Лине Кобербьол
Войната на жриците (34)

Давин
Новият ковач

Зимата затрудни построяването на новата ковачница. Затова Рикерт и Тано живееха у Мауди и деляха работно място с учителя Маунус, от което Мели бе много щастлива. Тя се хвърляше в прегръдката на Рикерт всеки път, щом го видеше, и така увисваше на врата му, че човек се чудеше как я издържаше. Ала явно той нямаше проблем с това.

Роза бе първата, която го изрече на глас. Не знам дали бе целенасочено или не. Все още рядко можех да разбера какво знаеше и какво не.

— Човек може да си помисли, че е негово дете — рече тя. — Виж ги само!

Човек може да си помисли, че е негово дете. Това ме накара да се замисля. Мислех в продължение на няколко дни, докато накрая успях да остана насаме с Рикерт край пещта в работилницата на учителя Маунус.

— Рикерт… Защо всъщност реши да се преместиш тук, в планината?

Той остави чука и изтри челото си с края на кожената си престилка.

— Човек не може да живее без близки — рече той. — След като Еллин почина… не ми бе добре сам в тази къща.

— Ти винаги си обичал Мели — рекох аз внимателно. Човек не питаше направо за такива неща.

Той се усмихна несъзнателно.

— Да. И Еллин я обичаше, не помниш ли? Ние така и не се сдобихме с наше дете.

— Рикерт…

Той явно долови нещо в гласа ми.

— Говорил ли си с майка ти? — попита ме той.

— Не.

— Може би трябва да го сториш.

— Предпочитам… да говоря с теб.

Той въздъхна.

— Добре, момче. Ако искаш да питаш нещо, давай!

— Ти ли си баща на Мели?

Той не ми отговори веднага. След това отпи глътка вода от черпака и го подаде тихо на мен.

— Майка ти искаше толкова силно да има дете — рече той. — А почти нямаше към кого да се обърне за помощ.

— Ала… Еллин…

— Първия път… бе преди да срещна Еллин. Ала за Мели знаеше… Това се случи, след като разбрахме, че тя самата не би могла да има… — той изтри чело още веднъж. — Тя не бе като… останалите жени. Еллин. Тя бе щедра. Не тесногръда. А и знаеше, че исках единствено нея.

Първия път. Та това означаваше, че…

Той ме гледаше в очите в мига, когато го осъзнах. След това кимна леко.

— Да, момче, и на теб също. И на теб.