Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ophiuchi Hotline, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ГОРЕЩА ЛИНИЯ ОФИУЧИ. 1995. Изд. Камея, София / Изд. Орфия, София. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No.5. Роман. Превод: [от англ.] Любомир Спиров [The Ophiuchi Hotline / John VARLEY]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 256. Цена: 110.00 лв. (1.50 лв.). ISBN: 954-8340-21-4 (Камея) (грешен). ISBN: 954-8340-21-6 (Камея) (поправен).

История

  1. —Добавяне на анотация
  2. —Добавяне

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Можехме да стигнем Посейдон за много по-кратко време. Дори ако влачехме на буксир цялата ми спасителна капсула от Пръстените на Сатурн с помощта на космическия влекач, който Катей беше откраднал. Космолетът бе извънредно мощен. Бе пригоден да тласка микроскопични черни дупки с минимум енергия.

Забавихме се, защото трябваше да приближим целта в определено време и под точно изчислен ъгъл. Възпрепятствуваха ни взаимното местоположение на Юпитер и Сатурн в момента на старта ни, високата орбиталната скорост на Посейдон и въртенето около оста му.

Никога не се бях замисляла как да нарека скалата, в която бях скрила моята капсула. Когато доближихме съвсем астероида и угасихме двигателите, Катей предложи да я назовем „Отмъщение“!

* * *

Космическият влекач застина на петдесеткилометрова стационарна орбита над астероида Посейдон. През илюминатора се виждаше с просто око малко, сивкаво парче скала. На екрана на локатора, обаче, се открояваха повече подробности. Различаваха се тъмна, неравна повърхност и неголям купол, в който бушуваха адски сини пламъци.

Лило си спомни последния път, когато видя Парамитър-Солстис. Помоли ги да я придружат, въпреки че това бе немислимо. От една страна възнамеряваше да напусне пределите на Слънчевата система, а от друга — ако двамата с Катей успееха да осъществят замисъла си, нямаше да има време да оставят симбионтките на безопасно място. Съжали, че жителките на Пръстените нямаше да присъствуват на пускането в действие на техния план.

„Дано успеем!“ — самоуспокои се и преглътна нервно.

* * *

— Текат последните десет секунди! — предупреди възбудено Лило.

Беше се вързала с жици към компютъра и следеше действията му чрез камерите на „Отмъщение“. Навигационната компютърна програма измени леко курса. Корабът потръпна от краткото запалване на помощните реактивни двигатели. Приближаваха целта с шеметна скорост, което Лило почувствува само благодарение на осъществяваната си мозъчна връзка с бордовия хардуеър. Екранът светна яркосребристо и угасна поради повреда на фотокамерите от страхотния удар.

— Улучихме! — каза спокойно и извади куплунга на компютъра от контакта на главата си.

При последната маневра хвърлиха спасителната капсула „Отмъщение“ във формирания от нулевото поле купол, задържащ черната дупка. За части от секундата цялата скала се превърна в лава, горещи газове и плазма. Последва експлозия.

Едновременно с взрива черната дупка започна да поглъща разтопената скална субстанция. Относителната разлика на гравитационното привличане причини свиването и разпадането на материята, намираща се най-близко до центъра на черния микрообект, и започна да я въвлича в бездънната си яма, като компресираше веществото, при което се отделяше енергия. Подир първоначалния разпад останалото вещество също изпита огромната сила на привличането, но и част бе изблъскана извън видимия хоризонт под въздействието на налягане, създадено от атомните реакции. Бързото изхвърляне на материя предизвика експлозия и деветдесет процента от масата на „Отмъщение“ излетя вън от пределите на гравитационната орбита на Посейдон. Остатъкът претърпя нов цикъл свиване и разпадане.

Нулевото поле с форма на полусфера остана незасегнато. Бе предвидено да издържа при всякакви ситуации, които човешката раса можеше да предизвика. Ето защо реактивната тяга, създадена от изхвърлянето на „Отмъщение“ извън орбита, разтресе цялата огромна маса на астероида, без да нанесе други видими щети.

Лило съсредоточи вниманието си върху генераторите, формиращи електромагнитното поле. Единственото слабо място в плана на Парамитър-Солстис бяха именно тези устройства. Те удържаха въздействието на черната дупка. Не бе известно дали щяха да издържат на натоварването, причинено от внезапното ускорение вследствие на експлозията. Ако генераторите се повредеха, черната дупка щеше да започне да потъва навътре в Посейдон, поглъщайки всички съоръжения под нея. В такъв случай бяха се подготвили да опитат да уловят микродупката от другата страна на астероида.

— Не виждам раздвижване, а ти? — запита Лило.

— И аз. Изглежда, генераторите издържаха!

През няколко секунди последваха още, по-малки експлозии. Разтопените останки от скалата се свиха до размери, при които ядрената реакция започна да протича в равновесие. В синия електромагнитен купол сега грееше гореща, бяла звезда с диаметър около метър и по-ярка от Слънцето.

— Нека позачудим астрономите с новия природен феномен! — пошегува се генетичката и включи радиото. — Чувате ли ме там, долу? Ей, Вафа, слушаш ли ме?

За известно време не дойде никакъв отговор и тя повтори няколко пъти повикването. След малко долетя мъжки глас.

— Кой е там?

— Тук е Лило! Идвам от света на мъртвите! С мен е Катей! Върнахме се с вашия кораб и ви донесохме подарък! Надявам се, преди малко почувствувахте изненадата! Има ли ранени?

— Не зная! — Гласът на Вафа звучеше раздразнено.

Тя потръпна. Бе първият й контакт с мъж-войник. Разбра, че охранникът не го бе грижа за затворниците.

— Какво смяташ да постигнеш, между впрочем? Знаеш, че не можеш да ни убиеш, каквото и да предприемеш! В най-добрия случай би затрупала неколцина от нас, което вече се е случвало, но нашите скафандри ще ни защитят, докато някой ни се притече на помощ. А ние си помагаме един-друг! — Гласът звучеше властно като на човек, свикнал да му се подчиняват.

Все пак долавяше се и нотка на несигурност.

— Много добре знае, че не си глупава! — ободри я Катей. — Понякога човек изпада в истерия и недооценява надвисналата опасност!

— Може би си прав! — прошепна Лило. След това каза гласно в микрофона: — Вече променихме орбитата на Посейдон! Свършено е и нищо не можете да направите! Погледнато отгоре бе много атрактивно, уверявам те! Само след няколко минути хората по цялата Слънчева система ще се чудят и маят какво става тук! Сещаш ли се каква ще е развръзката? — От другата страна настъпи продължително мълчание. — Преди прибързано да се консултираш с Туийд, нека ти кажа някои нещица. Планът ни е прост. Всички ще опитат да си обяснят. Ще предположат, че Нашествениците кроят нещо. Наблизо е Юпитер, не забравяй! Няма да посмеят да изпратят кораб, за да проверят. Попитай шефа си дали ще се съгласи с мен! — Отговор не дойде и Лило продължи: — Обръщам вниманието ти на факта, че на наше разположение има мощен радиопредавател. Несъмнено, бившият президент е прекарал не една и две безсънни нощи, разтревожен от мисълта какво ли сме си наумили с учителя! Той вероятно е готов да изпрати веднага ракета в случай на провал тук, на тази база. Чудесно! Но нека го попитаме следното: „Колко време иска да купи от нас?“.

— Обясни ми по-подробно, моля!

— Смятах да го направя. Най-напред ми отговори ти! За колко време можеш да се свържеш с Туийд по радиото, да разговаряте и да получиш отговора му, без да броим деветдесет и шест минути, дължащи се на забавянето на сигнала, вследствие на изминатото голямо разстояние? Не се колебай! Дай ми незабавен отговор! — Катей бе наблегнал на важността именно на този момент.

Според него Вафа не бяха много умни или пък добри лъжци. Затова не трябваше да им се дава достатъчно време за обмисляне. В случая за бунтовниците работеше фактът, че отвориха дума за рутинна дейност, а именно — получаване на заповеди от Туийд.

— Е, аз…

— Отговори веднага! Животът на Туийд зависи от бързата ти реакция! Не ни карай да се съмняваме в твоите думи!

— С него комуникирам, като закодирам моето съобщение и го изпращам с помощта на лазер до сателит, висящ на стационарна орбита над Луната. Там сигналът се ретранслира, за да не бъде засечена посоката му. Поради тази причина забавянето днес ще бъде деветдесет и седем минути. След това връзката става по-бърза. Обикновено не съм чакал повече от три минути за директно свързване с него.

— Много добре! А сега нека направим следната сделка. Катей и аз сме загрижени за съдбата на хората под твоя опека. Съзнаваме, че ако ти заповядат, те ще бъдат убити. Реши ли, Туийд би могъл да издаде такава заповед! — Лило дори и сега не вярваше на подобна възможност, но се довери на Катей, който явно познаваше бившия президент по-добре. — Обърнете внимание на шефа си, че такава алтернатива би била извънредно глупава!

С помощта на нашия мощен предавател възнамеряваме да уведомим обществеността на Осемте свята за всички факти, свързани с Посейдон. Ако властите хванат Туийд, ще го осъдят на „вечна смърт“!

В разговора си с него наблегнете на момента, когато ще започнем радиопредаването. Сега внимавай! Ако постъпи съобразно нашата воля, ще задържим компрометиращата емисия в продължение на един стандартен месец. Очевидно е, че ние също нямаме интерес да правим публично достояние нашето пребиваване на Посейдон, тъй като до един сме вън от закона, в това число и вие, пазачите. Който и да е кораб от Осемте свята, достигнал нашия астероид, ще ни екзекутира незабавно!

Затова нека работим съвместно в посока на нашите взаимни интереси. Нуждаем се от време, също и бившият президент. Но освен това имаме нужда и от гаранции, че хората под нас няма да попаднат в касапница. — Пое дълбоко дъх. — Условията ни са следните: Туийд трябва да издаде заповед до всички Вафа, твои клонинги братя и сестри, да напуснат станцията и да се съберат на открито пространство, отдалечено поне на километър от най-близкия вход. При това — невъоръжени. Преди да излезете, дезактивирайте нулевата бариера, препречваща достъпа до спалните ви помещения. Найоби и Виджей ще влязат там и ще се убедят със собствените си очи, че вътре не се е скрил никой…

— Току-що научих, че Виджей е в неизвестност — пресече я мъжът. — Повидимому е затрупан по време на ядрените експлозии. Налице е само Найоби.

— Е, добре. След като тя влезе във вашите стаи и види, че се отдалечавате от станцията, ще ни уведоми. Тогава ще се приземим и ще ви вземем като заложници. По-нататък Туийд трябва да ви заповяда в присъствието на Найоби и още някой, когото тя избере, вие да не наранявате никого сега и за в бъдеще!

В замяна ти и твоите братя и сестри-клонинги ще им бъде разрешено да живеят, при условие че се придържат към получените заповеди. Бившият президент ще разполага с точно един месец да се скрие на Луната и да мине в нелегалност.

— Какви гаранции можем да получим, че вие ще удържите на думата си и няма да ни убиете? — попита Вафа.

За пръв път гласът му прозвуча разтревожено и Катей шляпна весело Лило по рамото. Тя му отвърна с усмивка.

— Очевидно, не можете да бъдете напълно сигурни. Ще ви се наложи да повярвате на обещанието ми. В противен случай, тоест ако нараните затворниците или ако тук дойде кораб от Осемте свята, ви чака сигурна смърт. Разберете, ще излъчим съобщението, само ако ни се наложи. Ако Туийд не приеме нашите условия, което е равносилно хората долу да бъдат избити, ние няма какво да губим. Ето как вие също получавате шанс да оцелеете.

За бившия президент съществува единствена разумна възможност. Разполага точно със сто и петнадесет минути, считано от момента, за да удовлетвори нашия ултиматум. Не чуем ли до това време гласа на Найоби, започваме радиопредаването.

— Вече подготвяме съобщението! — обади се Вафа. — Само един въпрос! Как да разбера, че сте извели Посейдон извън орбитата му? И какви доказателства за това да дам на шефа?

— Хм! Мисля, че не мога да ви докажа, че не блъфирам. Но с това положението не се променя! Предаването в ефира започва след вече сто и четиринадесет минути!

— Много добре! — Последва тишина. — Все пак подозирам, че казваш истината. Почувствувахме страхотен тласък!

Лило приседна назад в креслото си. Чак беше се изпотила. Погледна Катей с надежда да чуе одобрението му.

— Как се справих?

— Никак не бе лошо. — Изглеждаше замислен. Току-що осъзна, че при неблагоприятен развой на събитията двамата бяха обречени. Освен това там, долу се намираше и синът му Кас. Не можеше да му помогне. Всичко зависеше от волята на бившия президент. — Какво ще стане, ако Туийд реши събитията не в наша полза? Сега почти съжалявам, че се набъркахме в тази каша, въпреки че инициаторът бях аз! Чувствувам… непосилното бреме на отговорността!

Генетичката се пресегна и леко го докосна. Тя не рискуваше толкова много. Въпреки това разчиташе, че планът им щеше да успее. Първоначалната й антипатия към учителя беше се изпарила, когато започна да мисли еднакво като него и интересите й се преплетоха с неговите. По време на пътуването от Сатурн станаха интимно близки. Зачака с нетърпение да се запознае със сина му, за когото узна, че бил най-добрият приятел на предишното й „аз“. Надяваше се и тя да спечели благоразположението на момчето.

— Не може да се измъкне! — успокои го. — Премислихме всички възможности милион пъти!

— Зная. Опасявам се само да не е приготвил предварително някакъв трик.

— Виж какво. Когато Туийд получи неочакваното съобщение от Вафа, ще разполага с два часа. Ще вземе решение за две минути. Четиридесет и осем минути пътува отговорът му дотук. Следват още толкова, за да може сигналът на нашето радиопредаване да достигне Луната. Той е обществено значима фигура. Полицейските компютри знаят по всяко време местонахождението му, тъй като е потенциален обект на нападение. Ако той се изплъзне бързо от поглед, без да го забележат, компютърната машинария ще започне да го издирва след точно шестдесет секунди.

— Сигурно си е подготвил резервен вариант. Знаел е, че мога да се върна всеки момент с мощен предавател на мое разположение и желание да извадя на показ кирливите му ризи!

— Но е предвидил, че няма да го направиш! Чувствувал се е достатъчно сигурен, защото твоите действия срещу него биха причинили смъртта на сина ти…

Катей се разтресе от вълнение и Лило го погали по раменете. Кабината за управление на полета на космическия влекач бе твърде тясна, дори за да се обърнат с лице един към друг, но тя успя да го целуне по бузата.

— Туийд няма избор! — възкликна Лило. — Ако не приеме нашия ултиматум, ще разполага само с два часа, за да потъне в нелегалност. Но с мащабното търсене, което ще предизвикаме, няма да успее да се скрие!

— Но дори да не приеме условията ни, дали да излъчим радиопредаването? — Катей се мяташе в агония.

Сто и двадесетте минути щяха да протекат мъчително бавно.

Лило не отговори. Вече не контролираха ситуацията. Изгубиха контрол, още когато „Отмъщение“ избухна в пъкъла на черната дупка. Ако до два часа не получеха потвърждение от Найоби, това означаваше, че Посейдон щеше да се превърне в масова гробница.

И тогава нищо не можеше да ги спре да си отмъстят чрез излъчване на радиопредаването.

* * *

Туийд имаше обичай да се мярка често на обществени места в град Кинг, а и това занимание му харесваше. Големият плакат с лика му на булевард „Кларк“ бе любимо място за разходка на повечето от бившите му избиратели. На времето президентът се разхождаше уж безцелно и с приятелска усмивка сред тълпата и потупваше по гърба всички свои доброжелатели.

Но понякога любовта на хората се налагаше да се държи на ръка разстояние. Политикът трябваше да дружи с простолюдието, за спечели всички мандати по време на изборите. Но от друга страна имаше нужда да се движи необезпокоявано. Всеизвестно бе, че шапката му изпълняваше специални функции. Щом я грабнеше в ръка, хората свободно можеха да разговарят с него. Ако я нахлупеше, всички разбираха, че бе зает с общественополезна дейност.

С шапка, смъкната ниско над челото, шефът Туийд изтрополи надолу по централните коридори, подобно на разярен носорог, като разпръскваше сини кълба дим от пурата си.

Вървеше бързо и завиваше зад ъглите с тромавата грациозност на космически влекач на черни дупки. Напредваше неотклонно към безлюдните части на града. В края на глуха отбивка на отдалечен от центъра коридор, той отвори замаскирана от човешки поглед врата, като удостовери самоличността си с натискане на палеца си върху фотоклетка. Влезе в малка стая и залости след себе си. Докосна бутон и помещението започна да се спуска бавно в дълбините на планетата.

Мъжът съблече раираното на черни и сиви ивици сако, шалварестите панталони, кожените обувки и белите гети. Скоро се изправи чисто гол сред купчина от дрехи. Бос се оказа с девет сантиметра по-нисък, но все още можеше да мине за внушителен.

Направи нещо на лицето си и увисналата му долна челюст провисна още повече, падна и той я улови с ръце. Изкуствената тъкан бе топла при допир. До преди малко бе поставена на границата между живата и мъртвата кожа. Хвърли трептящата материя върху облеклото и тя попадна върху цилиндъра му във вид на кюнец, който бе носил в продължение на петдесет години. Шапката се сви по размери.

За миг той остана прав с втренчен в купа поглед и се разтресе от нервен тик.

— Не! — извика тихо. — Това не е краят, а само незначителна пречка!

Облегна се назад на стената и изчака да мине моментната слабост. Зарови лице в ръце и още късове пластмасово месо се откъртиха и паднаха. Накрая вдигна глава. Чувството му за ясна цел бе се възстановило, сега бе съвсем различен човек. Беше се разделил с тридесет години от привидната си възраст, както и с фините бръчки и издатини по лицето си, които го определяха като същество от мъжки пол. Сега бе станал двуполов, голямото му шкембе не можеше да скрие факта, че нямаше полови органи. Две подутини на съответните места на гръдния му кош можеха да принадлежат на жена или много дебел мъж.

Изпъна се. С мокър, плъзгащ звук от тялото му се откъснаха двадесет и пет килограма пластмасово месо и коремът, краката и ръцете му станаха по-тънки. Женският бюст щръкна над плоска коремна част, която не бе виждал в продължение на половин столетие.

Сега Туийд външно приличаше на жена, но внимателен оглед на лабиалните му гънки, скрити под триъгълника на срамните му косми, щеше да разкрие липса на влагалищен отвор. През тялото му не циркулираха никакви хормони, които биха могли да го отклонят от неговата заветна цел. Беше се решил на безполов начин на живот твърде отдавана, но никога не бе съжалявал за избора си. Първата стъпка при придобиването на нова самоличност винаги ставаше козметичната хирургия, стигаща до крайност. Като начало включваше се и промяна на пола. Последното не бе достатъчно, за да заблуди компютрите на контролно-пропускателните пунктове, но бе важна първа стъпка. Направи я за рекордно кратко време, тъй като беше я подготвил отдавна в случай на извънредна ситуация като настоящата.

— … като настоящата… — промърмори.

Отново го обзе слабост. Люшна се и едва не падна на хлъзгавия под. Пластмасовото месо беше се разтворило, също и дрехите. Водата и сивата утайка от разрушаването на органичното вещество потъна във водосточната инсталация, монтирана на пода.

През вътрешния му поглед преминаха като на кинолента годините, когато животрептящият образ на бъдещата освободена и обновена Земя завладя съзнанието му за първи път. Знаеше, че някои го считаха за използвач, който се носеше на гребена на вълната на общественото недоволство, формирана в продължение на векове. Но всъщност бе искрен.

Бе до такава степен предан на избраната кауза, че своя единствен невръстен син отгледа и възпита с инстинкти на убиец, подчиняващ се само на неговите заповеди, независимо от какво естество бяха те. Беше се заровил в продължение на години над древни книги, но в крайна сметка успя да създаде истински войник! Методите, използувани във Военноморските сили на Съединените щати и Съветската Червена армия бяха свършили добра работа, съвместно с лекарствената терапия и поведенческата психология. Вафа не го разочарова. Само дето неговите клонирани братя и сестри представляваха скучна компания!

Предстоеше да избухне скандал, но какво от това! След отсрочката от един месец щеше да излезе на бял свят фактът, че Туийд бе изчезнал. Хората щяха да го дирят, компютърните търсещи програми щяха да затягат обръча около него — най-напред загрижени за неговата безопасност. Въпросите щяха да се нароят, някои негови задкулисни деяния може би щяха да станат явни. Вафа щеше да бъде първият му провал, но щяха да последват и още. На Луната живееха още двама Вафа и нищо на света не можеше да ги спаси от смърт!

Започна да обмисля почти непостижимата цел да се върне към нормален живот и да стане жителка на някой град, регистрирана в архивите на Главния компютър. Не можеше да се появи отново под името на шефа Туийд. Трябваше да се свре между цепнатините на интегралните схеми на неумолимите компютърни мрежи — орисия, на която бе обрекъл до живот шепа осъдени каторжници с единствен шанс да работят като роби за него. Можеше да го постигне. Партийни членове заемаха ключови позиции при повечето от мощните компютри. Но за това трябваха месеци!

— Спънката е преодолима! — ободри се той/ тя.

Но защо направи такъв пропуск? Неговото/ нейното ново лице се намръщи при спомена за фактите. Все още имаше време да отмени заповедта, дадена на Вафа на Посейдон, но то бързо изтичаше. „Лило!“ Бухна юмрук в стената с изкривено от злост лице.

Туийд допускаше, че бе възможно някой от затворниците да се измъкне на свобода. Преди няколко месеца дойде съобщение от Плутон. Бившият президент се раздразни до крайност, но нямаше избор. А сега последва нов удар и то — отново от Лило! Но коя? Учителят Катей беше освободил пилота на космическия влекач и той бе паднал на повърхността на астероида. Бе дал уверения, че нападателят бил сам на борда, когато завзел кораба, а генетичката била паднала или в черната дупка, или на Юпитер. Как бе възкръснала?

Туийд си спомни, че затворничката си бе построила спасителна капсула на Пръстените на Сатурн. Може би тук бе ключът на загадката! Онази Лило сигурно бе умряла…

Стисна комуникатора в ръка, готова да се свърже с радиорелейната станция и да заповяда на Вафа да избие всички. Тази мисъл й доставяше сатанинско удоволствие. Постави палеца си на бутона.

Два часа! Щяха да изминат сто и двадесет минути, за да стигне заповедта й до Посейдон. След още толкова време въстаниците щяха да разтръбят новината за каторжния лагер на астероида в орбитата на Юпитер и полицията щеше да се впусне по дирите на бившия Туийд. Можеше ли да рискува? Беше се подготвила по начин, който Лило и не подозираше. Промяната на пола изменяше телесната миризма, което можеше да обърка властите за три или четири часа.

Но при условие, че никой не тичаше по петите й! Ако дадеше заповедта на Вафа сега, преследването щеше да започне само след два часа! И буквално щяха да дишат във врата й. Потърка палец по бутона, осъществяващ радиовръзката.

Не! Имаше нужда от поне няколко дни, докато излезеше извън обсега на преследвачите си. За четири дни или за два — ако извадеше късмет — щеше да се превърне в дама със съвсем нова самоличност и генеалогично дърво, започващо отпреди седемдесет години и надлежно съхранено в банките данни на компютрите на Луната. Туийд умря, но жената, в която се превърна, жадуваше да отмъсти за него. Мъстта щеше да струва скъпо! Трябваше да се съобразява и мисли в перспектива. Можеше да се появи на публично място чак след две или три години. Щеше да бъде друга личност, но нямаше да отпочне съвсем от нулата. Партията на Свободните Земни жители щеше да просъществува и тя щеше пак да я оглави!

Комуникаторът падна на пода. Вратата на стаята-асансьор се разтвори. Една чисто гола жена излезе и забърза по коридора. Предстояха й важни дела…

* * *

Навалицата бе претъпкала столовата малко над технически допустимото, въпреки това множеството не изглеждаше многолюдно.

На Посейдон липсваха просторни места за срещи. Вафа разпръскваха групи, по-големи от десет човека. Съществуваха огромни мъртви пространства, но нямаше време да бъдат култивирани. Първото събрание се проведе в подобна скална пещера, но на хората не им хареса да стоят непрекъснато с включен нулев скафандър, без да виждат лицата си.

Затова избраха столовата, но тук също бе неудобно. Трябваше да седнат равномерно по периферията на въртящия се цилиндър, така че високоговорителите да звучат точно над главите им. Хората се извъртаха, за да чуят по-добре, и скоро ги заболяха вратовете.

— Обещахте ми две седмици! — оплакваше се Виджей. — Направих най-доброто, на каквото съм способен. Ако ми дадете още четири дни или дори само три, то аз…

— Всички разбираме желанието ти да ни построиш най-добрия ракетен двигател! — сряза го Катей. — Но нали спомена, че настоящата конструкция е годна да функционира задоволително…

— Но гарантирам, че в най-добрия случай ще действува само няколко месеца. След това ще трябва да…

— Послушай ме, без да ме прекъсваш…

— Все още съм облечен с властта на вашите пълномощия, нали?

Лило се сви на стола си още повече. Събранията я отегчаваха. Защо Катей просто не му креснеше да замлъкне и да му определи краен срок за довършителните работи? „Защото е по-добър ръководител от мен!“ — реши тя. Признаваше безспорните му ръководни качества. Даже когато я предложиха за лидер, тя даде отвод. А учителят засега се справяше отлично. Бе успял да прокара всяко решение, което му бе възложено от групата съветници, които всъщност не можеха да го изпълнят без неговата намеса. В крайна сметка извършеното изглеждаше справедливо в очите на всички. Ако той не бе способен водач, то кой ли можеше да бъде!

Лило никога не си бе представяла, че да се накарат осемдесет човека да уеднаквят мисленето си, бе значително по-трудно от победата над Туийд!

Ракетната установка бе готова, независимо от увъртанията на Виджей. Той бе влюбен във фината машинария и съоръжението, което бе сглобил криво-ляво, обиждаше чувството му за съвършенство. Но най-важното бе, че двигателят работеше и можеше да ги изведе извън обсега на евентуална потеря. А това бе критичният момент, както изтъкна убедително Катей още веднъж.

— Туийд знае, че ако сега отстъпим и му дадем още един месец, после ще бъдем съгласни и на още два и така нататък. Няма да спечелим преимущество, ако просто го злепоставим. Зная, че измежду вас има малцина, които лелеят да направим точно това, но ви напомням, че нашето малко общество от поставени извън закона все още не е прескочило трапа. Вие, които мразите Туийд най-много от всички, знаете по-добре от останалите, че ако бившият президент може да ни победи само с предателство, основано на чиста злост, той ще го направи! Ето защо още от самото начало запланувахме да потеглим след не повече от десет дни! Зная, че ви е трудно да удържите решението си… — Чу се хор от одобрителни възгласи. — … но ние току-що започнахме да завоюваме свободата си! След броени часове ще успеем да припалим реактивния двигател и щом веднъж стартираме, нашият шанс за нов живот ще расте с порядъци с всяка изминала минута!

Лило престана да го слуша. Огледа неспокойните лица на събралите се. Не познаваше мнозина, въпреки че повечето проявяваха влудяващия навик да предлагат приятелството си въз основа на своето познанство с мъртвия й клонинг. Усмихна се на Кас, седнал на шестдесет градуса спрямо извивката на вратата. Досега той се оказа един от малкото, които не разчитаха на личните си отношения с предишното й „аз“. Явно, възнамеряваше да изгради връзката им от самото начало. Ако това бе така, то тя щеше да положи усилия да се сближи с него като по-голяма сестра.

Пред нея, притиснати плътно един до друг, седяха жените и мъжете-Вафа. Бяха общо осмина, не чак толкова много, колкото първоначално допускаха, но представляваха сила, с която трябваше да се съобразяват. Деветият от групата им бе загинал при линч, което всеки би определил като първа криза на новото свободно общество. Останалите Вафа, обзети от страх, се залостиха в една стая и се заклеха да се бият до смърт. Наложи се Катей дълго да ги увещава, преди те да посмеят да излязат отново. В крайна сметка спазиха обещанието си и не вдигнаха ръка срещу никого. Оставаше да проверят как щяха да се държат за по-дълъг период от време. Имаше множество пречки. Най-съществената бе, че вече ги считаха за измет на обществото, за което те не възразяваха, щом не ги закачаха. Но щяха да бъдат бреме.

— Сега да чуем новините от комитета по екология! — завърши ораторствуването си Катей. — Криста, би ли докладвала?

Младата жена бе добра познайница на Лило. Двете обиколиха целия Посейдон при подготовката за предстоящия полет на астероида. Бяха посветили много време да отстранят повредите на хидропонните градини, възникнали в резултат на тласъка, с който изведоха Посейдон от орбита. Криста работеше здраво. Бе една от похитените учени, които Туийд бе обрекъл на каторжен живот, тъй като не бе успял да намери човек с необходимите му качества измежду затворниците на Луната. Харесваше я с изключение на празното й любопитство относно дейността, която бе тикнала Лило зад решетките.

— Не бих желала да ви залъгвам с по-солидни гаранции — започна Криста. — Туийд нарочно ни държа в пълна зависимост от месечните доставки с космически кораби. Предполагам, вършил го е с далечна цел. Например, в резултат на предвидливостта му не ни достигат важни микроелементи в малки количества, които са били изхвърлени във вторичните рециклатори. Двете с Лило възстановявахме досега само маловажни системи, но ако скалите на Посейдон не съдържат тези вещества, които да изкопаем, в бъдеще ще се окажем пред нерешими проблеми.

— А какви са перспективите за изграждане на нова хидропонна система? — попита учителят.

— Е, не бих искала да давам твърди уверения, но…

— Ще я направим! — извика нетърпеливо Лило. — Щом трябва, ще се справим! Седни, Криста!

Повечето от докладите продължиха в същия стил. Щетите не бяха отстранени на няколко места, но работата напредваше.

Всеки се оплакваше от липса на време, но накрая всички стигнаха единодушно до мнението, че нищо не пречеше на скорошното им отлитане.

Катей изслуша внимателно всеки един поотделно и закри събранието с удар на председателското си чукче.

— Вие ме избрахте. Облякохте ме с властта да взема решение кога да стартираме. Сега ще упражня тази власт! Потегляме след осемнадесет часа!