Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (2)

1. Къде е Буда?

Буда е висше състояние на съзнанието, духовна, вътрешна, индивидуална връзка, която носи облекчение на всяка болка.

За някои хора Буда е просто исторически персонаж, мъдър брамин с неспокоен дух, вдъхновител на обществено движение, което издига като ценност познанието и освобождението от страдалческия цикъл на преражданията.

За други Буда е състояние на блаженство, уникален дар, най-извисеният стремеж на търсещия вярващ. За най-отдадените адепти на свещеното Буда е екстаз, полет отвъд щастието, ликуващо единство на бликаща радост, което възниква от дълбокото познаване на нашата божествена същност. Понятието не е свързано с човек от плът и кръв.

Няколко будистки монаси излезли от манастира си, за да посетят един мъдрец, който според предаваните от уста на уста легенди, бил пряк потомък на Сидхарта^[1].

Един въпрос ги изпълвал с нетърпение и едновременно ги ентусиазирал. Веднага щом били приети от известния учител, те го попитали това, което ги вълнувало:

— Къде е Буда?

— В манастира, дегизиран и приземен — отвърнал просветеният с бързината на мълния. И с това сложил край на срещата.

Монасите се спогледали мълчаливо с почуда, сякаш изведнъж били разкрили истинска вселенска конспирация.

Изучавали се с поглед внимателно, питайки се безмълвно помежду си, настойчиво…

— Моля ви — казал най-младият, — ако някой от вас е Буда, нека не отрича това повече, искам да знам.

— Може би е Игор, хлебарят, той е изключително мълчалив и странен човек — обадил се друг, с посребрени коси.

— Според мен е градинарят, винаги е усмихнат, а разсъжденията му са толкова красиви и точни — намесил се монахът, който отговарял за библиотеката.

Всъщност оттогава монасите започнали да се отнасят помежду си с голямо уважение, тъй като всеки от тях можело да е самият Буда, под прикритие.

Взаимната почит породила небивала промяна в монашеския живот. Той станал свещен, уникален.

Вярващите, които минавали покрай манастира, усещали духовния климат на братството, сякаш самият Буда живеел там.

Монасите престанали да посещават различни духовни водачи, тъй като сред тях живеел самият Буда.

Историята разказва, че всички, без изключение, се потопили в светлината на така ценното взаимно разбирателство.

Станали част от светлината, възвисили се благодарение на градивната сила на съвършеното съжителство, която се поражда винаги когато е налице изпълнената с уважение чувствителност спрямо другия и себе си.

— Къде е Буда?

В твоя дом, на работното място, в ателието, на всеки ъгъл, прикрит, много чувствителен. Понякога прилича на злосторник или неприятел…