Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (24)

23. Свещеният смях

Попитали един изключително весел човек какво притежава, че е в такова прекрасно настроение. Той отвърнал непринудено: „Себе си, какво повече?“ Радостта не пропуска възможност да се изяви.

Някой може ли да си представи тъжен Рай?

От радост пеят сутрешните звезди; радостта събужда мечтите и хармонията. За радост в нашите сърца говори Господ: „Нека ядем и се веселим“, казва Лука в глава 15.

В някои църкви в Съединените щати и Канада на неделните служби се призовава към веселие. Движението е наречено „Holy laughter“ — „Свещен смях“.

Вярващите твърдят, че избухването в смях е променило съществено живота им, че изпадат в духовен транс, освобождават се от страха и напрежението.

Заразителната радост е достигнала до Съединените щати с помощта на южноафриканския свещеник Родни Хауърд Браун. Тези експанзивни и освобождаващи церемонии се изпълняват и в Торонто, Канада. Всеки следобед и две недели в месеца църквата „Винярд“, която се намира до летището, организира духовни семинари, водени от отец Джон Арнот, които завършват неизменно със сълзи от всеобща радост.

Много от присъстващите падат за земята, заливайки се от смях. Други, по-отдадени на чувството, достигат дори до припадък.

И всичко е организирано в църквата, за да не бъде наранен някой и да не възникне сериозен проблем.

За тази цел пастор Джон Арнот разполага с четиридесет и пет сътрудници мисионери, осемдесет служители и бюджет от шест милиона долара. Ирминтраут Хост, изследовател на този вековен и същевременно съвременен феномен, твърди, че във Великобритания повече от две хиляди енории практикуват „Holy laughter“.

Движението е породило и сериозни критики. Ханк Ханеграф от влиятелния Християнски научен център в Ървайн, Калифорния, смята, че става въпрос за „хипноза и внушение“ и че практиките в Торонто могат да доведат до зараждането на окултни ритуали. Освен това братството на църква „Винярд“ в Анахайм, Калифорния, е отлъчило своя филиал в Торонто за тези „деградиращи“ практики, които нарушават нормите.

В Корана е написано, че Раят принадлежи на човека и кара себеподобните му да се смеят.

Радостта е другото име на нашата истинска същност. Нещо добро само по себе си.

Чуден празник на радостта се е преживявал на Велика събота по време на службата в нашите католически църкви. Камбаните, песнопенията и органът, тамянът и цветята съпровождали движението, с което се отдръпвали виолетовите завеси, закриващи главния олтар. С това се провъзгласявало възкресението на Христос, новата енергия на силата на духа, истинско пречистване в свещена радост.

За съжаление, този ритуал изчезнал с времето и вече нямаме такова честване на Велика събота.

Радостта е състояние на екстаз, характерно за вярващите, магнит, който гарантира, че всичко е в добри ръце, и това е повод за постоянно споделено ликуване.

Навява тъга липсата на очакване на празничните камбани на Велика събота от щастливото детство.

Ритуалът бе както наситен, така и сдържан, с фина чувствителност.