Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (16)

15. Да не липсва братската прегръдка

Има хора, които твърдят, че обичат силно, но потискат любимия, не показват любовта си. Други не са влюбени, но раздават любов, закрила, уважение, загриженост.

Някога, на едно събрание, животните решили да прекратят всички форми на агресия и насилие в животинския свят на планетата.

Най-ентусиазирана била мечката, която викала убедено: „Да не липсва братската прегръдка, братя; топла, сближаваща прегръдка…“ Малко живи същества са оцелели след сърдечността на мечката — притежателка на може би най-мощните бицепси. Всъщност ласките й са толкова груби, че смазват онзи, към когото са отправени, какъвто беше случаят с нещастния персонаж от книгата на Стайнбек „За мишките и хората“.

Сред политиците също изобилстват примери за смъртоносна сърдечност. Една реч може да нарани повече от физически удар. Обидната дума, недоверчивият коментар, клеветата са способни да разрушат реалността с жестокост въпреки изказаното намерение: „Не искам да обиждам никого“ или „С цялото уважение, което изпитвам към вас, чувствам граждански дълг да обявя публично, че…“

Насаме не би трябвало да се споделя нещо, което не може да бъде заявено публично, нито пък да се говори пред другите това, което да не може да бъде потвърдено на четири очи.

Преди думата да бъде изречена, тя трябва да е загубила способността си да наранява.

В културата на организирано насилие, в която живеем, липсата на обида изглежда като утопична претенция.

И все пак нараняването е лош занаят. Трябва да се пазим от силата на нашите думи.

Имало едно време един жаден лъв, който не можел да се приближи до езерото, за да пие вода. Всеки път, когато отивал там, във водата се появявал друг лъв, който заставал насреща му. Ако се втренчел в него, събратът му правел същото, с не по-малка свирепост. Когато жаждата нараснала прекомерно, до болка, величественият крал на джунглата се запътил към езерото, готов за най-лошото, изгледал заплашително своя съперник в спокойните води и потопил главата си… Опасността изчезнала в момента, в който се предал, силната жажда била щедро утолена.

Никога не разбрал, че се е борил със самия себе си. За щастие, жаждата е по-силна от страха.

Нека не липсва братската прегръдка, но това не бива да означава да нараниш приятеля от позицията на недоверието на собствената си несигурност. Не бъди нито мечка, нито анаконда.

Ако обичаш, показвай любовта си внимателно. С нежност и чувствителност.