Фред Колвин
Превъзходен път (10) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Лекция 5
Изцеление и спасение

На днешната лекция ще говорим за изцелението в контекста на нашето велико спасение. На нашите лекции ние разглеждаме теми, по които християните не са на едно и също мнение. Опитваме се с любов да говорим за различните точки на несъгласие и намерихме, че по много въпроси сме съгласни едни с други.

Всички, мисля, сме съгласни, че болестите и смъртта са дошли като резултат от падението на Адам. Ако не го вярвате, тогава значи не вярвате на Библията. Павел казва съвсем ясно, че „чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха — смъртта и така смъртта премина във всичките хора“ (Рим. 5:12). Не само човешката раса, но и цялото Божие творение е засегнато от грехопадението на човека. Внезапно мъжът и жената разбират, че са голи; внезапно започват да имат проблеми със своята голота. И става така, като че ли в тяхната психика се появява отчуждение. Но не само между тях самите. Отчуждение настъпва също така между тях и Бога. Те са се радвали на общение с Бога, но изведнъж мисълта за среща с Него ги изплашва до смърт. Те се скриват от своя Създател зад Неговото творение и скриват голотата си със смокинови листа. Аз съм живял в Калифорния и там имахме смокиня. Смокините са чудесни, но листата им не са. Те наистина са големи, обаче от тях започва да ви сърби! Това трябва да е била интересна дреха! Точно това е всъщност религията: хората се опитват да покрият голотата си с делата на своите ръце. Това обаче никога не дава добри резултати.

Но това не е бил единственият проблем между човека и неговата собствена личност и между двойката и техния Бог. Грехопадението е също така повода и за първия семеен скандал. Адам казва: „Жената, която ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох“ (Битие 3:12). Какво, мислите, е чувствал към жена си, когато е отговарял пред Бога? Така че има отчуждение и между мъжа и жена му, и в крайна сметка също и между човека и творението. Градината, в която той живеел, раят, сега се е превърнала в Арабската пустиня. Болестите, смъртта и страданието са влезли в нашия свят. Човечеството е било излъгано от дявола и сега дяволът управлява този свят чрез страха от смъртта, чрез фалшивите религии. Вижте, богът на този свят е един религиозен бог. Сатана управлява света чрез страха от смъртта и един от аспектите на неговото владичество са болестите. Мисля, че е много важно да разберем, че не Бог е причина за страданията и болестите, а дяволът. И че Бог в Своя промисъл допуска болести и страдания. Грехопадението на човека е довело до болестите и страданията и ако сега говорим за примирението, то непременно ще трябва да споменем и ефекта на изкуплението върху нашето тяло. Покварата владее в този свят, но изкуплението е обърнало този процес. Нашият заместник е понесъл греховете ни на кръста. Заплатата на греха е смърт и Той е умрял, бил е погребан; но после се е случило нещо забележително: Неговото тяло не се е разложило. Процесът е бил спрян и обърнат, като Неговото мъртво тяло е било възкресено, за да не умре никога вече. Историята взима нов обрат — от смъртта към живота. И ако вие сте вярващи, тогава сте родени отново за една жива надежда.

Ние имаме вечен живот. И когато Господ дойде отново, ще бъдем прославени. Ние се радваме в надеждата за тази слава. Когато Той дойде, тези, които са починали в Христос, ще пеят една триумфална песен: „О, смърт, къде ти е победата?“. А тези, които ще са все още живи при Неговото идване, ще отговорят: „О, смърт, къде ти е жилото?“.

Но какво да кажем за днес, за времето между моето обръщение, новорождението ми за жива надежда и идването на Господ Иисус? Какво да кажем за живота си сега? Какво общо има изкуплението с моето тяло? Греховете ми са простени: аз се радвам, духът ми е съживен, имам вечен живот. Но какво да кажем за своите тела, за здравето си? Кога изкуплението ще засегне и нашите тела? Ние сме спасени и библейската дума „спасявам“ на гръцки може също така да се преведе и като „изцелявам“. Спасението непременно има нещо общо с изцелението, защото самото спасение представлява изцелението на един разрушен свят.

Това е един въпрос, по който много вярващи не са съгласни едни с други. И отново ще се опитам да говоря с любов. Може би вие по принцип не сте съгласни с мен, но вероятно не сте толкова крайни, както някои от цитатите, които ще ви прочета. Аз не се опитвам да разруша стереотипа ви; аз не ви познавам. Ще се опитам да дам примери, за да ви помогна да видите как хората са на различни мнения и как някои лъжеучители използват тези различия, за да експлоатират хората за своя собствена изгода.

Човешката раса е била ограбена от греха и когато си мислим за ролята, която играе спасението за тялото ни — за нашето благосъстояние и за здравето ни — възниква един интересен въпрос: „Какво казва Библията за моето благосъстояние?“.

Ще започна с един цитат от първоаприлското издание на в. „Небесни новини“: „Религиозният дявол дълго време лъжеше и все още продължава да лъже хората, че Бог не иска да ги излекува, че Той не иска те да бъдат здрави, че болестите са част от Неговия план за живота им. В началото на този век Светият Дух разчупи и разби тези разбирания, Той направо ги изхвърли. Бог не само че не ни дава болести, но Неговата воля е да живеем в съвършено здраве. Всички сме чували за служенията на Кетрин Кулман, Уилиям Бранхам, Кенет Хеген и др., които затвориха устата и на най-големите скептици относно изцелението“.

Наистина ли е така? Наистина ли Божията воля е всички християни да бъдат здрави през целия си живот? Вярно ли е, че единствено Сатана би казал нещо противно на това? Сатана ли ви говори днес? Изглежда, че тези хора се чувстват много сигурни в своето мнение. Аз не мисля, че и вие се чувствате така. Вярно ли е, че изкуплението означава „край на всички болести“? И че ако живеете с вяра и по Божията воля, вие ще бъдете напълно и съвършено здрави? Аз съм съгласен с това, което тези хора казват: дяволът стои зад болестите; но наистина ли всичко онова, което казват те, е вярно?

Нека да прочетем заедно най-цитираните по темата „Спасение и изцеление“ стихове:

Исая 53:4 и 5: _„Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари;… и с Неговите рани ние се изцелихме“.

Да, той понесе скърбите и болестите ни. Той е носил нашата печал и болки. И с Неговите рани ние бяхме изцелени. Много християни (не само лъжеучителите) вярват, че Христос е умрял за нашите страдания. Те вярват, че Той е понесъл нашите страдания и нашите болести в Своето тяло, като е умрял на кръста. Те вярват също, че за нашите болести е заплатено чрез Неговите рани на кръста и че в Неговите физически мъчения преди смъртта Му на кръста ние имаме нашето изцеление. Аз дори четох труда на един лекар-петдесятник, който казва, че по принцип има 39 типа болести. Аз не си спомням такова нещо от моето следване (Колвин има медицинско образование); не сме го учили по патология, но може би той е учил в друг институт. И така, той пише за това как Иисус е бил бит и че Той е получил не 40 удара, а 39 — 13 по гърба, 13 под дясната и 13 под лявата ръка. И всеки път, когато Иисус е получавал удар с бича, е плащал за една от тези болести. Ни най-малко не считам, че разговорът за страданията на нашия Господ може да бъде насмешлив, но аз наистина намирам това изказване за несериозно. Господ Иисус е бил бичуван не от юдеи, а от римляни, а римляните не са спирали на 39-ия удар.

О, хората имат голямо въображение, когато започват да четат Библията! Те вярват, че Иисус е понесъл нашите страдания на кръста и в Божиите очи Той е платил за нашите страдания, и ако вярваме в Него, ние трябва да бъдем изцелени. Ако вярваме в Него, наше право е да бъдем изцелени. На кръста и чрез страданията Си преди разпятието Той е платил за нашето здраве. Как е станало всичко това? Когато Иисус е умрял заради греховете, Той е умрял за всичките ни грехове. И ако аз повярвам в това, като го приема лично за себе си; ако изповядам, че Неговите страдания за греховете са и за моите грехове, тогава съм спасен. Това вярно ли е? Вярвате ли, че Иисус е умрял и за вашите грехове? И ако вие Му вярвате, това, което Той е направил на кръста, ще важи и за вас. Но те отиват една стъпка по-нататък. Тъй като Иисус е умрял на кръста за моите болести, тъй като е бил бит, за да бъда аз изцелен, то ако аз приема това с вяра лично за себе си, ще бъда изцелен от всяка болест.

Ще ви прочета един цитат на един от учителите на тази доктрина, Майк Дрейзи: „Толкова често се оплакваме: «Господи, защо не ме изцеляваш? Защо не направиш чудо?». Но Бог казва: «Синко, ти си винаги при мен. Всичко, което имам, е твое. Изцелението е твое; благосъстоянието е твое. Не очаквай да предприема нещо специално за теб. Ела, ти можеш по всяко време да си го вземеш; когато поискаш. Просто го приеми с вяра. То е твое точно толкова, колкото и Мое».“.

Когато проповядвам Евангелието, аз казвам на хората: „Ако ти повярваш в Господ Иисус Христос, ще бъдеш спасен“. А този човек проповядва: „Ако ти повярваш в Господ Иисус по отношение на своето здраве, ти ще бъдеш изцелен“. Колко е просто: аз проповядвам на хората благовестието на спасението, те повярват и се спасяват. Той проповядва благовестието на изцелението; ако повярват, ще бъдат изцелени.

Нека прочетем още един цитат от този човек: „Понякога Той прави чудо, според Своята всемогъща воля. Ако ние действаме с вяра, тогава всеки път правим — според нашата воля — едно чудо. Това е нашето наследство. Това е част от нашето изкупление — да получаваме чудеса според нашата воля“. Това, което той казва, е, че не е Божията воля за теб да си болен.

Бог може да изцелява хората, ако иска. Това означава, че инициативата е на Бога. Този човек казва по-нататък, че това се случва понякога. Но ако ние вземем инициативата, изцелението ще се случва всеки път. Ако вярваме, ние ще предизвикваме чудесата на изцеление всеки път, когато поискаме. Ако Божията воля за нас е да бъдем изцелени, то всъщност изцелението зависи от собствената ни воля и от вярата ни. Ако аз съм вярващ и въпреки това продължавам да съм болен, тогава чия е вината? Тогава вината е моя, защото не вярвам достатъчно. За всичко съм си виновен аз. Но какво става с хората, на които това е проповядвано и все пак си остават болни, макар че се молят и вярват, и цитират стихове от Библията?

Кенет Хеген казва в своята книга, че има 33 хиляди обещания в Библията. Ти трябва само да намериш подходящото за твоето положение обещание, да се позовеш на него, да го приемеш за себе си, и ще бъдеш изцелен. Но ако не бъдеш изцелен, грешката е в твоята вяра.

На нашите лекции ние се опитахме да говорим за общия ход на мислите в една аргументация. Внимателно четохме цели глави от Библията и се постарахме да разглеждаме изказвания на апостолите на нашия Господ в техния контекст. Тази вечер ще се занимаем с един друг важен принцип за изследване на Библията, а именно — принципът за начина на тълкуване на Стария Завет.

Аз мисля, че когато в Стария Завет се прави едно буквално изказване, то трябва да се вземе буквално и това, което особено много ми помага, когато чета Стария Завет, е че виждам как авторите на Новия Завет използват Стария. Стиховете, които приведохме по-нагоре, са цитирани от новозаветните автори и са изтълкувани от тях. Дали тази теза, за която говорихме — че Божията воля за всеки християнин е да бъде здрав, стига само той да вярва, защото Бог е изпратил Своя Син на кръста не само за греха, но и за болестите ни — е вярна? Дали ученията на апостолите потвърждават тази теза? Нека прочетем и видим какво казва Матей: Матей 8:16 и 17: „А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни; за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“.

„За да се сбъдне“ — т.е. това, което е казал Исая в 53:4, се е сбъднало според светия апостол Матей. Не на кръста на Христос, а преди това — в общественото служение на нашия Господ. „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ Важно е да се види, че в Исая 53 се говори на евреите. В Римл. 10:16 Павел цитира Исая 53:1 съвсем недвусмислено: „Кой е повярвал на онова, което сме чули?“. Еврейският народ е отхвърлил апостолското послание. Бог им се е открил в плът. Той е дошъл при евреите със силното Си рамо и е понесъл бремето на техните болести. Той е усещал силата, която е излизала от Него. Иисус е изпълнил това пророчество в Своето обществено служение. И тези знамения е трябвало да потвърдят Неговото послание. Ако прочетем Лука 4:18, където е цитиран Исая 61, ще видим, че тези знамения са Го потвърдили като Месия. Виждаме това и в Лука 8 и в Йоан 5. Ето Евреи 2:3-4: „… как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха го чули (апостолите), като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?“. Как е възможно те да не повярват? Това е въпросът, който Исая иска да зададе, а Матей казва: „Това се сбъдна. Ето, Господ, който е Месията, служи! В Своето служение Той понесе болестите на еврейския народ“. Но Матей не е единственият апостол, който тълкува за нас тези стихове.

И така, ще повторя: Според Матей пророчеството на Исая 53:4 не е било изпълнено на кръста, а преди това, в общественото служение на нашия Господ.

Какво казва Петър?

1 Петр. 2:22 до 25: _„…който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо; който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души“.

Това е апостолското тълкуване на Исая 53. Приятели, това е официалното тълкуване. Това е начинът, по който светият апостол Петър разбира Исая 53-та глава. В стих 22 той цитира Исая 53:9: „… който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му“, а стих 23 съответства на Исая 53:7: „Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше“ — Неговото страдание като Божи Агнец. В стих 24 виждаме Исая 53:5: „И с Неговите рани ние бяхме изцелени“. И в стих 25: „Всички ние блуждаехме като овце“ — това е Исая 53:6. Във всеки от тези четири стиха той цитира по един стих или част от стих на 53-та глава на Исая. И тук той говори за Неговото разпятие и за Неговите рани, нанесени от бичуването преди това — „… чрез чиито рани вие оздравяхте“. Забележете първата дума на ст. 25: „Защото“. Когато прочетете тази дума в Библията, не можете да прекратите четенето, ако сте решили да тълкувате правилно Библията, тъй като след думата „защото“ винаги се обяснява това, което е казано преди нея. Това е една дума, която дава по-нататъшно обяснение и изяснява значението. „Чрез чиито рани (от бича) вие оздравяхте.“ Дали от физическа болест? — Не. „Защото блуждаехте като овце.“ Всеки един от нас е ходел по собствения си път и ние сме блуждаели като овце — „отбихме се всеки в своя собствен път; и Господ направи да Го постигне беззаконието на всички ни“. Това е изцеление от морална болест. Това е изцеление от погрешния път в живота.

Когато бях млад, всичко, за което си мислех, бяха жени, пиене, да ходя по купони и да правя впечатление на хората с чувството си за хумор. Това наричах свобода. Аз блуждаех като изгубена овца — бях морално болен. И как Бог изцелява такъв човек като мен? Прочетете Исая 1-ва глава. Бог задава един въпрос на Израел и трябва да чакате 52 глави, докато получите отговора. Бог говори на еврейския народ: „Чуйте, небеса, и слушай, земльо… Волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си. Но Израил не знае… Оставиха Господа, презряха Светия Израилев, върнаха се назад… Защо да бъдете още бити?… От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място — струпеи и синини, и гнойни рани… Земята ви е разорена, в нищо нямате успех. Но вместо да ви привлека при Себе Си, всички тези наказания ви отдалечиха още повече“. Как Бог ще спечели Израел за Себе Си? Той говори за техните рани, за техните рани от ударите. Приятели, това е една и съща еврейска дума. Как Бог ще спечели хората, които се отклоняват от Него? Дали като ги бие? Не. Как ме е спечелил Той? Не чрез бича. Не чрез моите рани. Аз бях изцелен поради това, че Той беше бит. „Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни“ (Исая 53:6). „Но сега се върнахте — 1 Петр. 2:25 — Пастира и Надзорника на вашите души“. Това е великото Божие дело на изкуплението. Приятели, Матей не смята, че Господ е понесъл нашите страдания на кръста, а при Своето изцелително служение. Петър не вижда физическо изцеление. И никъде в Библията не е споменато някой от апостолите, когато е изцелявал някого, да се е позовавал на Исая 53.

И тъй, видяхме отново, че ако четем Библията си внимателно, можем да се отървем от тоя боклук. Това е едно фалшиво тълкувание. Изцелението се отнася за греховете и блуждаенето ни. Виждаме, че апостолите са разбирали Исая 53 не по начина, по който днес често се проповядва.

Нека сега разгледаме какво казва останалата част от Новия Завет за болестите и изцелението на вярващите. Дали вярващите винаги биват изцелявани? И ако не, дали това се дължи на липса на вяра от тяхна страна?

2 Тим. 4:20. Това е последното послание на апостол Павел, който е извършил толкова много чудеса. Той пише: „Трофим оставих болен в Милит“. Можете ли да си представите това? Един съработник на апостол Павел, и той не го е изцелил?

1 Тим. 5:23: „Не пий вече само вода, а употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“. Тимотей е имал нервен стомах и е боледувал често. Известно време работех в една рехабилитационна програма и се занимавах с хора, които имаха белодробни заболявания. При болни от емфизем на белите дробове дишането се извършва с диафрагмата. Ето защо е много важно с какво се хранят, защото, ако имат проблеми с храносмилането, няма да могат да дишат. И моята препоръка беше: всеки ден на обяд (ако човекът не беше алкохолик) да пият по чашка червено вино. Това е старо лекарство, но и днес още действа. Моите пациенти ми бяха много благодарни за това, някои се радваха много на чашката вино.

Защо Павел пише такова нещо на Тимотей? Кенет Хеген би писал: „Къде ти е вярата, момко?“. Но в същото писмо Павел пише на Тимотей, че въпреки младостта си той може да бъде пример на вярващите във вяра, любов и т.н.

Филипяни 2:27: Епафродит е бил съработник и сподвижник на Павел, изпратен от филипяните, за да послужи на Павел в нуждите му. Той идва в Рим и донася пари на Павел, но с това работата не се привършва. Започва да работи, за да поддържа Павел. Той работи усилено и се разболява, може би от известната римска треска. Павел пише, че той е боледувал до смърт. Ст. 29 и 30: „И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя, понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт…“. Ст. 27: „Той боледува“ — в присъствието на апостол Павел той не е бил изцелен.

2 Кор. 12:5: „С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си“.

Стихове 7 до 9: „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен; и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат… И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила“. Тези стихове са източник на противоречия. Поддръжниците на теорията за безусловното изцеление казват, че този „трън в плътта, пратеник на Сатана“ не може да бъде болест. Обаче техният аргумент е като омагьосан кръг: Защо не може да бъде болест? Защото вярващите не могат да бъдат болни, а Павел е имал много вяра. Те имат още няколко аргумента, но няма смисъл да се занимаваме с тях.

Чели ли сте какво казва Павел за себе си в Галатяните? Какво казва за това как изглежда? Гал. 6:11: „Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка“. Защо е писал с големи букви? В Гал. 4:13-14: „Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост; и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте…“. Той им казва: „За вас беше изпитание да видите физическото ми състояние“. То е било много грозно.

Хората обичат проповедниците им да изглеждат добре. Те обичат проповедниците да носят вратовръзки и лъскави обувки. Понякога аз съм най-добре облеченият човек в църквата — ние не се обличаме много изискано. А те са имали проповедник, който е бил болен и тази болест е била толкова грозна, че е било трудно да я гледаш.

Стих 15: „… свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали“. Ето защо той е пишел с такива големи букви. Той е имал някаква грозна болест. Много болести не са грозни, но очните болести са грозни. Ако имам рана на ръката си, няма нужда да я гледате. Ако съм сакат, не е нужно непременно да ме гледате. Но вие трябва да ме гледате в очите. Той казва: „Какво изпитание беше това за вас! Аз бях толкова болен и ако можехте, понеже толкова ме обичахте, бихте ми дали и очите си“.

Приятели, какво говорим за болести, след като и самият апостол Павел е бил болен човек! И Бог е допуснал това да се случи в живота му. Сатана го е разболял. Бог никога няма да ви разболее. Бог не е авторът на страданията. Сатана ще ви разболее и ще се радва да го направи. Но Павел се е молил: „Господи, моля Те, махни това от мен!“. И той казва, че три пъти се е молил на Бога, но това нещо не е било отнето от него. Той не е казал: „Господи, махни го; Господи, махни го; Господи, махни го. Е, ясно, не го махна“. Не, той е викал към Бога. Той е бил упорит човек и е търсел Бога по съответния начин. И всред молитвата му и всред неговото търсене на Господа, Бог му е отговорил. Дали му е казал: „Павле, къде ти е вярата?“. Не, Той му е казал: „Павле, ти си голям човек, имал си много големи опитности. Нека Моята благодат да ти е достатъчна, така че Моята сила да се проявява чрез един слаб човек и всеки да може да види, че това не е силата на Павел, а Божията сила в един слаб човек“.

Божиите пътища не са като пътищата на тези хора. Те служат на друг бог. И така, като четем посланията, виждаме, че и между апостолите и техните съработници е имало болести, и то не поради липса на вяра — не! Тимотей е бил силен във вярата. Епафродит е трябвало да бъде вземан за пример. И Бог казва, че Павел трябва да се научи да е доволен само на Божията благодат.

Всички знаем поговорката: „Здраве да има, това е най-важното“. Не! Бог казва: „Най-важното е Моята слава“ и: „Достатъчна ти е Моята благодат“ (2 Кор. 12:9).

Трети въпрос: Дали изкуплението на кръста няма нищо общо с нашето тяло, с физическите ни болести? Дали няма нищо общо с изцелението? И ако има, какво е то?

В Ефес. 1:7 се казва: „В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв“. Стих 13 и 14: „В Него и вие, като чухте словото на истината — благовестието на вашето спасение — и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Светия Дух на обещанието, който е залог за нашето наследство“.

В Римл. 8:9 и 10 се казва: „Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата“. Ние имаме Светия Дух в нас. Ние сме кръстени в Светия Дух, в противен случай не принадлежим на Христос. И ако Христовият Дух е в нас, въпреки че тялото ни е мъртво, ние сме живи духом.

Какво означава, че „тялото е мъртво“? Един ден шестима души ще те вземат и ще те спуснат в гроба. Твоето тяло е на път към гроба. Някои от нас са по-близо до него от други. А може би тук има и някой, който е с единия крак в гроба, а с другия — на бананова кора. Всички ние сме мъртви, понеже сме съгрешили и нашето тяло е обречено да отиде в гроба. Но нашият дух е жив. Оправданието за живот е темата на Посланието към Римляните. Но кога това тяло ще бъде изкупено? Нека прочетем стих 11: „И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас“. „Ще възкреси“ — в бъдеще време. Кога? Стихове 19 до 23: „… и самото творение ще се освободи от робството на преходност… и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло“. Ние също въздишаме, както и цялото творение, и очакваме зенита на историята, изкуплението на нашите тела — когато Господ Иисус ще дойде отново. Павел го казва така: „… винаги носим в тялото си умирането на Господ Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус“ (2 Кор. 4:10). И по-нататък в ст. 16: „Затова ние не се обезсърчаваме, но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“. Той продължава това в 5:1-5: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен… Понеже, като сме в тази телесна скиния, ние стенем обременени; защото желаем не да бъдем съблечени, а да бъдем облечени още повече, така че смъртното да бъде погълнато от живота. А Този, който ни е направил точно за това, е Бог, който ни е дал и Духа в залог“. Ние очакваме промяната на нашето тяло — в едно ново, прославено, нетленно тяло.

Нека да обобщим: Изкуплението има нещо общо с нашето тяло, но Исая 53 глава не е обещание, че всички ние ще бъдем здрави, докато умрем. Това не е начинът, по който апостолите са проповядвали; не е нещо, което апостолите сами са преживели. Напротив, апостолите са учили, че освобождението на нашето тяло ще стане тогава, когато Иисус дойде отново.

Как това учение засяга един вярващ, който въпреки така наречените изцеления си остава болен?

Донесъл съм тук писмото на едно момиче. Тя е тежко болна от астма. Беше „изцелена“ от един лечител. Той й беше дал някои книжки, тя ми ги даде и аз ги прочетох. Беше й казал, че е изцелена и, както това се случва при астмата (аз съм се занимавал с много пациенти, болни от астма), изглеждаше, като че ли е изцелена. Тя разказваше на всички, че е изцелена и отказа да отиде в болница, въпреки че знаеше, че още е болна. Следващия път, когато трябваше да влезе в болница, тя ми написа това писмо. Нейните учители й бяха казали: „Ти си изцелена, но все още имаш симптомите на болестта. Ти трябва да приемеш изцелението си и да го изповядаш. И когато и да се появят симптомите, ще казваш, че това е лъжа от дявола и ще вярваш на Бога, че си изцелена“.

Ето какво пише тя: „Аз славя Бога и Му благодаря за моите пристъпи от астма, че Той ги е понесъл вместо мен на кръста. Аз не отричам симптомите, защото ги има, но те са лъжа от дявола, който се опитва да прехвърли вината на Бога. Но болестта беше понесена от Иисус и отнесена в царството на мъртвите, където Той върна болестта обратно на Сатана. От смъртта на Иисус нататък тя принадлежи на дявола. Ето защо аз отхвърлям тези пристъпи в името на Иисус и казвам на Сатана, че не съм готова да приема от него тази болест, която представлява една лъжа“.

Виждате, че тя отрича своята болест като лъжа от дявола. Аз поисках да разбера кой е човекът, който объркваше Карин, това момиче, по този начин. И тъй, посетих ги и отидох на една изцелителна служба. Тъкмо започваха, бяха около 50 души. Те пееха. Учудих се, че имаха три китари. Момичето, което свиреше, би трябвало да има нужда само от едната, но от начина, по който започна да дърпа струните, ми стана ясно, че ще се нуждае и от трите. То се клатеше напред-назад и ние пеехме и пеехме. Пеехме една и съща песен по три, четири, пет пъти, докато емоциите на хората се издигнаха високо-високо. Те всички започнаха да пеят на езици и лечителят ги докара там, където искаше да бъдат. После той ги засипа с обещания за това как Бог щеше да ги изцели от всичките им болести. Той тълкуваше всякакви стихове, изваждайки ги от техния контекст… И тогава започна изцелителната служба. Той каза: „Някой, който е тук, има болки в лявата си ръка“. И един брат каза: „Мен ме боли дясната ръка“. Тогава той отговори: „Правилно, дясната“. После продължи: „Тук има жени, които имат болки по време на месечния си цикъл“. И жените положиха ръце една на друга, той се помоли на език и те всички паднаха. После имаше един брат, който беше фалирал. Лечителят каза: „Аз изгонвам духа на бедност от теб“ — и той също падна. После всички бяха изцелени, освен моя приятел и аз. Ние бяхме единствените хора, които не бяха изцелени.

Но това, което ме учудва, е че следващия път, ако отидеш там, отново биват изцелявани същите хора! Сигурно в тази църква страшно много боледуват. Знаете ли, лекари са правили изследвания по църквите и са установили, че в петдесятните и харизматичните църкви хората не са по-здрави от всички останали.

Аз не казвам, че Бог не изцелява, но ви разказах тази история, за да ви покажа следното. Изцелителят каза: „Аз никога не боледувам и когато умра, ще умра здрав“. Не зная дали смята да умре от автомобилна катастрофа, но Карин ми описа това така: „Божият план е да прибере духа на човека, който Той му е дал, и това със сигурност трябва да стане в мир, може би докато спи“. Тя очаква, че до края на живота си ще бъде здрава и накрая просто ще заспи. Така е била научена.

Изцелителят имаше едно истинско предизвикателство на тази служба. Това беше едно 16-годишно монголоидно момиче (със синдром на Даун). На него му беше казано в едно пророчество, че ще бъде изцелено. Казвам ви, аз се приготвих да го видя! Не можех да кажа нищо за всички онези жени с проблеми през месечния им цикъл, но много ми се искаше да видя това нещо. И тъй, той каза, че всички трябва да се молят, положи ръце на момичето, и всички останали положиха ръка и на него, и на нея и започнаха да се молят на езици. Той й каза: „Ти си здрава!“. Тя започна да скача като едно теле, пуснато на свобода от обора. После се хвърли на врата му и с краката си се метна на кръста му. Тя беше толкова развълнувана… но продължаваше да е монголоид. И знаете ли какво й каза той? — „Ти си изцелена!“ Това беше същото нещо, което казваше и на останалите: „Бог те изцели чрез мен, чрез моята вяра; и сега ти трябва да изповядаш това“. После им препоръча да четат Библията всеки ден, да четат Божиите обещания. Този начин на изцеление настъпвал по-бавно. След което каза „Лека нощ!“ и напусна събранието.

Мисля, че е много тежко да си монголоидно момиче, но още по-тежко е да вярваш, че си монголоид, защото нямаш достатъчно вяра в Бога. Тази теология, или поне тази практика, не е от Бога. Това е теологията на приятелите на Йов от Стария Завет. Те казваха: „Йов, ти днес май не си много добре. Ах, тези язви сигурно доста те болят! Как е вярата ти? Познаваш Бога; Той се грижи за праведните. И защо Той е допуснал да ти се случи това? Йов, къде е вярата ти?“.

Но знаете ли какво каза Бог на тези мъже? „Йов, отдръпни се от тях и Аз ще ги поразя.“ Тогава Йов е трябвало да се помоли за тях, за да останат живи. Така мисли Бог за такива хора. Те са толкова надути и вършат толкова велики дела, че един ден, както си се надуват, ще се пукнат! Бог ще отсече тези хора! Това е нещо ужасно. Болните имат нужда от нашата помощ, приятели. Те не се нуждаят от една теология, която казва, че те са виновни за своята болест, защото не вярват достатъчно силно.

Аз вярвам в изцелението и съм виждал хора, които са били изцелени. Хора, за които нашите старейшини са се молили с пост, които са били помазани с масло в Господното име и които са били изцелени по чуден начин. Аз вярвам в изцелението,… но не вярвам на дявола и на тези неща. Божието Слово не ни учи това. Изцелението става по Божията воля: „Нека да бъде не моята, а Твоята воля, Господи!“.

Павел се е молил три пъти. И в хода на тези молитви, в общение с Бога, в размишления и труд за Господа през време на болестта си, той вижда какво иска Бог от него: да се научи какво е Неговата благодат. Ако Павел не е вярвал, че Бог може да премахне този „трън“ от него, то не би се и молил. Но той е трябвало три пъти да се моли, за да разбере каква е Божията воля.

Карин мисли за Божията воля така, както е научена, а именно: Бог може би е допуснал нейната болест, „но ако аз не позволя и се откажа да приема каквато и да е болест в моя живот, защото знам, че болестта е лъжа от дявола, то тогава дяволът няма шанс, дори и Бог да е допуснал болестта“. Това е волята на Карин, но каква е Божията воля?

Понякога ние не се молим и затова апостол Яков пише: „Нямате, защото не просите“ (Яков 4:2). Християни, които не очакват изцеление от Бога, които не се молят за това, няма и да преживеят изцеление по чуден начин. Но някои искат и не получават, „защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си“ (ст. 3). Търсете Божията воля! Молете се! Вярвайте, че Той може да ви изцели! Молете се и вярвайте! И ако във вашето общение с Бога видите, че това е Неговата воля, то Той ще ви даде вяра, за да бъдете изцелени.

Аз вярвам в изцелението, но не вярвам в изцелители. Този човек (Колвин има предвид автора на статията от „Небесни новини“, цитирана по-нагоре) споменава Кетрин Кулман. Тя беше прекрасен проповедник, написала е известната книга „Аз вярвам в чудеса“. Един лекар поискал да изследва нейната работа като изцелителка. Тя му дала имената на осемдесет и четири души, изцелени от нея, като казала, че това са много ясни случаи на изцеление. Той се свързал с всички 84 души… Почти с всички, защото някои от тях били починали от болестите, от които били „изцелени“, а други не искали да бъдат интервюирани. И така, някои в момента били на лечение и лекарите казали, че лекуват с лекарства същите болести, които Кулман била „изцелила“. Той установил, че по-голямата част от болестите били психосоматични, а някои от хората продължавали да страдат от същите болести. Осемдесет и четири случая, лично препоръчани от Кетрин Кулман, и нямало нито един-единствен случай на изцеление от някаква органична болест (напр. загуба на крайник, слепота и др. — бел. авт.)!

В Марк 16 се казва, че изцеленията са част от знаменията, които щели да придружават повярвалите, а в 20-ти стих Марк пише, че тези думи на Господ Иисус са се изпълнили. Апостолите пишат това, което Господ Иисус е проповядвал. Колко често трябвало да бъде потвърждавано със знамения тяхното послание? То е било потвърдено. Последното описано изцеление-знамение в Новия Завет датира от 58 г. сл. Хр. В Посланията изцеленията се споменават винаги в минало свършено време или тогава, когато се говори за силата на идещия век. Историята на Църквата потвърждава това.

Аз не вярвам в дарбата изцеление като знамение в днешно време, но вярвам в изцелението. Господ е, който изцелява всичките ни болести, който избавя живота ни от рова.

Преди една седмица дъщеря ми караше колело, падна и се поряза по главата. Раната кървеше и кръвта отмиваше нечистотиите и милиони кръвни частици от цялото тяло се втурнаха натам. Аз не мога да си представя как става, но от това, което съм учил, зная, че те идват и затварят раната, и кръвта спира. В този случай лекарят я заши. Тогава се образува коричка, която пази раната от замърсяване. След една седмица коричката падна и когато видиш детето, ти се струва, че е станало като ново. И кой е направил това? Бог ни е направил по този начин. Той знае всичките ни болести.

Веднъж един брат от събранието ни повика като старейшини. Бяха му поставили диагноза, че има много опасен вид рак в тестисите. Трябваше да бъде опериран, но никой не можеше да каже дали ракът ще бъде премахнат. И така, ние се помолихме за него. Молихме се с голяма ревност и го помазахме с масло. След известно време той отиде на операция и докторите не можеха да повярват — той беше изцелен. Вие ще кажете, че това е невъзможно. Не, не е невъзможно. Бог изцелява. Но той не е задължен да изцелява. Ти не можеш да командваш Бога с библейски цитати и да Го караш да те изцелява. Ти просто лъжеш себе си. Този човек беше изцелен. Той се върна отново към своя егоистичен живот. Понякога ми се иска да го попитам: „За какво мислиш, че Бог те изцели?“. Той живее живота си според мотото: „Този, който има най-много играчки, той е победител“. Бог му върна живота, а той го проиграва като глупак.

Имаше и един друг младеж. Той също имаше рак в тестисите. Ракът се разпространи в мозъка му. Изглеждаше, че лечението не дава резултати. Той също ни повика като старейшини на църквата. Помазахме го с масло. Молихме се целия следобед. Никога не съм се молил така в живота си. И никога дотогава не съм бил в група от Божии мъже, които да са се молили така. След няколко часа молитва болният ни прекъсна и каза: „Знаете ли, като си помисля за всичко, което Господ Иисус е направил за мен, очаквам с нетърпение да бъда с Него. Не мога да искам повече от това, което имам — вечен живот. Аз наистина ценя вашите молитви за мен, чувствам се толкова силен вътрешно и съм готов да умра“. След няколко дни той наистина премина спокойно в присъствието на Господа. Това беше изненада за нас. Не очаквахме, че ще стане така бързо. Той беше чакал да бъде подготвен да умре от Божиите хора.

Ако аз бях Господ, сигурно щях да оставя първия да умре, а щях да изцеля втория. Но Той направи обратното.

Имам един приятел, който има силна вяра. Той е основал около 600 църкви в Индия. За себе си той казва: „Аз нямам изцелителна дарба, аз имам дарбата вяра“. Когато е бил млад, хората идвали при него на тълпи да се изцеляват. Никакъв фокус-мокус, никакви пеещи групи, никакви китари, никакъв театър; той просто се молел за хората. Те били изцелявани от всякакви болести. Но после той прекратил това. И знаете ли защо? Той казва: „Те търсеха изцелението, не търсеха Господа“.

Аз вярвам, че Господ изцелява. Когато попитали д-р Маргис за вярващите в Русия, защо са страдали толкова много по времето на комунизма (защото той казва: „Ако вие наистина вярвате в Господа, ще бъдете богати“), той отговорил, че вината за това, че са страдали, си е тяхна.

Имам един приятел, който е издател. Той кара един стар фолксваген, целият на дупки, защото си дава парите за Божието дело. При него живеят може би шест души, бивши алкохолици и наркомани. Той харчи парите си за тях. И някой от тези, които проповядват това учение, му казал: „Волфганг, ако ти наистина вярваше в Бога, нямаше да караш този стар фолксваген, а щеше да имаш нов мерцедес като мен!“. И този човек претендира, че следва Иисус! Та той е царски син! Нищо не е достатъчно добро за царския син.

И накрая искам да ви попитам: Защо сте последвали Христос? Дали търсите знамения? Или искате да видите нещо фантастично? Тогава чуйте думите на Иисус: „Зло и прелюбодейно поколение иска знамение“ (Матей 12:39). А какво мислите за благополучието и здравето? Ето какво отговаря дяволът, когато Бог му показва Йов: „Без причина ли се бои Йов от Бога? Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята“. Или с други думи „Той Те следва заради благосъстояние и здраве. Нищо чудно, че е праведен човек. Кой не би бил праведен, ако заради това е богат и здрав?“. И Бог позволява на Сатана да му отнеме всичко. Бог не му го отнема, а Сатана. Но Бог го допуска. И как реагира Йов? Той не е следвал Бога заради благосъстоянието. Той казва: „Господ даде, и Господ взе — или поне Господ позволява да ни бъдат отнемани нещата — да бъде благословено Господното име!“ (Йов 1:21). Но Сатана казва на Бога: „Кожа за кожа, да! Всичко, което има човек, ще го даде за живота си“. Тогава Господ му казва — добре, отнеми здравето му. И той му го отнема. Но Йов приема и това: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме?“.

Приятели, това е християнството. Бог обича да изцелява, но окончателното изцеление на телата ни ще стане, когато Господ Иисус дойде отново. Ако ти си болен, тогава моли се. Търси Божията воля. Повикай старейшините на църквата, нека Божии мъже са молят за теб.

Аз вярвам в изцелението и за мен това не е теория. Преди месец си играех с най-малкото си момченце. То е само на 5 месеца. Аз го наблюдавах от няколко седмици насам, но този път вече бях сигурен: то е глухо. Аз вярвам в изцелението. Но никога няма да нареждам на Бога какво да прави. Ние с жена ми се молим. В болницата му направиха много изследвания и очевидно слухът му се подобри. Ние не знаем какво ще донесе бъдещето, дали няма да се наложи да учим нов език? Но зная едно и се надявям да мога да го кажа: „Въпреки че Той ме нарани, аз пак ще се уповавам на Него!“.

Нека завършим с молитва:

Боже наш и Татко наш, Твоето докосване все още има древната си сила. Ти си същият вчера, днес и завинаги. Но никога не е имало време, когато Ти си изцелявал всички. Било е време, когато си изцелявал всички, които са идвали при Теб, но на света е имало и толкова много други хора. Ние Ти благодарим за нашето спасение. Благодарим Ти за бъдещото изкупление на телата ни! Благодарим Ти за естествения процес на оздравяване, който Ти си вложил в нашите тела. Благодарим Ти за нашите лекари. Колко е чудесно, че живеем в част на света, където има лекари и лекарства. Благодарим Ти, че Ти изцеляваш и отговаряш на молитви. Ние не искаме да бъдем маловерци; искаме да Ти вярваме. Благодарим Ти, че Твоята воля е добра, че Твоята воля е приемлива и че Твоята воля е съвършена. Благодаря Ти за хората, които присъстваха на тези лекции. Моля Те, благослови братята и сестрите и направи така, че и те да бъдат за благословение. В Името на Иисус, амин.