Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (27)

26. Нека ви обясня

Колко пъти се опитваме да обясним какво сме преживели, но то остава неразбираемо дори за самите нас. И въпреки това… трябва да изясним, да обосновем обстоятелствата, да ги осъзнаем като свидетели на случилото се. Един приятел ми разказа, че през август 1998 г., в списание „Кворум“ на адвокатската колегия на Мар дел Плата^[1] било публикувано обяснението на един галисийски^[2] зидар към някаква застрахователна компания. Компанията не можела да разбере как се е случил инцидентът, като се има предвид характерът на декларираните телесни увреждания.

Това е истински случай, чийто препис е снет от копие в архива на застрахователната компания.

Случаят е поверен на първоинстанционния съд на Понтеведра^[3].

Многоуважаеми господа,

В отговор на вашето искане за допълнителна информация декларирам:

В първата си декларация за моето участие в събитията съм описал като причина за инцидента: опит да изпълня задачата без чужда помощ във вашето писмо изисквате да направя по-подробно описание на събитията, така че се надявам посочената по-долу информация да осветли окончателно всички неясноти.

Зидар съм от десет години. В деня на инцидента работех, без чужда помощ — изграждах с тухли една стена на шестия етаж на строяща се сграда в този град. След като приключих моята задача, установих, че са останали около двеста и петдесет килограма тухли. Вместо да ги нося до партера на ръце, реших да ги поставя в един варел и да ги сваля с помощни на скрипец, който за щастие беше закрепен на една греда на тавана на шестия етаж. Слязох на партера и завързах варела с въже, и със скрипеца го издигнах до шестия етаж. След това завързах въжето за една от колоните на сградата. Качих се до шестия етаж и натоварих тухлите във варела.

Слязох отново на партера, развързах въжето и го стиснах здраво, така че двеста и десетте килограма тухли да могат да се спуснат плавно (налага се да поясня, че в декларацията ми пред полицията съм осемдесет килограма). Изведнъж краката ми се отделиха от земята и започнах бързо да се издигам нагоре, теглен от въжето. От уплаха загубих ума и дума и инстинктивно се вкопчих още по-здраво във въжето, докато летях на горе с голяма скорост. Някъде около третия етаж се срещнах с варела, който се спускаше със сходна на моята скорост — беше невъзможно да избегна сблъсъка. Мисля, че там получих фрактурата на черепа. Продължих да се мятам, докато пръстите ми не се заплетоха в скрипеца, което доведе до множеството счупвания на пръстите и китката. Към онзи момент от събитията вече бях възвърнал самообладанието си и въпреки болките продължих да стискам въжето. Точно тогава варелът се удари в земята, дъното му се разцепи и всички тухли се разпиляха. Без товара варелът тежеше около двадесет и пет килограма. По силата на най-обикновен физичен закон започнах бързо да се спускам към партера. Приблизително на нивото на третия етаж се разминах с празния издигащ се варел. Почти съм сигурен, че последвалият удар предизвика счупването на глезените и носа. Този сблъсък за щастие намали скоростта на моето падане, така че, когато се приземих върху купчината тухли, си счупих само три ребра. За съжаление, трябва да добавя, че докато лежах върху тухлите с непоносими болки и без да мога да помръдна, и видях над мен варела, отново загубих самообладание и пуснах въжето.

Тъй като варелът тежеше повече от въжето, той се спусна бързо, падна върху краката ми и ми счупи двата големи пищяла.

С надеждата, че съм изяснил окончателно причините и развоя на събитията, ви пожелавам приятен ден.