Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas sensibles, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Виктория Недева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на чувствителни хора
Преводач: Виктория Недева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: испанска
Излязла от печат: 14.10.2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-156-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10809
История
- —Добавяне
2. По-малките братя
Ако те ни учат на нещо, трябва смирено да ги слушаме.
Има много надменност у нас хората, когато подценяваме нашите домашни любимци, когато се отнасяме към тях сякаш са хаотична енергия, неориентирани импулси, банални примитивни инстинкти, лишени от практически и мисловен проблясък: „Когато кучето се храни, дори стопанинът трябва да стои далеч от него“.
Домашните животни обикновено развиват същите невротични симптоми като своите стопани. Когато преяждат редовно, губят доброто настроение и се разболяват. Когато са завързани, се превръщат в опасни зверове.
От времето на неолита кучето е доброволен роб, първият домашен бозайник.
В гръцката митология го дресира Аполон, ходи на лов с Артемида, верен другар е на Одисей и, е малтретирано от Алкивиад[1], който търсел слава, като го карал да лае с отрязана опашка по пазарите.
На кучето се пада вечната роля на връзка между този свят и владенията на задгробния живот. С лекота общува със същества, невидими за стопаните му.
Добре е да говорим дружелюбно с нашите по-малки братя.
Един приятел лекар ми изпрати, под формата на любезна подкрепа, рецепта с двадесет кучешки съвета с благоприятно, необикновено и профилактично въздействие върху всякакви болести. До такава степен са верни, че клиентите му се разболяват по-рядко и му плащат за това, че са здрави. И така всички са доволни.
Когато по-малките братя ни учат на нещо, трябва смирено да ги слушаме.
„Който иска да опознае гъските… трябва да живее с гъските.“ Лоренц[2] прекарвал дните си, накиснат в някое езеро, за да изучава смирено поведението на привързаност при тези птици. Без самият той да умее да лети, учел дивите осиротели пиленца да летят, като го имитират.
Ако искате да научите от кучетата чудното изкуство как да плавате успешно през живота, следвайте с весело настроение тези здравословни съвети:
• Никога не пропускайте удобен случай да излезете на разходка.
• Почувствайте как свежият въздух и вятърът докосват лицето ви, ей така, просто за удоволствие.
• Ако към вас се приближава някой, когото обичате, изтичайте да го поздравите.
• Когато се налага, бъдете послушен.
• Когато другите навлизат в територията ви, покажете им, че забелязвате това.
• Винаги когато имате възможност, изкарайте една следобедна дрямка и хубаво се протегнете, след като се събудите.
• Скачайте и играйте всеки ден.
• Тичайте с желание и ентусиазъм и спрете, когато вече сте доволен.
• Бъдете предан, винаги.
• Никога не се опитвайте да бъдете това, което не сте.
• Ако това, което искате, е заровено в земята, копайте, докато го намерите.
• Когато някой има лош ден, седнете тихо до него и мило се опитайте да го зарадвате.
• Оставете някой да ви погали.
• Недейте да хапете, когато дори едно изръмжаване може да разреши проблемите.
• Когато времето е хубаво, лягайте по гръб в тревата.
• В горещите дни пийте много вода и си почивайте под някое кичесто дърво.
• Когато сте щастлив, танцувайте и раздвижете цялото си тяло.
• Независимо колко пъти ви смъмрят, не поемайте вина, която нямате, и недейте да се чувствате зле… Веднага изтичайте обратно при приятелите си.
• Радвайте се на обикновеното удоволствие от една разходка.
• И накрая, наслаждавайте се на своя кучешки живот.
Някои приятели казаха, че тези съвети с неизвестен автор всъщност идват от Кан[3]. Не вярвам. По-скоро съм склонен да си мисля, че са написани от един опитен датски лекар, несъмнено някой датски дог[4].
В заключение, едно проучване, наскоро публикувано в „Британското списание по психология“[5], доказва, че самият факт, че човек води със себе си куче, му позволява да се заговаря много по-лесно, отколкото ако се разхожда сам. Внимание, чувствителни и самотни господа и дами.