Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (5)

4. Сложни проблеми

В зависимост от възрастта, обстоятелствата, настроението и знанията си всеки се изправя пред житейските конфликти с различна степен на тревожност и късмет. Винаги проблемът, който е на дневен ред, изглежда най-сложен. Времето обаче прави сериозността на всяка трудност относителна.

Една чувствителна душа сподели с мен историята на своя живот:

Казвам се Еустакио, на година и половина съм и не знам какво означава това. Когато залъгалката ми падне между чаршафите или загубя плюшеното си мече, толкова се отчайвам, че започвам да плача и да ритам, за да ми помогнат мама и татко. Колко тъжно! Сложни проблеми!

Здравей! Аз съм Еустакио, на осем години, обожавам да играя футбол. Миналата седмица получих отлична оценка по математика. Нашите ми купиха топка за професионален футбол, бях най-щастливото дете на земята. Всичко беше прекрасно до днес. Топката ми се спука и майка ми каза, че няма да ми купи друга, защото съм немарлив. Колко тъжно! Това вече наистина са сложни проблеми!

Как си? На петнайсет съм и се казвам Еустакио Рохо. Замисляли ли сте се някога кои сте вие? Защо сте се родили? Какво ще е бъдещето ви? Защо сте такива, а не други? Всъщност, съзнавам, че с толкова съмнения животът става по-труден. Колко ми е тъжно! Това вече наистина са сложни проблеми!

Как си? Казвам се Еустакио и ще стана на великите осемнайсет години. Скъсаха ме на четири изпита и мисля, че с мен е свършено, пълен провал, нищо не става от мен. Не искам дори да се замислям как ще реагират родителите ми, когато разберат. И това не е всичко. Най-много ме тревожи едно момиче, с което се запознах наскоро. Струва ми се, че се влюбих, макар че е малко глупава… Не знам какво да правя, какво да кажа, как да действам. Животът нищо не струва! Как ми се иска отново да съм дете, тогава човек няма проблеми! Толкова съм тъжен! Това вече наистина са сложни проблеми!

Как си? Аз съм счетоводител и се казвам Еустакио Рохо. Фирмата, в която работя, не ми плаща достатъчно. Цял живот учих и… това ли получавам в замяна? Не е възможно! С тази задушаваща криза правителството ни натиска надолу все повече и повече. Вече не съм щастлив, както когато бях юноша. Тогава нямах притеснения, нито отговорности. Имах дом, храна, дрехи и всичко беше пред мен… единственото ми задължение беше училището. Подгответе се за бъдещето, защото е пълно със сложни проблеми. Колко тъжно!

Приятно ми е да се запознаем. Аз съм университетски преподавател в икономическия факултет — Еустакио Рохо, глава на семейство. Децата ми са добре, но вече не мога да понасям жена си, тя вече не е онази девойка, с която се запознах преди осемнайсет години. Благословени години! Строиш въздушни замъци, мечтаеш да си милионер, известен… така беше, когато бях в университета и светът беше в краката ми. Сега всичко е различно — животът е труден. Чувствам тъга, защото не е по силите ми да променя света. Това вече наистина са сложни проблеми!

Виж ти! Вече съм дядо! Внукът ми се казва Еустакио, също като мен. Радва се на добро здраве, какъв късмет! Ако и при мен беше така, щях да съм най-щастливият човек на Земята, щях да правя толкова неща, които сега не мога… Щях да се разхождам в парка, под ръка с тази прекрасна жена, с която съм вече петдесет години, щях да играя с внука си на топка, щях да пътувам от време на време с парите, които успях да спестя и които сега се стопяват за лекарства.

Колко жалко, че животът е толкова тъжен и пълен с проблеми!

Какво става? Не знам къде съм! Виждам само една светлина в далечината, на края на пътя. Неотдавна умрях, но всъщност, дори мъртъв, продължавам да съм в съзнание. Късно си дадох сметка, че животът е по-прост. Всъщност бях мъртъв, когато се оплаквах от всичко и смятах, че животът е страдание. Не мога да разбера защо толкова се притеснявах за една глупава дрънкалка или спукана топка. Какво от това, че ме бяха скъсали на четири изпита? Защо толкова се страхувах от тази жена, която после стана моя съпруга и която можах да оценя чак когато остарях? На кого му пука за правителството? Защо се притеснявах за здравето си, просто бях настинал? Най-важното беше… че бях жив! Имах мечти и надежди! Аз самият си наложих най-лошото наказание за едно човешко същество — да не живея живота си. Късно разбрах, че всъщност няма сложни проблеми.

Тайната е да изживяваш момента интензивно, да използваш пълноценно всеки ден и да бъдеш по-щастлив с това, което вече имаш. Да не осъзнаваш силата на чувствата… това вече наистина е сложен проблем!