Дж. Р. Уорд
Преродена любов (72)

70

Следващата вечер, веднага щом падна мрак, Асейл, син на Асейл, прекоси стъклената си къща и се отправи към гаража. Когато мина покрай задната врата на сградата, погледна към стъклото, което бе подменено през есента.

Поправката бе извършена перфектно. Дотолкова, че никой не би могъл да предположи за сцените на насилие, разиграли се тук.

Но не можеше да се каже същото за събитията от онази ужасна нощ. Докато календарните дни се изнизваха, а сезоните се сменяха, докато луната изгряваше и залязваше, не можеше да се поправи случилото се, нямаше никакъв начин да се ремонтира тази бъркотия.

Не че Кор го искаше, както предполагаше Асейл. През тази нощ той щеше да добие представа докъде се простираше вредата.

В глимерата бяха толкова бавни, че чак беше нелепо.

Асейл включи алармената система чрез пръстовия отпечатък на палеца си, отиде в гаража и заобиколи ягуара. Рейндж роувърът в далечния край имаше огромни гуми с грайфери, подобни на ноктите на хищна птица — новата му придобивка най-сетне бе доставена предишната седмица. Колкото и да обичаше ягуара, беше му омръзнало усещането, че кара мазно прасе върху лед.

Щом влезе в силно модифицирания джип с всички екстри, той подкара към гаражната врата и зачака тя да се отвори. После излезе от гаража на заден ход, обърна колата и отново зачака, докато вратата се затвори.

Елан, син на Ларекс, беше истински малък никаквец, от онези аристократи, които караха Асейл да скърца със зъби. Изроден потомък на род с твърде продължителни бракове между роднини и с твърде много пари, той бе напълно изолиран от реалностите в живота. Вампирът бе също толкова безпомощен да си проправя сам път в живота, колкото и едно бебе, оставено на студа.

И все пак по прищявка на съдбата сега тъкмо този мъж беше в позиция да осъществи по-голяма промяна, отколкото му подобаваше. След нападенията той беше вампирът с най-висок ранг извън братята и след Ривендж, който беше дотолкова обвързан с Братството, че все едно носеше черен кинжал на гърдите си.

Ето защо Елан бе този, който свикваше тазвечерната им малка неофициална сбирка. Която отново нямаше да включва Ривендж. И на която вероятно щеше да се обсъжда бунт.

Не че някой толкова префърцунен като Елан би го нарекъл така. Не, предателите, които носеха широки вратовръзки и копринени чорапи, имаха склонност да обличат реалността в много по-префинени термини, сякаш изказът би променил смисъла…

Асейл караше с висока скорост, но пътуването до къщата на Елан му отне четирийсет и пет минути, въпреки че магистралите бяха наръсени със сол, а по улиците бе минал снегорин. Естествено, би могъл да си спести време, като се дематериализира, но ако нещата излезеха от контрол, ако бъдеше ранен и неспособен да изчезне, трябваше да се погрижи да има ефективно прикритие и средство за бягство.

Само веднъж бе пренебрегнал сигурността, много отдавна. Никога повече нямаше да го стори. А членовете на Братството безспорно бяха много интелигентни. Нямаше как да се знае дали този зараждащ се заговор няма да бъде разтурен от Братството, особено ако Кор решеше да се появи.

Къщата на Елан беше красива, тухлена, във викториански стил с дърворезба, подобна на дантела по всеки ръб и ъгъл. Разположена в сънливо градче само с трийсет хиляди души население, тя беше отдалечена от улицата, а край нея минаваше река.

Когато слезе от колата, той не закопча копчетата от костенуркова черупка на палтото си от камилска вълна, нито пък си сложи ръкавици. Дори не закопча двуредното сако на костюма си.

Оръжията бяха близо до сърцето му и искаше да има достъп до тях.

Затвори портата и закрачи с фините си черни обувки по алеята, а дъхът му излизаше на бели облачета. Над него луната светеше ярко като халогенна лампа и изглеждаше огромна като кръгъл поднос; при липсата на облаци и снеговалеж грееше с пълна сила от небето.

Завесите на прозорците бяха спуснати, така че той нямаше как да види колко от другите бяха пристигнали, но не би се изненадал, ако вече се бяха събрали, след като се бяха дематериализирали до мястото на срещата.

Кретени.

Натисна звънеца с голата си ръка, вратата мигновено се отвори и един официално облечен иконом доген му се поклони дълбоко.

— Господарю Асейл. Добре дошли. Може ли да взема палтото ви?

— Не, не може.

Последва колебание — поне докато Асейл не изгледа прислужника с вдигната вежда.

— О, разбира се, господарю, заповядайте насам.

Гласове, всичките мъжки, нахлуха в ушите му в същия миг, в който ноздрите му бяха изпълнени с аромата на канелен сайдер. Той последва иконома, който го въведе в просторна дневна, пълна с махагонови мебели, съответстващи на стила на къщата. Сред антиките се бяха настанили десетина мъже със стройни фигури, облечени в костюми и с вратовръзки.

При появата му разговорът забележимо секна, което предполагаше, че поне някои от тях не му се доверяваха. Изглежда, това беше единствената мъдра проява на групата.

Домакинът се откъсна от останалите и се приближи към него със самодоволна усмивка.

— Колко мило, че дойде, Асейл.

— Благодаря, че ме покани.

Елан се намръщи.

— Къде е догенът ми? Трябваше да вземе палтото ти…

— Предпочитам да остана с него. Ще седна ето там. — Посочи с глава към един ъгъл, който предоставяше най-добра видимост. — Надявам се, че скоро ще започнем.

— Да. След твоето пристигане очакваме само още един гост.

Асейл присви очи и не пропусна да отбележи ситните капчици пот над горната устна на мъжа. Каза си, че Кор е подбрал правилната пешка. После отиде и се отпусна в креслото си.

Остро течение възвести пристигането на последния гост.

Когато Кор влезе в стаята, този път нямаше просто притихване на разговора. Всички аристократи замълчаха и в тълпата настъпи разместване — всички отстъпиха назад.

И после — ето ти изненада! Кор ни най-малко не беше пристигнал сам. По петите му вървеше цялата банда копелета, които се наредиха в полукръг зад водача си.

Отблизо Кор изглеждаше точно такъв, какъвто си беше винаги — грубоват и грозен, от мъжете, чието лице и стойка даваха ясно да се разбере, че репутацията им, че са жестоки и опасни, не е мит, а се основава на реалността. Застанал сред тези слабаци в тяхната атмосфера на лукс и вежливост, той сякаш бе напълно способен да посече всички присъстващи, а мъжете зад гърба му бяха досущ същите, всичките облечени за бой и готови да се впуснат в битка само при едно кимане от страна на главатаря им.

Докато ги оглеждаше, дори Асейл трябваше да признае, че бяха внушителни на вид.

Какъв глупак беше Елан — той и лигльовците от глимерата нямаха ни най-малка представа за кутията на Пандора, която бяха отворили.

С превзето покашляне Елан пристъпи напред, за да се обърне към събралите се като водещ на събранието, макар да изглеждаше като джудже пред войниците не само заради мускулестите им тела, а и заради самото им излъчване.

— Мисля, че не е нужно представяне, нито е нужно да се напомня, че ако някой от вас — в този момент той огледа членовете на съвета — проговори за тази среща, ще последват наказателни мерки, пред които преживените нападения ще бледнеят.

Докато говореше, той набра самоувереност, сякаш мантията на властта, макар да му бе дадена от друг, бе като мастурбация за егото му.

— Реших, че е важно тази нощ всички да се съберем. — Той започна да крачи, поставил ръце отзад на кръста си и навел глава към блестящите си черни обувки. — През последната година почитаемите членове на съвета идваха от време на време при мен не само за да споделят катастрофалните си загуби, но и да се оплачат от липсата на мерки за обезщетение от страна на настоящия режим.

Веждите на Асейл се вдигнаха при думата „настоящия“. Този бунт явно бе напреднал повече, отколкото той си бе представял, щом се подхвърляха подобни фрази.

— Обсъжданията, които се провеждаха в течение на месеци, бяха съпроводени с постоянни жалби и разочарование. В резултат на това и след голяма борба със собствената ми съвест, за пръв път в живота си се озовавам в ситуация да се отчуждя от настоящия водач на расата до степен, че да бъда подтикнат към действие. Тези джентълмени — при това абсурдно определение той направи широк жест към групата бойци — изразиха подобна загриженост, както и готовност да… как да се изразя? Да осъществят промяна. Тъй като знам, че всички сме на едно мнение, реших, че можем да обсъдим следващите си стъпки.

На това място присъстващите контета решиха да плюят на етикета и започнаха един през друг да повтарят със свои думи същото, което Елан вече беше казал.

Очевидно виждаха възможност да докажат пред шайката копелета колко са сериозни, но Асейл се съмняваше, че Кор се трогва от това изобилие на празни приказки. Тези членове на аристокрацията бяха крехки и лесно заменяеми инструменти, всеки от тях имаше ограничен срок на употреба и лесно се повреждаше — Кор нямаше как да не го знае. Без съмнение щеше да работи с тях, докато вече нямаше да му трябват, след което щеше да скърши паянтовите им дървени дръжки и да ги захвърли.

Докато Асейл слушаше, облегнат назад, не изпитваше особена обич или почит към монархията. Ала му беше ясен фактът, че Рот е мъж, който държи на думата си, а това не се отнасяше до нито един от хаховците в глимерата. Цялата група, с изключение на Кор и бойците му, би целувала задника на краля, докато им изтръпнат устните, а през това време щяха да кроят гибелта му. Ами после? Кор щеше да служи единствено на себе си и на никого друг, а останалите щеше да прати по дяволите.

Рот беше заявил, че ще позволи сделките му с хората да продължат безпрепятствено.

Кор, от друга страна, беше от типа, който не би допуснал да се оформят други гнезда на власт. И с всичките пари, натрупани от търговията с наркотици, рано или късно, Асейл щеше да се превърне в негова мишена.

Ако вече не беше станал такава.

— … докато семейният ми имот стои изоставен в Колдуел…

Когато Асейл стана от креслото си, очите на всички бойци се насочиха към него. Той мина през събралите се, като внимаваше да държи ръцете си на показ, за да не си помисли някой, че ще извади оръжие.

— Съжалявам, че ще ви прекъсна — изрече той, без да го мисли. — Налага ми се да тръгвам.

Елан започна да пелтечи, а Кор спусна заплашително клепачи.

Като се обърна към истинския водач в стаята, Асейл заговори ясно и отчетливо:

— Няма да повдигам въпроса за това събрание нито пред присъстващите тук, нито пред някого другиго, както и няма да разкривам направените тук изявления и имената на участниците. Не се занимавам с политика, нито имам планове и амбиции за трона. Аз съм само бизнесмен, стремящ се да просперира в сферата на търговията. Като напускам това събрание, а с това и членството ми в съвета, не възнамерявам нито да подкрепям, нито да осуетявам плановете ви.

Кор се усмихна студено, а в очите му се четеше смъртоносна решителност.

— Ще смятам всеки, напуснал тази стая, за свой враг.

Асейл кимна.

— Така да бъде. Знай, че ще защитавам интересите си, както сметна за необходимо, срещу всякакви посегателства.

— Както желаеш.

Асейл излезе, без да бърза — поне докато не стигна до джипа си. Щом веднъж се озова вътре, бързо заключи вратите, включи двигателя и потегли.

Докато шофираше, беше бдителен, но не и параноичен. Вярваше, че Кор стои зад думите си, че го е маркирал като враг, но си даваше сметка, че мъжът ще бъде премного ангажиран. От една страна, братята, които несъмнено бяха повече от страховити противници, а от друга — членовете на глимерата, които бяха абсолютно неуправляеми, щяха да ангажират предостатъчно вниманието му.

Обаче рано или късно, Кор щеше да се фокусира върху Асейл. За щастие, той вече беше подготвен и щеше да си остане такъв.

А чакането никога не го беше притеснявало.