Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas sensibles, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Виктория Недева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на чувствителни хора
Преводач: Виктория Недева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: испанска
Излязла от печат: 14.10.2010
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-156-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10809
История
- —Добавяне
9. Избор
Когато забележим ясно опасността, започваме да действаме. Ако сме объркани, обикновено не правим нищо, колебаем се, опитваме се да избегнем решението. Но редовното отлагане също е житейски избор.
Действията винаги са свързани със сравнително устойчиви мисловни модели, чрез които повтаряме един и същи стил, когато трябва да направим избор.
Народната мъдрост гласи, че ако човек е от преуспяващия тип, когато допусне някаква грешка, си я признава.
Обратното, в подобна ситуация неудачникът се извинява с категоричното: „Не съм виновен“.
Преуспяващият работи здраво и винаги има повече свободно време. Неудачникът е твърде зает, за да се погрижи за важните и необходими неща.
Преуспяващият се изправя срещу проблема, който го притеснява, и го преодолява, активен е. Неудачникът постоянно заобикаля трудностите, небрежен е.
Първият се обвързва с целта, съсредоточава силите си в нея. Вторият само обещава, не полага усилия да постигне нещо, а говори за неосъществените си намерения.
Преуспяващият обикновено казва: „Постигнах успех, но не колкото ми се иска“, докато неудачникът заявява: „Не съм се провалил, колкото други хора“.
Преуспяващият слуша, разбира и отговаря с готовност. Неудачникът чака да дойде неговия ред да говори и не коментира онова, което казват другите.
Преуспяващият уважава хората, които го превъзхождат, и се опитва да се учи от тях. Неудачникът изпитва неприязън към тях и по всякакъв начин се опитва да открие някои техни несъвършенства, за да ги дискредитира.
Преуспяващият се чувства отговорен не само за работата си, но и за всички житейски взаимоотношения. Неудачникът се свива в защитна позиция: „Аз само си върша работата!“
Преуспяващият посочва: „Сигурно има и по-добър начин да се направи това“. Неудачникът уверява: „Това е най-добрият начин. Няма по-добър“.
При толкова възможности за избор ми хрумва един въпрос: какво се опитваме да спечелим и какво можем да загубим?
Отговорът се крие в разсъжденията на всеки читател.
Може би е полезно да добавя, че преуспяващият би споделил това послание със своите приятели.
Неудачникът обаче би запазил тази приказка за себе си. Не би я обсъждал с никого, за да не я загуби. Той не учи своята чувствителност да се радва на споделянето. Не трепти от енергия.