Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (38)

37. Да ходиш

Един град е красив, ако позволява да се разходиш из него, да размишляваш по улиците му, без да бързаш, сякаш отваряш бавно неочакван подарък.

Красотата на разходката е свързана със спокойното темпо, с леността, с която пешеходците се носят по градските улички, без да бързат да стигнат до края, който винаги ги изненадва.

Тогава малките движения стават свещени за настоящия момент, през деня или вечерта, в самота или в компания, със спокойствието, което носят тези мигове на благодарност и откритие, тези късчета свобода, които понякога си позволяваме, за да се наслаждаваме на слънцето, облаците, луната, дъжда или звездите.

Един град е уютен, ако не потиска с натоварения, шумен, забързан трафик. Ако не плаши с насилие, изблици на ярост, неучтиви викове.

Ако не унижава с просяци, гладни деца или скитници.

Заплахата от неконтролирания трафик, скоростен и впечатляващ като унищожителен лъч, води до това, че всяко кръстовище, място за плащане на такса за магистралата или шосе се превръща в напрегната заплаха, бързо посещение в Ада.

Пешеходец означава войник, който ходи пеша, беззащитен човек, без каска, без подкрепяща кавалерия, без предпазен мотор, макар че плаща данъци за поддръжка на пътищата. Счупените тротоарни плочи и дупките заплашват от всички страни.

Както казват добрите лекари, няма по-препоръчителна, пълноценна и благотворна гимнастика от разходката на разстояние от около петдесет преки, с подходящо облекло — без броня, наколенки или преносима аптечка.

Дори безстрашният Хуан де Гарай^[1] не би се осмелил да пресече улицата, която носи неговото име, на кръстовището с „Инхениеро Уерго“^[2], за да достигне до реката — маршрут, обезопасен единствено със светофари, които са неспособни да задържат потока от камиони, автобуси и отчаяни коли.

Булевард „9-и юли“, „най-широкият в света“, не може да бъде пресечен с нормален ход. За тази цел трябва да се тича в оптимално добро физическо състояние — градска авантюра, забранена за възрастните хора, артритно и сърдечно болните и разсеяните.

Буенос Айрес взема всекидневно най-високата такса на света за движение по пътищата — убива. Превръща се в Готъм Сити^[3], създаден за придвижване по въздуха като Батман.

Аристотел говорел, докато се разхождал със своите ученици, бил перипатетичен, тоест преподавал в движение, без усилие.

Един град е достоен за обич, ако предлага възможности за хубави разходки, защото там можеш да живееш весело, не да оцеляваш; да се движиш, не тъжно да се вълнуваш; да разговаряш, не да се смущаваш.

Правото да можеш да се разхождаш спокойно сам или в приятна компания трябва да фигурира сред човешките права.

Дали знаят това политиците, съседите, туристите и шофьорите?