Дж. Р. Уорд
Преродена любов (35)

33

— Съжалявам, приятел, но имаш право само на едно хранене. Така ми беше наредено.

Завързан на леглото, Троу не се изненада от отговора на човешкия лекар на неговата молба. Братството не се нуждаеше от един твърде силен пленник. Проблемът беше, че не се възстановяваше много добре и още малко кръв би помогнала.

Разбира се… ако му бъдеше позволено да се храни, не би ли било прекрасно съвпадение да зърне Избраницата още веднъж, преди да си тръгне? Тя се намираше наблизо. Чувстваше го.

— Всъщност, доколкото знам, според плана предстои напускането ти. Скоро ще падне нощта.

Може би просто трябваше да откаже да се помръдне. Не, малко вероятно беше това да забави Братството. Просто щяха да се справят с него като с всеки друг вид боклук.

Човешкият хирург излезе от помещението малко след това — как изобщо се беше случило да използват човек? — и той отново остана сам.

Когато вратата се отвори, той не си направи труда да вдигне клепачи. Не беше Избраницата…

Изщракването на метал в метал в близост до ухото му привлече вниманието му. Отвори широко очи и се втренчи в дулото на магнум 357. Облеченият в ръкавица пръст на Вишъс се намираше на спусъка.

— Време е да се събудиш.

— Ако ме изхвърлите сега, няма да оцелея — заговори немощно.

В това отношение не лъжеше. Като се имаше предвид, че от известно време караше на непълноценно хранене, чийто източник бяха човешките жени, нямаше как да се възстанови бързо от тежките си рани.

Вишъс вдигна рамене.

— Значи, ще те доставим на Кор в дървен сандък.

— Късмет в това начинание, приятел. Няма да ви кажа къде да го откриете. — Но не заради Кор. Не желаеше войниците, или по-точно бившите му побратими, да бъдат нападнати изневиделица. — Можеш да ме измъчваш, ако желаеш. Но нищо няма да излезе от устата ми.

— Реша ли да те измъчвам, ще си изпееш всичко.

— Ами действай…

В този момент се намеси хирургът.

— Добре, да охладим страстите, преди да се наложи да хвана иглата и отново да започна да кърпя. Ти — той кимна към Троу, — затваряй си устата. Пред теб не стои момче, което да има нужда от насърчение, щом въпросът опре до проливане на кръв. Колкото до освобождаването му — той насочи вниманието си към брата, — пациентът ми има право. Погледни жизнените му показатели. Виси на косъм. Мислех, че целта на всичко това е да се уверим, че ще оживее. Най-вече ще има нужда от още една сесия от номера с кръвта. Това или ще му трябват седмица-две за възстановяване.

Подобните на лед очи на брата се насочиха към апаратурата зад леглото, от която се разнасяха разни звуци и светлини. Боецът изруга под нос, а Троу се усмихна вътрешно.

Братът си тръгна, без да обели и дума.

— Благодаря — обърна се Троу към лечителя.

Мъжът се намръщи.

— Това е само професионалното ми мнение. Повярвай ми, нямам търпение да се разкараш от моята територия.

— Разбрано.

Останал отново сам, той чакаше с нетърпение. Фактът, че не се появи никой, му даваше да разбере, че братята спорят по въпроса за неговата съдба. И вероятно дискусията беше доста разпалена.

Когато вратата най-накрая се отвори със замах, той разшири ноздри и извъртя рязко глава… Ето я и нея. Прекрасна като сън. Чиста като луната. И съвсем истинска.

Придружавана от братята Фюри и Вишъс, Избраницата му се усмихна мило, сякаш в пълно неведение, че двамата мъже бяха готови да го разкъсат, ако дори кихнеше в нейна посока.

— Господине, разбрах, че отново съм ви нужна.

Нужна си ми цялата, помисли си той и кимна.

Тя се приближи до леглото и понечи да седне до него, но Фюри оголи зъби над главата й, а Вишъс докосна едва забележимо пистолета на кръста си.

— Насам — заговори Фюри и я пренасочи деликатно към един стол. — Така ще ти е много по-удобно.

Изобщо не беше вярно, тъй като по този начин й се налагаше да се протяга към него. Но гласът на брата беше така обаятелен и благ, че твърдението му прозвуча достоверно.

Когато тя му поднесе ръката си, Троу искаше да й каже, че е красива и че ще му липсва, да я убеди, че би я боготворил, ако му се предоставеше възможност, но предпочиташе езикът му да си остане в устата, а не да бъде отрязан и захвърлен на пода.

— Защо ме гледате така? — попита тя.

— Толкова си красива…

Над рамото й Фюри отново оголи зъби, а по лицето му се изписа ярост. Троу не го беше грижа. Отново щеше да вкуси този еликсир, а и двамата мъже не биха сторили нищо ужасяващо пред погледа на почитаемата Избраница.

Която се беше изчервила, а не я ли правеше това още по-сияйна?

Когато Избраницата се протегна и положи китката си върху устните му, ръцете му изпънаха веригата, която го задържаше на леглото и тя изпита леко объркване, когато дочу дрънченето. Заради одеялото обаче не се виждаше нищо; всичко беше скрито под завивката.

— От пружините на леглото е — промърмори той.

Тя се усмихна отново и намести китката си пред устата му.

Поглъщайки я с поглед, той заби внимателно зъби, защото не желаеше да я наранява дори минимално. И докато пиеше, се взираше в лицето й, запечатвайки го в спомен, който да запази в сърцето си. Защото вероятно това беше последният път, когато щеше да я зърне.

Беше разкъсван между благодарността си към Скрайб Върджин, че позволи на тази жена да влезе в живота му, макар и за кратко, и в същото време гледаше на двете случайни срещи с нея като на проклятие. Боеше се, че споменът завинаги щеше да остане в него и че ще го преследва като привидение.

Всичко свърши твърде скоро и той отдели кучешките си зъби от нежната й плът. Облиза мястото веднъж, два пъти и продължи да плъзга език отново и отново.

— Добре, достатъчно. — Фюри я дръпна от стола, като й се усмихваше топло. — Време е да намериш Куин. Ще ти е нужна сила.

Вярно е, помисли си Троу с леко чувство на вина. Наистина изглеждаше бледа и сякаш леко се олюляваше. Но нали го беше хранила два пъти в рамките само на няколко часа.

Искаше му се неговото име да беше Куин.

Фюри я придружи до вратата и я отпрати с любезни думи, изречени на Древния език. После се обърна… като преди това се убеди, че е добре заключено.

Летящият юмрук го застигна странично и ако се съдеше по мярналата се за миг пред погледа му черна кожа, очевидно принадлежеше на Вишъс.

Последвалото пропукване беше звучно като от пречупен дънер. Но пък той винаги беше имал твърда челюст.

В главата на Троу зазвънтя църковна камбана, а Вишъс заяви мрачно:

— Това е, задето я гледаше, все едно я чукаш наум.

В другия край на помещението Фюри също беше свил ръката си в юмрук и започна да блъска по разперената длан на свободната си ръка. Докато приближаваше, заговори със заплашителен тон:

— А това е, за да сме сигурни, че веднъж завинаги ще си избиеш тази представа от главата.

Троу се усмихна и на двама им. Колкото повече го биеха, толкова по-вероятно беше да му се наложи да се храни отново. Освен това бяха прави — наистина искаше да бъде с нея, макар че „да прави любов с нея“ щеше да е далеч по-добре казано.

И тези мигове с нея си струваха всичко, което му причиняваха…

* * *

Горе, в имението, Тор седеше на най-долното стъпало на главното стълбище с лакти, опрени на свитите му колене, и с брадичка върху единия му юмрук, а мобилният му телефон лежеше до него с дисплея нагоре.

Задникът му беше станал безчувствен.

Всъщност като се имаше предвид, че седеше на това място през последните — Колко? Пет часа? — вероятно на доктор Джейн щеше да й се наложи да отстрани по хирургически път килима от задните му части.

От пиукането на охранителната система, отговаряща за достъпа в къщата, се разнесе звук. Тор скочи и се втурна към таблото, погледна към екрана два пъти и освободи ключалката.

Ласитър беше сам, защото по всяка вероятност доктор Джейн се беше запътила към Дупката. Ангелът беше чисто гол… и изглеждаше съвсем добре. Не се виждаха следи от куршуми, нито белези или натъртвания.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, после ще ти се наложи да ме поканиш на вечеря.

Тор стрелна с гневен поглед ангела.

— Къде ти беше умът, по дяволите?

Ласитър му размаха пръст.

— От всички точно ти нямаш право да ме питаш такова нещо. Особено що се отнася до предишната нощ.

След тези си думи — напълно равнодушен по повод голотата си — Ласитър влезе в билярдната зала и се насочи към бара. Хубавото беше, че поне докато бе обърнат с гръб и си сипваше питие, пристанищният кран и двата буя отпред бяха извън полезрението на Тор.

— Скоч? Джин? Бърбън? — попита ангелът. — Аз предпочитам „Оргазъм“.

— Може ли да не произнасяш тази дума около мен, когато си по гол задник?

Разбира се, това накара Ласитър да запее мелодията на „Пета симфония“ на Бетовен, повтаряйки многократно:

Оргааааазъмммм, оргааааазъмммм, оргааааазъмммм.

За щастие, плодовата гадост, която нещастникът сипа в чашата си, сложи край на изпълнението, докато той я изгълтваше наведнъж.

— Ооо… — Ангелът се усмихна. — Мисля да си сипя още един. Ти искаш ли? Или ти беше достатъчно този следобед?

Мигновен образ на гърдата на Ноуан в ръката му накара члена на Тор да потръпне.

— Ласитър, знам какво си направил.

— Навън ли? Да, със слънцето се погаждаме добре. Най-добрият възможен лекар… При това без здравна осигуровка.

Още пиене. Което означаваше, че перченето му може и да беше малко преиграно.

Тор се настани на един от високите столове до бара.

— Защо си ме покрил с тялото си?

Ангелът се зае да си приготвя коктейл номер три.

— Ще ти кажа същото, което казах и на доктор Джейн. Нямам представа за какво говориш.

— Беше покрит с рани от куршуми.

— Така ли?

— Да.

— Можеш ли да го докажеш? — Ласитър се завъртя с длани, вдигнати нагоре. — Можеш ли да докажеш, че изобщо съм бил ранен?

— Защо отричаш?

— Как мога да отричам, ако нямам представа за какво говориш?

После с чаровна усмивка изгълта съдържанието на чашата. А след това мигом започна да си приготвя коктейл номер четири.

Тор поклати глава.

— Ако се каниш да се натряскаш, защо не го направиш като истински мъж?

— Обичам вкуса на плодовете.

— Един мъж е това, което пие.

Ангелът хвърли поглед към часовника.

— По дяволите. Изпуснал съм „Моури“. Но поне записах „Елън“.

Ласитър отиде и се просна на кожения диван, а Тор се сметна за късметлия, че прояви приличие да метне одеяло върху интимните си части. Когато на екрана на телевизора се появи образът на танцуващата редом с останалите домакини Елън де Дженерис, стана ясно, че ангелът не възнамерява да води разговор.

— Просто не разбирам защо си го сторил — промърмори Тор.

Беше нетипична постъпка за Ласитър, винаги загрижен за себе си.

В този момент на вратата на билярдната се появи Ноуан. Беше облечена в робата си и качулката й си беше на мястото, но в представите си Тор я видя гола и тялото му се събуди за живот.

Когато стана от бар стола и се запъти към нея, можеше да се закълне, че ангелът промърмори под нос:

— Ето защо.

Тор застана до Ноуан и я попита:

— Здравей, донесоха ли ти храната?

— Да — прошепна тя. — Но се разтревожих, когато не се върна. Какво се случи?

Тор хвърли поглед назад към Ласитър. Ангелът изглеждаше заспал, дишането му звучеше равномерно, дистанционното управление лежеше върху гърдите му…

Но Тор не се доверяваше на привидното.

— Нищо — отговори сухо. — Няма… нищо. Да се качим горе и да си починем.

Когато я завъртя в противоположната посока с леко докосване на раменете, тя попита:

— Сигурен ли си?

— Да. — И наистина щяха да си почиват. Изведнъж той се почувства ужасно изтощен.

Хвърли един последен поглед през рамо, преди да се запъти към фоайето. Ласитър лежеше точно там, където и преди малко… само че на лицето му се бе появила съвсем бегла следа от усмивка.

Сякаш всичко си беше струвало, след като Тор и Ноуан бяха заедно.