Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (12)

11. Най-великото дело в живота

За някои хора най-трудната професия в живота е бащинството. Марио Бунге^[1] развива тази идея в своя скорошна статия. Посочва как някои успешни професионалисти са се оказали впоследствие далеч не толкова примерни родители по отношение на основните аспекти на съвместния живот и грижата за семейството.

Възможно е да откриеш най-великото дело в живота в друга реализация, много лична, непреходна, независимо дали е свързана с деца. В общи линии никой не си представя, че един ден ще остарее и ще зависи от другите. Докато човек е млад, рядко се замисля, че някога може да загуби възможности и умения.

Когато му дойде времето обаче и ако получим дара на дълголетието, за всички нас ще настъпи моментът на деградацията, на физическите ограничения, а понякога включително и на мърморенето.

Затова са изпълнени с мъдрост наблюденията на отец Фернандо Г. Гутиерес, който от гледна точка на религията споделя: „Запознах се в Япония с един немски мисионер в разцвета на силите си, който молеше Господ да го дари с най-великото дело в живота — умението да остаряваме“.

Когато вече станал ректор на един голям университет в Токио и след това енорийски свещеник на най-голямата католическа църква в японската столица, написал тези съвети, открити след смъртта му:

Кое е най-великото дело в живота? Да остарееш с весело сърце, да си почиваш, когато трябва да се работи, да изпитваш надежда, когато си изкушен от отчаянието, да живееш спокоен и смирен, носейки собствения си кръст.

Не завиждайте на младите, когато ги виждате да следват Божия път, изпълнени със сили.

Вместо да работите за хората, кротко се оставете другите да се грижат за вас.

Когато вече нямате сили и не можете да бъдете в помощ на другите, продължавайте да сте учтиви и мили.

Помогнете на остарялото си сърце да заблести отново, за да отиде в истинския си дом.

Разкачвайте една по една веригите, които ви свързват с този свят. Това наистина е работа за велики хора.

Когато не можете да продължите, приемете това смирено. Това е най-доброто, което можем да направим и което Господ е отредил за нас накрая.

Това е молитвата — когато ръцете не могат вече да правят нищо, могат поне да се сключат в молитва.

И когато всичко вече е приключило, в смъртния час ще се чуе: „Ела, приятелю, аз никога няма да те изоставя!“

Така си заслужава човек да остарее. Така зрелите години са пълноценни, без онази безполезна празнота, възникваща при хората, които не умеят да остаряват.

Този мисионер се помолил за това навреме и накрая завършил най-великото дело в живота си.

Хората остаряват постепенно, по начина, по който са живели.

Където е имало огън, остава гореща пепел.

Най-великото дело продължава да се състои, както посочва известният стих, в това „да живееш така, че да продължиш да си жив и след смъртта“.

Чувствителното сърце допринася за това.