Енрике Марискал
Приказки за подарък на чувствителни хора (1)

Предговор

Живеем в общество, което поощрява стремежа към превъзходство и предимството на свитите юмруци. Последиците от това недоверие и отчуждение пък пораждат изпразнено от съдържание потискащо общуване.

Чувството за самота и отегчение се среща все по-често в големите градове, а същевременно съвременният свят продължава да призовава гръмко към революция на чувствителността. Към нея се присъединяваме с тази книга.

Във всяка ръка живее единствена по рода си приказка. Действието се развива в пет глави, които разказват за скрито съкровище, което обаче може да бъде намерено.

Картата, която ви води, е нарисувана точно върху разтворената длан. Свитият юмрук скрива от погледа точния път. За да откриете ценните неочаквани находки, трябва да отворите широко вратите на мислите и чувствата си.

Когато една чувствителна ръка се разтваря, тя лекува и без да докосва, възбужда еротика с нежен допир, празнува радостта от живота с поздрав отдалеч, ръкопляска, когато сърцето пее, и мълчаливо помага на загубилия надежда да сдържа мъката в себе си.

Упълномощена е да се свърже пълноценно с живота, да отвори канали на възприятието, които разкриват пътя към разбирането.

Ценна е като интелигентността и оригиналността, свързана е с въображението, никога не се повтаря, всяка минута открива нещо ново.

Една приказка приятно привлича вниманието, подканя към размисъл. Съучастническо помирение за диалога, тя предизвиква смях, внушава, подбужда, провокира.

Ако човек си позволява подобен подарък за себе си, с всички тези особености, прави го, защото така се потапя отвъд ревнивата мнителност, в която често се заплита малкото, вечно изискващо его.

Ако някой реши да подари на друг човек толкова значимо послание, прави го, защото чувства дълбоко в душата си потребност да изрази благодарност, обич, приятелство, желание да сподели намерените съкровища и да посочи с щедрата си ръка пътя към откритостта и усъвършенстването.