излезе от кабинета на доктор Фон Дехенд, слезе по стълбището и се озова на обляния в слънце вътрешен двор. Цялото й същество се тресеше от паника. Светът наоколо се сгромолясваше с гръм и трясък. Ръдърфорд я следваше по петите, а главата му се въртеше от току-що наученото. Обясненията на доктор Фон Дехенд, свързани с картите, определено го разстроиха и той не спираше да си мисли за бележката, написана от професор Кент. Нямаше никакво съмнение, че картите са пряко свързани с твърденията на покойния професор.
Ако наистина има някакво послание, дошло през хилядолетията, беше логично да се предположи, че в далечното минало, преди началото на историческия период, е съществувала развита цивилизация. Картите изглеждаха солидно доказателство, че отдавна изгубената цивилизация е покрита с дълбок слой прах от времето. „Може би все пак професорът наистина е открил предупреждение, пропътувало бездната на времето, предупреждение от цивилизовани хора, отправено към децата на бъдещето, че и тях ги чака същата ужасна съдба“, мислеше си Ръдърфорд.
Това обаче продължаваше да му се струва невероятно.
Катрин въздъхна тежко, защото не знаеше какво да предприеме. Все още не можеше да се реши да сподели с Ръдърфорд, че професорът определено е знаел за приближаващата го опасност. Не че нямаше доверие на Джеймс, а просто не събираше смелост да се изправи лице в лице с последствията. Ако му покажеше бележката и му изложеше съмненията си, ако въобще довереше мислите си на когото и да е било, вече нямаше да има връщане назад.
— Джеймс — обърна се тя към него с отчаян глас, — имам още един странен въпрос. Ти си класик, можеш ли да ми кажеш какво знаеш за думата „еврика“?
Думите й изненадаха Ръдърфорд. „Има нещо, което Катрин не ми казва“.
Искаше му се да й помогне, така че се усмихна съчувствено.
— Еврика ли? Предполагам няма смисъл да питам защо се интересуваш точно от тази дума?
Катрин го изгледа извинително.
— Не, но те моля да ми имаш доверие. Важно е.
Ръдърфорд се засмя и поклати глава, а Катрин добави:
— Аз знам само, че пръв я е изрекъл Архимед. Седял си във ваната и внезапно установил, че потопено във вода тяло измества съответно количество течност. Тогава извикал „еврика“, което означава „открих“, изскочил от ваната и се втурнал радостно на улицата напълно гол.
Ръдърфорд я изгледа замислено.
— Опасявам се, че току-що ми разказа плагиатската версия.
— Какво имаш предвид?
— Ами това, че не Архимед, а Питагор пръв извикал „еврика“, когато открил зависимостта, че квадратът на хипотенузата в правоъгълен триъгълник е равен на сбора на квадратите от другите му две страни. Версията с голия Архимед и ваната му е по-късна интерпретация, превърнала се в любим учителски анекдот.
— Откъде знаеш, че е Питагор, а не Архимед?
— Викът „еврика“ звучи логично единствено ако е излязъл от устата на Питагор. Питагор е имал чувство за хумор!
Катрин съвсем се обърка. „Какво общо има тук чувството за хумор?“
— Какво искаш да кажеш?
— Питагор се е интересувал от гематрия, т.е. разшифроване на тайни послания.
„Гематрия ли?“, повтори мислено Катрин и превъртя думата из главата си. Чуваше я за пръв път.
— И как е възможно да имаш кодирано послание в една-единствена дума? Сигурно е ужасно кратко.
— Да, в случая е така. То е по-скоро игра на думи. Сега ще ти обясня. Трябват ми обаче лист и химикал.
— Добре, но ако нямаш нищо против, ми се ще да излезем от колежа. Започна да ме хваща клаустрофобия — отвърна Катрин. — Можем ли да идем у вас?
Ръдърфорд се втренчи в дълбоките искрени очи на Катрин и разбра, че каквато и да е причината, обяснението му е от съдбовно значение за нея. Кимна решително.