Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (13)

13. Рабиндранат Тагор III

По повод стогодишнината от рождението на Тагор публикувах възпоминателна статия за творчеството му.

Когато статията излезе, забелязах една безмилостна печатна грешка:

В безсмъртното докосване на дланите ти

мъничкото ми слипче^[1]

престъпва всички граници на радостта

и ражда слово неизказано.

Не споделих грешката с никого. Беше ужасна според собствената ми оценка. Въпреки това всички ме поздравиха за статията.

След известно време — все още се тревожех за интерпретацията, която можеше да се даде на текста — по време на един банкет получих поздравления от една преподавателка по история. Не се сдържах и й казах:

— Наистина ли ви хареса? Прочетохте ли я внимателно?

— Да, разбира се, цели два пъти — отговори ми любезно тя.

— И не ви ли направи впечатление, че на едно място се казва „слипче“ вместо „сърчице“?

— О, да. Прочетох тази част с учудване, но тъй като не познавам обичаите на индусите, стори ми се нормално.