Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas sensibles, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Виктория Недева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на чувствителни хора
Преводач: Виктория Недева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: испанска
Излязла от печат: 14.10.2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-156-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10809
История
- —Добавяне
19. Да почувстваш вкуса
На всяка крачка, през целия път. Във всеки момент, през целия живот. С всеки щрих, от цялото си сърце.
Да вкусиш, означава да си способен да почувстваш и извлечеш вкуса, есенцията.
Забързаният човек не е в състояние да се наслади на красотата на настоящия момент. Пресяда му от безпокойство, не може да получи полезните вещества от всеки един момент. Насочен е към утрешния ден, преследва някаква илюзорна мечта, защото не може да избяга от празнотата вътре в себе си, от отчаянието да се срещне със собствената самота.
Не е хубаво да изядеш набързо вкусно ястие. Трябва да се научиш да чувстваш вкуса на залъка, водата, виното и кафето. Също така — на приятелството, компанията, утрото и любовта.
Един приятел от Трес Аройос[1] ми изпрати подходяща рецепта по този въпрос. Той е лекар, препоръчва я и я прилага.
В нея е написано следното:
Танцувай бавно.
Виждал ли си как играят?
Заслушвал ли си се в плющенето на дъжда по земята?
Гонил ли си някога пърхаща пеперуда?
Гледал ли си как залязва слънцето и как се спуска нощта?
По-добре се спри.
Не танцувай толкова бързо.
Времето е кратко.
Музиката няма да продължи дълго.
Някога казвал ли си на детето си: „Ще го направим утре“, а апатията не ти е позволявала да забележиш разочарованието му?
Някога бил ли си нетактичен?
Случвало ли ти се е да умре твой приятел, на когото все не си намирал време да се обадиш с едно „Здравей“?
По-добре се спри.
Не танцувай толкова бързо.
Времето е кратко.
Музиката няма да продължи дълго.
Когато бързаш твърде много, за да стигнеш някъде, губиш половината от удоволствието от пътя си до там.
Когато се притесняваш и бързаш през деня…
Все едно си изхвърлил на боклука ван подарък.
Животът не е надпревара, живей на малко по-бавни обороти, слушай музиката, преди да свърши песента.
Научи се вкусваш, да почувстваш вкуса.
— Жена ми има два различни бюста.
— Тези пластични хирурзи са истински убийци!
— Не, единият е на Наполеон, а другият на Моцарт.