Дж. Р. Уорд
Преродена любов (48)

46

Тор стоеше като замръзнал върху Ноуан. Ерекцията му все още беше в тялото й и той я чувстваше как пулсира, макар да бе заключил с катинар желанието си.

Чакаше съвестта си да се разкрещи.

Беше готов за нещо, каквото и да е, което да се изтръгне от гърдите му — отчаяние, гняв, озлобление. Ала изпитваше единствено чувството, че случилото се бе едва началото, не краят.

Премести поглед върху лицето на Ноуан и се взря в чертите й, като търсеше някаква индикация, че е подменил своята шелан с нея, разнищваше и своето съзнание за признаци за тревога, събираше сили за истинския взрив.

Но усещането, което имаше, беше за нещо хубаво и редно.

Вдигна ръка и отмести един рус кичур от лицето й.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Ами ти?

— Май че да… тоест наистина съм много добре. Бях готов за всичко друго, но не и за това, ако изобщо ти звучи логично.

Усмивката изгря на лицето й ярка като слънцето, а изражението й придаде такава неземна красота на лицето й, че дъхът му спря.

Толкова добра. Толкова състрадателна. Толкова разбираща.

Той не би могъл да направи това с никоя друга.

— Ще възразиш ли да опитаме пак? — попита я тихо.

Страните й пламнаха в по-наситено розово.

— Да, моля…

Гласът й накара члена му да потръпне в нея, а гладката й гореща сърцевина мигом го събуди за живот. Само че не беше честно да я кара да лежи на тази твърда пейка.

Подпъхна ръце под нея, придърпа я по-плътно към гърдите си и остави яките му бедра да свършат работата по повдигането и на двама им. Когато се изправиха, той отново я целуна, като наклони глава и впи устни в нейните с длани, обхванали дупето й, готов да започне движенията си. Повдигаше я и я спускаше върху възбудата си, обсипваше с целувки врата и ключиците й и проникваше в нея все по-дълбоко и под различен ъгъл.

Тя беше невероятна, прилепена плътно до него, обгърна го здраво и това породи у него желание да я ухапе, за да почувства вкуса й.

Бързо. Още по-бързо.

Робата се вееше около тях и Ноуан трябва да бе подразнена също колкото него от плющенето й, защото рязко я дръпна от раменете си и я остави да падне на плочките. А после ръцете й се върнаха около шията му и стегнаха хватката си — което напълно го устройваше.

Тор все повече наближаваше края, а също и Ноуан. Звуците, които издаваше, невероятните й стонове, опияняващият й мирис, люшкащата й се плитка…

Внезапно той забави ритъм, разкъса връзката на плитката и освободи косата й. Гъстите кичури, изтръгнали се от ограничението, се разпиляха по нейните и неговите рамене като лъскаво покривало.

С освобождаването на косата дойде и неговото освобождаване. Два тласъка по-късно тялото му достигна кулминацията и издишането му прозвуча като експлозия.

Отдал се на удоволствието, той я стискаше здраво, заровил лице в русия водопад, поемащ аромата на деликатния шампоан, който тя използваше. По дяволите, ароматът й удължи оргазма му, цялото му тяло се разтърси, буквално изгуби равновесие и го обхвана моментна слепота.

Изглежда, и тя преживяваше същото — някъде отдалече я чу да вика името му, като сключи още по-плътно бедра около тялото му.

Невероятно. Абсолютно невероятно. Насладиха се на удоволствието до последната му капка, и двамата. Когато той най-сетне остана неподвижен, Ноуан сведе глава на рамото му и гърдите й се отпуснаха върху неговите, а прекрасната й плът бе освободена също като прекрасната й коса.

Неволно прокара ръка по гръбнака й нагоре до тила. Дишането му се успокои и сега той просто я държеше.

Без да го осъзнава, започна да люлее и двама им. Тя тежеше почти колкото перце в мощните му ръце и той имаше чувството, че можеше да я държи така, свързана с него… за вечни времена.

Накрая тя прошепна:

— Сигурно ти натежах вече.

— Ни най-малко.

— Ти си много силен.

Ето че достави удоволствие и на егото му. Ако кажеше още нещо от този род, току-виж вдигнал от лежанка градски автобус. С реактивен самолет, паркиран на покрива му.

— Трябва да те почистим — каза той.

— Това пък защо?

Добре, наистина прозвуча секси. И го караше да иска да прави… други неща с нея. Всякакви неща.

През рамото й погледна към басейна и си каза, че ефективността е майка на всички изобретения.

— Какво ще кажеш да се топнем?

Ноуан повдигна глава.

— Бих могла да остана така…

— Завинаги?

— Да. — Под леко спуснатите клепачи очите й излъчваха синьо-зелено сияние. — Завинаги.

Той се взря в нея и си помисли колко е… жива. Страните й розовееха, устните й бяха подути от целувките му, косата — пищна и необуздана. Тя бликаше от жизненост, страст и…

Той се разсмя.

О, по дяволите, дори не знаеше защо, нямаше нищо смешно, а ето го, че се хилеше като побъркан.

— Прощавай — едва успя да каже. — Не знам какво ми става.

— Все ми е едно — отвърна тя, сияеща, и показа изящните си кучешки зъби, както и останалите, равни и бели като перли. — Това е най-красивият звук, който съм чувала.

Завладян от импулс, който му бе непонятен, той я понесе към басейна и го достигна с три широки крачки. С мощен скок потопи и двама им в спокойната повърхност с цвят на аквамарин.

Влязоха в топлата вода като едно цяло и меки невидими ръце ги приласкаха и ги освободиха от гравитацията, като спестиха и на двама им болезнено приземяване.

Главата му потъна, той откри нейната уста и я целуна под повърхността, стъпил на дъното, после и двамата потърсиха въздух. Междувременно възбудата му отново се настани в сърцевината й.

Тя беше там, с него, пак обвила крака около тялото му, отвръщайки на ритъма и целувките му. И беше хубаво. Беше… правилно.

Малко по-късно Ноуан се озова гола, мокра и изтегната отстрани край басейна върху легло от хавлиени кърпи, което Тормент й бе спретнал. Беше коленичил до нея, мокрите дрехи прилепваха към мускулите му, косата му лъщеше, очите му напрегнато изучаваха тялото й.

Внезапно тя бе обзета от несигурност и я прониза студ. Надигна се и се прикри…

Тормент улови ръцете й и нежно ги свали настрани.

— Разваляш ми гледката.

— Харесва ти…?

— О, да. Харесва ми. — Той се наведе и я целуна силно, като пъхна език дълбоко в устата й и я бутна по гръб, така че тя отново бе изложена пред него.

— Ммм, ето за това говоря.

Когато я пусна леко, Ноуан му се усмихна.

— Караш ме да се чувствам…

— Каква? — Наведе глава и докосна с устни шията й, ключицата й… върха на гърдата й. — Красива?

— Да.

— Такава си. — Той целуна зърното й и го засмука. — Красива. И мисля, че трябва завинаги да захвърлиш тази роба.

— А какво ще нося?

— Ще ти набавя дрехи. Колкото искаш дрехи. Или пък можеш да ходиш гола.

— Пред другите… — изръмжаването, разнесло се от него, бе едва ли не най-хубавият комплимент, който бе получавала. — Не може ли?

— Не.

— Тогава може би в стаята ти.

— Ето това вече го подкрепям.

Устните му се придвижиха надолу и встрани, той прекара един от кучешките си зъби по ребрата й. После се прехвърли на корема й и го обсипа с леки лениви целувки. Чак когато отиде още по-надолу, позабави се при хълбока й, а после стигна много близо до женствеността й, тя осъзна, че той има цел.

— Разтвори си краката — нареди и с дълбок гърлен глас. — Нека видя най-красивото у теб. Нека целуна мястото, където искам да бъда.

Ноуан не бе съвсем сигурна какво намеква, но вдигна нагоре едното си коляно, разтвори бедра… и разбра кога я е погледнал, защото се разнесе доволното му ръмжене.

Тормент се придвижи напред между краката й, обхвана бедрата й с ръце и ги разтвори още малко. А после устните му бяха върху нея — топли, копринени, влажни. Усещането за мекото докосване я доведе до нов оргазъм, а той се възползва от него, влезе в нея с езика си, засмука я, откри ритъма й и я отведе още по-надалече.

Ръцете й се заровиха в тъмната му коса и тя задвижи ханш. А само като си помислеше, че бе харесвала секса дотук… Не бе и подозирала колко още й предстоеше да открие.

Той бе зашеметяващо внимателен и щателен в своето търсене и не бързаше, освен когато я извеждаше на върха на сладостта. И когато най-сетне се отдръпна, устните му бяха влажни и зачервени и той прокара език по тях, докато я гледаше изпод притворените си клепачи.

После се надигна, хвана здраво хълбоците й и леко ги повдигна. Ерекцията му бе огромна, но тя вече знаеше, че ще намери мястото си в нея.

И той го стори отново.

Този път тя обърна повече внимание на това, как изглеждаше той, а не как го чувстваше. Извисил се над нея, той се движеше с мощни тласъци, като доставяше удоволствие и на двама им.

Усмивката му бе завладяваща. Еротична.

— Обичаш ли да ме гледаш?

— Да. О, да…

Това успя да промълви, преди вълната на насладата да я понесе към върха, погълнала мислите й, думите й, тялото й, душата й — и да изтрие всичко.

Когато тя най-сетне се успокои и бе способна да фокусира поглед, разпозна напрежението в лицето на Тормент в стегнатата му челюст, в очите му, в издигането и спускането на гръдния му кош. Още не бе стигнал до своето освобождаване.

— Искаш ли да гледаш? — изрече той през зъби.

— О, да…

Когато излезе от нея, ерекцията му бе влажна също както и устните му преди малко. Обхвана я с едната си голяма длан, а с другата се подпря за равновесие на пода, надвесен над отпуснатото й, открито пред него тяло. Като изви раменете си, й даде добра видимост и започна ритмично да движи ръката си, като възбудата му ту се показваше, ту се скриваше в юмрука му.

Дишането му стана по-шумно и накъсано и я правеше съпричастна с усещанията му. Когато настъпи моментът, викът му прокънтя в ушите й, а главата му се отметна назад с вдигната брадичка и оголени зъби. После с ритмични импулси от него се изляха соковете му, които обляха женствеността й и корема й и я накараха да извие гръб в дъга, като че удовлетворението бе нейно.

Когато той най-накрая се отпусна, тя протегна ръце към него.

— Ела.

Той се подчини без колебание и притисна гърди към нейните, преди да се обърне настрани и да поеме тежестта й.

— Достатъчно топло ли ти е? — промърмори. — Цялата ти коса е мокра.

— Не ме е грижа. — Тя се сгуши в извивката на тялото му. — Чувствам се… перфектно.

Звук на одобрение излезе от гърлото му.

— И ти самата си перфектна… Розалинда.

Когато чу някогашното си име, тя се отдръпна рязко от него, но той я задържа.

— Не мога да продължа да те наричам Ноуан. Не и след… това.

— Не харесвам това име.

— Тогава си избери някое друго.

Тя се взря в лицето му и остана с ясното убеждение, че той няма да отстъпи по този въпрос. Нямаше да я нарича с името, което тя си бе избрала толкова отдавна… а тогава значението му най-точно описваше как тя се чувстваше.

И все пак той може би беше прав. Внезапно вече не се чувстваше като никоя.

— Нужно ти е име.

— Не мога да си избера — отвърна тя, почувствала тъпа болка в сърцето си.

Той погледна към тавана. Нави един кичур от косата й на пръста си. Цъкна с език.

— Есента е любимият ми сезон в годината — каза след малко. — Не че съм поетичен или нещо такова… Просто ми харесва как листата стават червени и оранжеви. Красиви са на лунната светлина, но по-важното е, че това е една невероятна трансформация. Зеленото на пролетта и лятото просто прикрива истинската природа на дърветата, а всички тези багри, които се появяват със застудяването на нощите, са едно чудо, повтарящо се всяка година. Сякаш компенсират загубата на топлината с този свой огън. Харесвам… есента. — Той се вгледа в очите й. — И ти си като есента. Красива си и пламтиш ярко, и е време вече да излезеш на показ. Така че аз предлагам… Есен.

В последвалото мълчание тя усети смъдене в ъгълчетата на очите си.

— Какво има? — попита той припряно. — По дяволите, не ти харесва ли? Мога да избера друго. Лилит? Ами Сухана? Или… Джо? Фред? Или Хауърд, мамка му?

Тя постави длан на бузата му.

— Много ми харесва. Идеално е. Занапред ще нося името, което ти ми даде, името на сезона, когато листата пламтят… Есен. — После се надигна и притисна устни към неговите. — Благодаря ти. Благодаря ти…

Той кимна тържествено, а тя обви ръка около кръста му. Тор й даде име и с това все едно я обяви за своя. Накара я да се чувства… преродена.