Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (33)

32. Умението да страдаш напразно

Нека хуморът да не ни напуска в прехода между хилядолетията.

Нека самоиронията, спонтанната закачка със самия себе си да изобилства в нашите настоящи и бъдещи отношения, като елиминира тържествеността, с която прикриваме малката или голямата, но винаги дразнеща личностна неувереност.

Нека силата на обикновените неща и любовта да ни освободи от вялата енергия на унинието, негативизма и подозрителността, често срещани и изключително безсмислени.

Спомням си момента, когато написах последната за хилядолетието „Перла на седмицата“^[1].

Всичко може да се преживее носталгично или много радостно. Семката трябва да умре, за да даде своя плод — гората.

Мога да събирам или изваждам моменти от моя живот. Това се корени в едно елементарно умствено и емоционално отношение.

Всеки читател е своеобразен активен създател на посланието, което интерпретира.

Следователно не пощальонът, нито писмото определя ситуацията, а ценността, която приписваме на полученото.

Не количеството храна, която приема организмът, го храни, а избраните хранителни вещества, които организмът абсорбира чрез червата и метаболитните процеси.

Не е достатъчно класическото определение „аз съм аз и онова, което ме заобикаля“, то по-скоро трябва да се допълни на: „аз съм аз, онова, което ме заобикаля, и начинът, по който реагирам на всяка ситуация“.

Всяко нещо има граница, ценен праг на маневри, на творчески възможности. Те произлизат от упражняването на свободата и също така от успеха или неуспеха на поведението.

Там, където се действа без радост, нещата се вършат зле.

Има едно малко вътрешно движение, едно отношение към резултатите, което придава или не придава цвят на реалността.

Възможно е да съществува положително, уверено отношение, което да превърне загубите в победи, а ограниченията в съзидателни възможности, много необходими и изключително редки.

Изкуството да страдаш безсмислено е послание на хумор и самоирония, дълбоко и лично състояние на изразяване.

Не искаме повече да страдаме. Търсим абсолютната сигурност в живота, искаме да останем в рамките на познатото, страхуваме се да остареем и… от страх от бъдещи, нереални нещастия заплащаме в настоящето, в брой, с истинско, но безсмислено страдание, с трагедии, които се разиграват в нашето въображение.

Това, че драконът се вижда на екрана, не означава, че съществува и в реалността.

Само силното съзнание може да стигне до прости и хармонични отговори, които да разрешат конфликтите.

Затова са необходими духовен подход към живота, ценности за развитие, обединяване и простота.

През следващото хилядолетие науката, религията на бъдещето, ще открие:

• съществуването на душата

• пътя на съзнанието след телесния етап

• съществуването на висш извънземен разум

• петото измерение — любовта. Това ще бъде явен факт, светъл, пропиващ, част от магическата същност на живота

• единството на живота

Много малко хора ще усвоят изкуството да страдат безсмислено.

Ще имаме на наше разположение щедри възможности за по-богат, достоен, алтруистичен и изначално весел живот.

И най-смелото човешко въображение в настоящия момент не може да си представи чудните реалности, които предстоят.

Разполагаме с едно хилядолетие, за да изградим света, който заслужаваме. Силата на нашите желания, креативните и единни отговори, които си позволяваме да приемем, винаги ще бъдат основата на всичко.

Раят не се подарява на никого, ако сам не се е осмелил да го построи, макар и само в мечтите си.