Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (28)

27. Разочарованието на душата

Как можем да се отървем от фалшивите монети, които сме събирали?

Кришнамурти^[1] обичал да казва, че духовните водачи изучават нашата суета. „Не търсете убежище във външното, нито във вътрешното; имайте една стая или една къща, или едно семейство, но не позволявайте това да се превърне в скривалище, в спасение от вас самите; само онзи, който умира всеки ден, стои над смъртта.“

Джоузеф Камбъл^[2] разказва, че когато отишъл в Индия, искал да се запознае с истински учител, не желаел да слуша повече празни приказки за Майа^[3] или как трябва да се отречем от света. Имал лична среща с Шри Атмананда^[4] и го попитал: „Ако всичко е брахман^[5], всичко е божествен блясък, как можем да кажем «не» на незнанието или на насилието, или на каквото и да било?“

Отговорът бил: „Вие и аз казваме «да». — И след кратко мълчание мъдрецът добавил: — Но къде се намираме, когато сме между две мисли?“.

Древната мъдрост на Ведите настойчиво повтаря едно просто послание, когато душата постигне състояние сама да изрази своята магическа същност. Шри Атмананда, с когото се запознах в Тривандрум^[6], добавя:

Разумът е този, който мисли и чувства, не аз.

Раждане, растеж, упадък и смърт се отнасят до тялото, не до мен.

Аз не съм тялото. Нямам тяло. Не съм разумът.

Нямам разум. Не съм Творецът. Не съм наслаждаващият се.

Аз съм чисто съзнание, което не познава разочарованието.

Онова, което проблясва точно преди и след всяка мисъл и чувство, съм аз.

Това е съзнание без тяло, това е душата.

Душа е също онова, което блести като благословия в дълбокия сън, и също така, когато желаният обект е достигнат.

Светът блести за моята светлина: без мен не е нищо.

В някои много специални случаи душата говори за своето разочарование:

Защо, след като те придружавам от толкова животи, ако съм свидетел на всички твои дни и нощи, защо никога не се обръщаш към мен, не ме гледаш?

Фалшивите монети, които събира нашето малко илюзорно аз, ни заслепяват, превръщат се в тежко съкровище, което затваря и държи в плен магическите способности на нашата божествена същност.

Без светлината на душата нашите егоцентрични страсти са нещо изключително малко или нищо.

Ние сме затворници на нас самите, няма тъмничар, който да пази, ключът на свободата е много близо, но нямаме желание да го видим. В това се корени разочарованието на душата.