Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cuentos para regalar a personas sensibles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata(2020)

Издание:

Автор: Енрике Марискал

Заглавие: Приказки за подарък на чувствителни хора

Преводач: Виктория Недева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: испански (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: научнопопулярен текст

Националност: испанска

Излязла от печат: 14.10.2010

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-156-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10809

История

  1. —Добавяне

13. Да бъдеш до някого

Просто да си там, да бъдеш до този, който има нужда от теб.

Не е задължително да говориш или да правиш нещо специално.

Важното е да предадеш на другия посланието, че си съпричастен към радостта или мъката, която преживява обичаният човек.

Ценното е винаги да се уважава желанието, изказано или мълчаливо, скрито или видимо, за компания или за самота.

Да бъдеш до някого означава да усетиш интуитивно, че нещо му липсва; означава да се грижиш, да защитаваш, без да пречиш или нараняваш.

Това е задача на приятелите, на любимите хора, на онези, които се поддържат взаимно, съпреживявайки чувствата на другия.

Това е вярна служба, в която често постигат успех нашите домашни любимци: кучета, котки или канарчета.

Това е контакт, свързан по-скоро с невидимите чувства, отколкото с осезаемата физическа близост.

Можеш да бъдеш до някого, но отделен с преграда. Също така е възможно да сте свързани, въпреки разстоянието, с близостта на сърцата. Чувствата преминават през границите, създадени от търговията и политиката.

Да бъдеш до някого не е стена, а мост, връзка на душите.

Има стъклени стени, невидими, които не позволяват единение на чувствата, а задушават щедрата и спонтанна поява на състраданието.

Има близост, която потиска и отчуждава много повече от самотата.

„А какво да му кажа?“, попитал един човек, притеснен за собствените си емоции, породени от страданието на негов познат.

„Не казвай нищо, абсолютно нищо“, отвърнала чувствителността.

Важното е да си там в точния момент. Може би няма нищо по-хубаво от красноречието на мълчанието.

При определени обстоятелства единственото, което постигат думите, е да няма комуникация.

„Замълчи, моля те, искам да съм с теб“, рекъл поетът, който имал нужда от човек до себе си.

Целта на тази книга е да открие възможности за съзидателни срещи. Да породи стимули за размисъл у разсъждаващия читател. Да подеме диалог за духовно извисяване, ненатрапчив, който да позволи на читателя да чува естествения ритъм на живота и да бъде до някого в неговите непредвидени действия с хармония, интелигентност и чувствителност.