Том Мартин
Пирамида (13)

11.

На вратата се почука и Фон Дехенд се извърна. Дребна прислужница от филипински произход влезе с табла в ръце, върху която се мъдреха голям чайник, каничка мляко и три чаши с чинийки.

— Ааа, Моли. Чай. Превъзходно!

Фон Дехенд скочи и бутна картите в единия край на масичката. Прислужницата остави чая и излезе.

— „Лапсан сучонг“. Има ли желаещи?

Катрин и Джеймс кимнаха с благодарност и той им наля.

Чаят незабавно ги ободри и Ръдърфорд реши, че може би е време да се изправи в защита на ортодоксалната историческа наука.

— Може би онези земи са картографирани от предисторически мигриращи племена. Може би по време на миграциите си по земното кълбо през 5000 и 6000 година пр.н.е. те просто са записали видяното от тях? — предположи той.

Фон Дехенд го изгледа лукаво.

— Да, направо си ги представям! Плуват си в еднодръвките сред петнайсетметровите вълни на южния Атлантик. Виждам как търсят компасите, моливите и хартията. О, божичко, забравих. По това време компасът, моливът и хартията още не са изобретени. Е, може пък да са използвали кора от дърво, мидени черупки или каменни плочки, за да надраскат картите си върху тях. Но от друга страна, как са знаели къде точно се намират? Искам да кажа, че според съвременните научни представи става въпрос за примитивни хора от каменната епоха, без каквато и да е технология или познания. Как са разбрали къде точно се намират, обградени от ужасяващите вълни?

— Съжалявам, не ви разбирам.

— Какво знаете вие двамата за географската ширина и дължина? — уточни Фон Дехенд.

— Май не много — призна Ръдърфорд.

Катрин, чиито познания по астрономия й даваха доста добра представа за тази област, недоумяваше защо въобще обсъждат темата.

— Аз знам какво е ширина и дължина, но не виждам връзката — обади се тя.

— Е, в такъв случай може би ще обясниш на приятеля ни какво са ширината и дължината. Уверявам те, че е изключително важно да разбере.

Катрин погледна поред двамата мъже, въздъхна дълбоко и започна:

— Добре. Географската ширина и дължина са въображаема мрежа от вертикали и хоризонтали, която обхваща земното кълбо. Хоризонталните линии, прокарани в източна и западна посока, определят ширината, а вертикалните на север и юг — дължината. Дотук ясно ли е?

— Да. Виждал съм ги нарисувани по географски карти — отвърна уверено Ръдърфорд.

— Сега си представи, че искам да ти кажа в коя точка на света се намирам. Давам ти координати, изчислени по тази решетка, и ти ще си в състояние да определиш точното ми местоположение.

— Звучи логично.

— Първо обаче ни трябва нулев меридиан. Отправна точка, от която да започнем измерването. Тя може да е всяка линия, прокарана от север на юг, стига и двамата да се спрем на една и съща. По стечение на обстоятелствата и благодарение на тогавашното морско господство на Британската империя меридианът, който минава от север на юг пред Кралската обсерватория в Гринуич, понастоящем е възприет за нулев. И така, ако си в Ню Йорк, значи си на седемдесет и четири градуса западно от Гринуич, а ако си в Хонконг, си на сто градуса източно от Гринуич и така нататък. Дотук ясно ли е?

— Да. Абсолютно — усмихна й се Ръдърфорд.

— Сега… тук вече става малко по-сложно. Няма да се опитвам да обяснявам защо, тъй като наистина е сложно и нямаме толкова време, но за да установиш географската си дължина, трябва да си водиш дневник с времето на отплаване от пристанището и да отбелязваш точно времената през цялото пътуване. Точността в случая е от изключителна важност.

Задачата може и да ти се струва проста, но съвсем не е така. Дори през осемнайсети век най-добрите часовници са губели по една минута на час. Това е ужасно, при положение че дори няколко минути разлика са в състояние да предизвикат грешка в изчисленията на капитана, която може да доведе до десетки мили разлика. На практика е било възможно въобще да не намериш земята, към която си тръгнал. При това положение представи си какви отклонения може да възникнат след няколкодневно, да не говорим пък за няколкомесечно пътуване. Тъй като повечето от часовниците са били с махало, те естествено не са измервали времето съвсем точно по време на буря или дори при силно вълнение, което ги подхвърля насам-натам. Да не говорим, че промяната на температура и влажност също влияят на механизма. През цялата история на човешката цивилизация мореплавателите си мечтаят за времеизмервателен уред, който е в състояние да преодолее проблема. И така, след гибелта на две хиляди моряци в резултат на епично корабокрушение, Съветът по географска дължина съм британското правителство предлага награда от двайсет хиляди паунда на човека, който изобрети мореплавателен хронометър, способен да поддържа грешка в рамките на не повече от трийсет морски мили по време на шестседмично пътешествие до Западните Индии. На сцената се появил мъж на име Джон Харисън. Отнело му четирийсет години, за да измисли как точно да работи времеизмервателният му инструмент, но когато най-сетне приключил работа, тя се оказала добре свършена! — заключи Катрин.

— Удивително. И кога е станало това?

— Около 1760 година.

Катрин погледна доктор Фон Дехенд, който кимна насърчително.

— Както и да е, мисля, че онова, което намеква доктор Фон Дехенд, е, че преди това изобретение никой, нито римляните, нито китайците, нито шумерите, нито която и да е друга цивилизация…

— От известните ни — вметна доктор Фон Дехенд.

Катрин повдигна вежди и продължи:

— … От известните ни, не е била в състояние да измери географската дължина дори с приблизителна точност.

Фон Дехенд отпи от чая си и ги изгледа дяволито.

— Как тогава, за бога, да си обясним факта, че географските обекти, така прилежно описани от картите на Кент, са поставени на правилните дължини и ширини?

Катрин отново изпита онова смътно усещане за страх.

„О, не! Стига толкова сме опровергавали историческата наука“.

Фон Дехенд обаче очевидно се забавляваше.

— Да. Този въпрос също е доста интересен. Всички тези карти са поставили описаните от тях места на точното им географско положение. Дори в картата на Зенон, изработена около 1380 година, която изобразява Гренландия и моретата около Исландия, малки островчета, изгубени в обширните арктически морета, са поставени там, където трябва. Как е възможно това?

Професорът се изправи и закрачи из кабинета си, вдъхновен от размишленията върху уменията на древните картографи.

— Сигурно сте виждали множество карти на света. Някои, на които страните изглеждат много тънки и издължени, и други, на които са изобразени в по-заоблена форма. Всички карти изобразяват сфера или част от нея на парче плоска хартия. Това е изключително трудна задача. Всъщност е невъзможна за изпълнение без сложни и напреднали познания по математика, както и за времеизмервателните механизми, които Катрин спомена.

Ортодоксалната историческа наука ни учи, че по време на изработката на тези карти — което трябва да е станало след 14000 година пр.н.е. и преди 4000 година пр.н.е. — не са съществували напреднали цивилизации, които да имат нужните познания за това. На Хапгуд са му били нужни допълнителни обяснения по въпроса, така че се свързал с професор Страхън от Масачузетския технологичен университет.

Доктор Фон Дехенд се обърна към двамата си посетители и ги изгледа втренчено.

— Страхън заявил, че точността, с която са изработени картите, означава, че авторът им е следвало да разполага със знания по сферична тригонометрия, както и с прецизни инструменти за точно измерване на географска ширина и дължина. И как тогава да си обясним тези невероятно правилни географски карти, достигнали до нас от мрака на предисторията? Доказателствата се необорими и говорят, че в далечни времена, преди възникването, на която и да е от познатите ни култури, е съществувала наистина напреднала цивилизация. Нещо повече, независимо от стадия си на развитие тази цивилизация по някакъв начин е изчезнала.

Катрин го гледаше неразбиращо.

— Но това е невъзможно! Защо няма никакви следи от нея, руини или нещо подобно?

Фон Дехенд повдигна рамене.

— Не знам — отвърна той. — Просто ви излагам всички факти, свързани с тези карти. Аз съм само един скромен географ.

Изпаднаха в мълчание, което отново бе нарушено от Фон Дехенд:

— Представете си, че това общество е било толкова напреднало, че не му се е налагало да копае природни богатства или да дупчи земята за нефт… Представете си, че е използвало енергията на вятъра и рециклирана дървесина. Представете си, че е решило да не наранява планетата по начина, по който ние го правим. В такъв случай какви следи ще остави след себе си? Според мен почти никакви.

Катрин седеше безмълвна.

„Исках просто да разбера защо професорът е притежавал тези карти, а се натъкнах на нещо изключително странно и дори ужасяващо“.

Трябваше й поне един полезен отговор.

— Но в такъв случай защо са му били нужни на професор Кент тези карти?

— Това е огромна загадка и се опасявам, че не съм в състояние да хвърля дори и най-тънкия лъч светлина върху нея.