Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (42)

41. Желание и познание

Човек трябва да се изправи в един момент от живота си пред две врати. Едната води към света, който може да бъде опознат, тоест показва възможностите на ума. Когато тази врата е отворена, незабавно върху мисълта се спуска дъжд от всичко онова, което може да се научи.

Когато се отвори втората врата, тя разкрива онова, което може да се пожелае истински.

Когато двете врати са широко отворени, човекът се изправя пред всички свои избори.

От по-далечната, тази на познанието, потичат капки дъжд, които попадат върху сърцето и с тях в сърцата на хората идват нови мисли, нови идеи, проекти за осъществяване на цели, разкрасяване на прашните и сухи равнини по земята.

През вратата на желанието влиза чистият въздух на познанието и успокоява ненаситния апетит. Знанието пречиства амбицията и ограничава алчността. Желанието извисява избора, търсенето и постигането на важните неща.

Изпадаме в депресия, ако не събираме кураж да вземем решение за нашия живот, за което знаем, че е крайно необходимо, неотложно.

Тогава попадаме в света на вътрешната парализа, на умората, на абсолютната досада, на посестримата на инертността — бездействието. Блокираме.

Навикът да се подценяваме, ниското самочувствие показват постоянна мъчителна концентрация в малкото наше аз, без да можем да се абстрахираме от него. С вечните отрицателни аргументи („Нищо не може да се направи“, „Няма да стане“, „Няма средства“, „Не“) тялото губи своята жизненост, а съзнанието се оправдава с размисли. Тогава човек нито иска, нито знае. Капсулирането е цялостно.

Двете врати обаче винаги са на разположение, многообещаващи. Желанието без познание предизвиква болка, не е пречистено, то е сляпа сила. Познанието без желание се затваря в себе си, интересува се от личното удоволствие, не се разкрива нито към помощта, нито към състраданието, унищожава чувствителността.