Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (43)

42. Кратки истории

Много често е хубаво да се погледне Земята през очите на астронома, не на географа. За астронома всяка планета е една точка, а според географа — огромна площ.

 

 

Две дворцови дами започнали спор и си разменили доста обиди. Повикали дука на Роклор^[1], известен посредник, за да помири духовете.

Дукът се поинтересувал:

— Нарекохте ли се грозни?

— Не, господине.

— Тогава няма проблем, заемам се с помирението.

 

 

На сбирка по съседски една госпожа твърдяла, че жената е по-идеална от мъжа, тъй като била последното творение и Господ бил събрал в нея всички липсващи качества.

— Не е съвсем така, уважаема съседке — отвърнал с усмивка един стар свещеник. — Господ е велик архитект и след като е завършил една красива сграда, е поставил на върха й ветропоказател.

 

 

Касиерът на една известна банка отишъл на лекар. Целият му крак бил покрит с рани, но той не се оплаквал.

След като го прегледал, лекарят го попитал как може да понася такава болка мълчаливо, без да гъкне.

Добрият човек отвърнал:

— Знаете ли защо, докторе? В работата ми по цял ден казвам на хората, които искат кредит: „Няма“, „няма“. Ако заохкам „ай“, „ай“^[2], ще се струпа тълпа от искащи и ще ме смаже.

 

 

Кеведо^[3] разказва как някога, искайки да се отърве от един натрапник, който, без да го познава, му изпращал нови и нови поздравителни писма, му отговорил:

„Господине, умрях. Няма да мога да ви отговарям повече.“

Това не стреснало досадния приятел. Със следващата поща Кеведо получил куп негови писма, на чиито пликове пишело:

„За Кеведо, в отвъдното“.

В Ирландия имало един камък, поставен на брега на река, на който било написано следното предупреждение:

„Внимание. Когато водата покрие този камък, е изключително опасно да се минава през реката. Не преминавайте“.

 

 

Веднъж един инспектор по пътищата в графство Кент накарал да поставят стълб със следния надпис:

„Тази пътека води до Хивършам, но ако не можете да прочетете написаното тук, най-добре ще е да продължите по пътя“.

 

 

Говори се, че Александър Велики научил за желанието на един от неговите войници да вземе името му.

Извикал го и казал:

— Значи искаш да носиш името ми! Съгласен съм, но винаги помни в битките, че се казваш Александър.

 

 

В училището за медицински сестри учителят направил изненадващ изпит. Като последен въпрос включил: „Как се казва жената, която чисти тази катедра?“

Като предавали въпросника, някоя от студентките го попитала дали последният въпрос се включва в оценката от изпита.

— Разбира се — отвърнал професорът, — в работата си ще се запознаете с много хора. Всички те са важни. Заслужават вашето внимание. Макар само да ви се усмихват и да ви казват: „Здравейте!“, трябва да знаете името им. А чистачката се казва Ана.

 

 

Един продавач приключил първия си работен ден в магазин за различни стоки. Шефът му го попитал как е минал денят, на което той отвърнал:

— Много добре, имам само една продажба.

— Какво? Само една? Но средният оборот е четиридесет продажби на ден!

— Да, но беше за триста хиляди долара.

— Триста хиляди долара? Но какво сте продали?

— Ами, вижте… Първо продадох на един клиент една малка кукичка за въдица, една по-голяма и една цветна… Но му казах, че такива хубави кукички заслужават по-добра въдица… Така той си избра една графитена. Взе си стръв и понеже нямаше как да носи в ръце всичко това, си купи един красив кош за риболовни такъми. Тъй като денят беше леко облачен, го предупредих да внимава, че ще вали, затова той се снабди с чифт ботуши, дъждобран и непромокаем комплект. Заговорихме се, че няма фенер, нито радио, така си купи също и тези неща… Попитах го къде лови риба и той сподели, че обича морския риболов. Тогава му показах лодката с изнесен извън борда мотор и той много я хареса, прибави я към покупките си. Когато си тръгваше, малко се притесни: „Но тази лодка ще ми издраска цялата кола!“ Веднага му предложих един лендровър 4X4, който е в промоция. Очарова се. Тъй като щеше да е в лодката, а колата да стои на брега, монтирахме й алармена система от последно поколение, а понеже планираше риболовът да е навътре в морето, реши да си купи и няколко мрежи.

Шефът, донякъде раздразнен, донякъде изненадан, го попитал:

— И всичко това му го продадохте, защото е искал няколко кукички?

— Кукички? Не, човекът беше дошъл да купи дамски превръзки, та тогава му казах: „Вече ти пропадна уикендът… Защо не отидеш за риба?“