Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (46)

45. Фелипе де Сели

Бил англичанин и живял през VIII век. След едно поклонение в Рим се настанил близо до днешния град Вормс^[1]. Живял като отшелник, известен със светостта си и с дарбата си да прави чудеса.

Имал власт върху горските животни. Птиците кацали на раменете му и се хранели от ръката му.

Зайците подскачали около него и ближели краката му.

Кралят често го посещавал, за да разговарят на духовни теми.

Един друг отшелник се присъединил към самотата на неговото уединение от света, за да се молят заедно и да му помага да обработва земята.

Една нощ дошли крадци и откраднали двата вола, които отшелниците използвали за оран.

Крадците се скитали цяла нощ из тъмната гора, без да могат да намерят пътя, който да ги отведе отново в селото. На другата сутрин, уморени от толкова безуспешно бродене, стигнали с воловете точно пред усамотения параклис на отшелниците.

Разкаяни и учудени, се хвърлили в краката на Фелипе, разказали за своето злодеяние и помолили за прошка.

Светецът ги успокоил, нарекъл ги гости и учтиво ги упътил как да се върнат.

Не минало много време и пречистилите се крадци се завърнали с малка група приятели. Всички искали да останат при отшелниците. Тогава Фелипе решил да построи с тях една църква. През вековете хората нарекли издигнатата енорийска църква „Сели“ (килия), в чест на отшелническия параклис на свети Фелипе.

Всеки трети май се празнува нейният храмов празник.

Поука: Винаги е имало много крадци. Липсвали са светци водачи, способни да преобразят грабителите в почтени хора. От висотата на всяка властова позиция или килия.

И винаги с чувствителност.