Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (48)

47. Първото е първо

Изключително важно е да знаем какво оценяваме като съществено, защото, когато ясно си даваме сметка за него, можем да му отделим съответното място в йерархията на нашия живот.

— Колко камъка могат да се поберат в това шишенце? — обърнал се един креативен учител към учениците си.

Децата се опитвали да отгатнат, а той междувременно започнал да пуска камъни, докато шишенцето се напълнило. После попитал:

— Пълно ли е?

Всички потвърдили. Тогава учителят извадил изпод бюрото си кофа с малки камъчета.

Изсипал част от тях в шишенцето и го разтръскал така, че камъчетата се наместили в празното пространство, оставащо под най-долните камъни. Попитал:

— Пълно ли е?

Този път учениците се поколебали:

— Може би не?

Учителят показал една кофа с пясък и започнал да отсипва от нея в шишенцето — пясъкът идеално се процедил през малките завойчета.

Отново попитал:

— Пълно ли е?

— Не! — извикали в един глас присъстващите за всеки случай…

— Много добре — отвърнал учителят и взел една стомна с вода, от която отлял в шишенцето, без да прелее.

Учениците се впечатлили от простия експеримент и стигнали до следното практическо заключение:

— Това означава, че няма значение колко пълен е графикът, винаги може да се вмести още нещо в него. Независимо от поетите задължения винаги може да се направи още нещо.

— Нищо подобно — възразил учителят, — моето послание беше, че ако не сложите в самото начало големите камъни, после няма как да го направите.

 

 

Първото е първо. Кои са големите камъни в нашето ковчеже със скъпоценности? Деца, семейство, приятели, здраве, любим човек, мечти?…

Трябва да знаем кое е нашето съкровище, защото финият пясък на второстепенното може да заеме мястото му в щедрото шишенце.

Трябва да се намери място за перлите в живота, с чувствителност.