Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (31)

30. Съществува ли истинската любов?

Изглежда, нашият емоционален живот е белязан от разминаването. Отново и отново попадаме в социалната пропаст на самотата, разочарованието, болезненото чувство за „нещо прекършено“, унинието и личния провал.

Тогава самотата започва да изглежда нормално състояние и размишленията се въртят около един и същи въпрос: Съществува ли истинската любов?

Единствено живителният огън на любовта е в състояние да породи онова чувство за пълнота, единение и близост, което заличава окончателно всеки белег от преживяна болка, всяко безсмислено страдание.

Получих едно анонимно съобщение, което дава достоверен отговор на този въпрос. За да се появи щастлива ситуация, е нужен отзивчив човек. Само той би могъл да посрещне с радост загубеното душевно здраве.

На болезнения въпрос: Съществува ли истинската любов? един вътрешен глас, съчувствени спокоен, постоянен и чистосърдечен, отговаря:

 

 

Да! Потърси я, не се примирявай, с когото и да е, ти си много ценен и заслужаваш да си щастлив…

Не губи надежда. Господ пази за теб онова, за което най-много си мечтал, не се отказвай от идеалите и мечтите си.

Няма време ли? Вече не си достатъчно млад ли?

Никога не е късно. Не позволявай да се случи така, че заради желанието си да тичаш като другите, да пропуснеш целта си и да страдаш, защото не си съумял да изчакаш да се появи човекът за теб, този, който ще те накара да израснеш като личност, с когото ще създадеш красиво семейство, който ще те разбира и ще ти осигурява мира и спокойствието, от които всички се нуждаем.

Защото, ако един човек не ти дава подкрепата си сега, никога няма да го направи, и когато си дадеш сметка за това, ще бъде твърде късно и може би няма да страдаш само ти, а и твоите деца. Помисли си. Твоите деца заслужават да бъдат щастливи.

Запомни, че не всички цветя растат по едно и също време и порасналата по-рано роза не е нито по-красива, нито най-голямата.

Изчакай твоя момент… той ще дойде.

Господ ще ти даде вярата, надеждата и силите, за да продължиш напред, когато ти се струва, че вече нищо не те интересува.

Никога не преставай да вярваш в себе си. Ако другите не вярват в теб, Господ вярва и не иска да изпреварваш неговите планове, защото си отчаян.

Никога не се предавай и продължавай да търсиш.

Докато вярваш в успеха си, ще имаш силата да опитваш и ще откриеш любовта. Имай вяра, Господ няма да те изостави и ще я намериш. Недей да мислиш, че си загубил, когато плановете и мечтите ти не се осъществяват според твоите желания, не се предавай и продължавай да търсиш.

Всеки път, когато научиш нещо ново за себе си или за живота, постигаш напредък.

Не прави нищо, което да уязви уважението ти към самия себе си.

Удовлетворението от себе си е основата на удовлетворението от живота. Не се утешавай с половинчата любов, потърси истинска любов, която да те изпълва.

Господ няма да те изостави. Само трябва да вземеш правилното решение. Ти знаеш кое е то. Рискувай и потърси любовта на един добър човек. Тя също те търси.

 

 

Рикардо, мъж на около петдесетина години, започнал връзка по телефона с една случайна събеседничка.

След няколко месеца решили да се видят на живо. Той попитал:

— Как ще ви позная?

— Ще нося красива червена роза на пуловера си.

Мъжът пристигнал пръв на срещата, притеснен, молейки се на Господ непознатата да е красива и млада. Изведнъж видял да се приближава към него една изключително красива жена, но тя не носела розата съучастничка.

Няколко метра по-назад забелязал по-възрастна госпожа, поставила на видно място посоченото цвете. Хлад на тръпка на разочарование преминала през тялото му. Приближил се обаче до нея с уважение и се представил:

— Аз съм Рикардо. Радвам се да се запознаем, макар че бих искал да споделя с вас, че си ви представях по-различна.

Госпожата отвърнала:

— Не знам за какво говорите. — И пояснила: — Ако сте се объркали от цветето, което нося, трябва да ви кажа, че не е мое. Даде ми го госпожицата, която мина пред вас преди няколко минути, тя ме помоли: „Сложете си тази роза. Ако един господин се приближи и ви заговори с уважение, кажете му, моля ви, че го чакам в сладкарницата на ъгъла“. Не би искала да задълбочава отношенията си с човек, който обръща внимание само на външната красота.

 

 

Най-хубавият подарък, който можем да направим на любимия човек, е нашата лична себереализация, животът, който си позволяваме да живеем, охолно, в нас самите. Това е задълбочаване на чувствителността.

Не става въпрос да привлечем с оплакванията си някого, с когото да плачем в дует. Любовта, както и радостта, не си губи времето в оплаквания, не пропуска нито една възможност.