Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (13)

12. Говори кратко

Много често това е сбогуване с надежда за нова среща, кратък учтив поздрав, опит за абстрактно общуване с ограничена отговорност. В други случаи надгробните надписи са обобщение на един живот, отпечатан в спомена, ориентираща гробищна хроника, покана за склонния към размисъл читател да се възползва от възможностите, които предоставя пред него изключителният факт, че е жив.

Може би е добре да си припомним някои надгробни послания, източници на ново вдъхновение:

Тук почива поетът Висенте Уидобро^[1].

Отворете гроба му — под него се вижда морето.

Нищо не донесохме със себе си, нищо не отнасяме, нищо не губим.

(Монти Пайтън, в „Животът на Браян“^[2])

Тук е Молиер, кралят на актьорите.

Сега играе ролята на мъртвец.

И всъщност се справя много добре.

В едно английско гробище на разрушен от бомбардировките безименен гроб било открито следното предупреждение:

Дори цялата тъмнина на света

не може да загаси светлината

на една малка свещичка.

Някои надгробни надписи са съхранили хумора и иронията като безсмъртни универсални ценности:

Здравейте!

(Учтивостта преди всичко.)

Тук почива Милко Джоунс и там, и тук, и там…

Милко се беше посветил от години,

наред с други неща,

на събирането на оригинални

надгробни послания.

Ще умрат онези, които никога не изненадаха неясното блуждаене на тази налудна страст.

На гроба на Нютон в Уестминстърското абатство може да бъде прочетена създадената от него формула на бинома (a+b)ⁿ =

Тук почива сър Исак Нютон, рицар, който с почти неземна сила на ума е разкрил пръв, като блестящ математик, движенията и орбитите на планетите, траекториите на кометите, приливите и отливите на океана.

Изследвал е задълбочено различното пречупване на светлината и свойствата на цветовете, които се получават вследствие от това.

Трудолюбив, проницателен и предан тълкувател на природата, древността и свещените книги, той защитавал в своята философия славата на Всевишния и демонстрирал със своя начин на живот колко разбираеми всъщност са принципите на Евангелието.

Бъдете благодарни, смъртни люде, на човека, който е живял толкова възвишено, като апотеоз на човешката раса.

Роден на 25 декември 1642 г., умира на 20 март 1727 г.

Говори се, че над тленните останки на Архимед (287–212 пр.н.е.) единствен епитаф била гравюрата на една сфера, вписана в цилиндър, по подобие на известната му демонстрация.

Мъдреците на хасидизма^[3] разказват за един човек, който бил толкова добър, честен и скромен, че оставил след себе си света точно такъв, какъвто го бил заварил. Не го усложнил допълнително с илюзиите си от последния час.

На своята надгробна плоча Бенджамин Франклин (1706–1790) заявил, че ще бъде преиздаден с корекции, в духа на своите вярвания за прераждането.

Нале Рохло^[4] посочва:

Не пишете на надгробната ми плоча моето име,

нито датите на моя живот,

нито благочестива фраза за спасение

на литературната ми памет.

Да не се усложняват чуждите думи

с объркването, създадено от моите.

Времето да заличи и тишината да отмие

несигурния свят, който живееше

в моя глас.

Ако съществува Господ, който ме обича,

както предполагам, аз,

който толкова много съм лъгал от незнание,

искам да очаквам вечността,

спящ под безсловесен мрамор.

А при друг случай пише епитаф за един поет:

Не му липсваха извинения,

за да бъде беден и смел.

Умееше да живее ясно.

Обичам любовта му към музите.

Почива тук така, както и живя —

в достойна самота.

Славата му се събира в една роза,

която никой не му донесе.

Вече има надгробни послания и на Луната.

Изглежда, че на човека от XXI век не му е достатъчно пространството нито да живее, нито да умре.