Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (35)

34. Да имаш настояще

Там, където се препънеш, там е твоето съкровище.

Ако можем да се учим от нашите грешки, животът ще стане изключително интензивен. Провалът не пречи на успеха, само го отлага. Да, важна е волята да го преодолееш, осъзнавайки както трудностите, така и наличните ресурси.

Отвъд света на противопоставянето и враждата съществува единство във всичко. Видимото разделение е вторично, повърхностно. Планетата е нашият единствен дом, Слънчевата система — един голям квартал. Състраданието ни навестява, когато надмогнем противопоставянето.

Ако обичаш духовното, не можеш да пренебрегнеш земното. Там, където човек съхранява богатството си, там крие и сърцето си. Недей да садиш корените на дървото на щастието в пясъка. Ти си в света, но твоята същност не е светът.

Ако следваш пътя на някой друг, не можеш да осъществиш собствения си потенциал. Всеки човек е уникално различен. Няма два еднакви пръстови отпечатъка.

Няма две напълно еднакви детелини. Затова всички трябва да изразяваме нашия своеобразен начин на живот. В това има красота, пък и изобщо не е забавно да бъдеш постоянно сериозен. Няма нищо по-здравословно от това да се смееш с другите.

Нищо не е вълнуващо, ако знаеш резултата. Много е важна изненадата, умението да откриваш, да гледаш реалността с очите на дете, стоящо пред неразопакован подарък. Животът всеки ден ни радва с чудесни изненади. За да ги оценим, ни е потребна способността да се учудваме, да си играем на криеница с живота. Никога, абсолютно никога преди не е съществувал този момент, живей за настоящето.

Нищо не е сигурно, ако следва зова на авантюрата. Корабът в пристанището се съхранява, но не плава. Затова тези места, където се оставят плавателните съдове, се наричат „гробища“ — в по-добрия случай временен, а не пожизнен пристан.

Да се отрича болката и суровостта на живота, означава да се отрича самият живот. Още от раждането си започваме да умираме. Всеки предмет има своя сянка. Пъпката разтваря кадифената си красота, за да се превърне в роза и с всяка стъпка към нейното разцъфване постепенно угасва първоначалната й красота. Такава е ориста на растенията.

Обикновеното възприятие на всекидневието накъсва фактите. Не може да се улови целостта на космическия танц, необичайната форма, с която си служи животът, за да оркестрира във величествена симфония всички малки, привидно отделени музикални инструменти, които я съставят.

С перфекционизъм нищо не се постига.

Не можем да излекуваме света от нещастията, но можем да живеем весело. Когато искаме да разрешим проблемите на вселената, рушим дърво, което не е наше. В края на краищата можем да се мотивираме да подобрим собствения си живот. Смисълът на живота е онзи, който му даваме ние.

Ако семето не умре, няма да поникне растение. Всяка промяна е свързана с кастрене, прекършване, раждане и сбогуване. Възможностите изникват от ядрото на кризата. Трябва да се стабилизират основите, за да се избегне загубата.

Има моменти перли, дни перли, срещи перли, връзки перли. Да умееш да откриеш ценното, е тайната на умението да се плава в морето на живота. Трябва да се научиш да се гмуркаш в дълбините, защото перлите не плуват. Морето не подарява току-така своите съкровища.